Данните от септемврийското национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание на пръв поглед показват една почти застинала картина. Управляващите продължават да са със високо обществено доверие, въпреки че рейтингите им бавно спадат, и продължават да нямат политическа алтернатива. Въпреки че разочарованите от ГЕРБ се увеличат.
Разтревожените българи се удвоиха за година мандат
Ако обаче се вгледаме по-внимателно в огласените числа, нещата не изглеждат чак толкова добре за ГЕРБ. Половината българи продължават да гледат с надежда на управлението, но вече цели 35% - с притеснение. Откакто партията на Бойко Борисов е на власт, притеснените към септември са се увеличили със 17%. Значи, в началото на мандата разтревожените са били само 18%, т.е. за малко повече от година са се удвоили.
Освен това държавните социолози акцентират само върху одобрението за институции и личности. А неодобрението?
Според данните, 37.5% одобряват правителството, но пък 45.4% не го одобряват (17.1% нямат мнение). Спрямо юли одобрението за дейността на кабинета спада с 3.6%.
Рейтингът на парламента е още по-отрицателен - 22.3% одобряват работата му, 58.6% не я одобряват, а 19.1% са без мнение.
Само две свръхпопулярни лица продължават да се радват на много висока обществена подкрепа - премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов. Борисов е одобряван от 59.2%, а Цветанов - от 64% от българите. Борисов продължава леко да губи доверие - с 2.3% спрямо юли, а Цветанов, който още в началото на годината задмина премиера по популярност, за пръв път слиза надолу - с 4%.
Дянков здраво дърпа кабинета надолу
Сред министрите с високо доверие са само Николай Младенов, Мирослав Найденов и Росен Плевнелиев. Човекът, който продължава да дърпа здраво кабинета надолу, е финансовият министър Симеон Дянков. Социолозите съобщават, че доверието към него е спаднало с 10%, но не казват докъде е стигнало - дали пък не до кота нула? Останалите министри също са с окаяни рейтинги - с одобрение от под 20 на сто и с неясно какво (неогласено) неодобрение.
В електорален план също има не чак толкова малозначителни размествания. БСП бавно качва позиции и спрямо май вече не е 3.5, а 3 пъти по-слаба от ГЕРБ. Електоратът на ГЕРБ пък леко се отлива от по-младите към по-възрастните, а разочарованите от него - към негласуващите. "Атака" и Синята коалиция събират по едва 3-4% избиратели, а ДПС - 7%.
Президентът Първанов, заявил се като политическа алтернатива и патрон на нов политически проект след изборите за държавен глава догодина, методично губи обществена подкрепа. През септември колкото българи го одобряват (42.3%), толкова и не го одобряват (40.6%).
Дотук се налагат няколко изходни извода.
Усещането за тревожност от управлението на ГЕРБ бързо расте, но все още не е преминало точката на кипене, удържано от надеждата, че "нещата ще се оправят".
Основните стълбове за запазване на доверието към управлението са само две личности - Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
БСП започва да възвръща загубени от последните избори позиции, но още е далеч от перспективата да се превърне в политическа алтернатива на ГЕРБ, а вече лансираният като такава алтернатива президент Първанов предварително губи обществена подкрепа.
Верният съюзник на ГЕРБ - "Атака", и критичният поддръжник на управлението - Синята коалиция, не печелят симпатизанти от избраните от двете партийни централи позиции. ДПС остава с неизменен електорат - независимо дали е на власт или в опозиция.
На базата на тези изводи се очертават две основни хипотези за политическо действие пред управляващите в средносрочен план, с хоризонт максимум половин година.
Презареждане чрез смяна на министри
Бойко Борисов и ГЕРБ вероятно ще се опитат да спрат отлива на обществена подкрепа и да тушират все по-назряващите социални и съсловни недоволства чрез смяна на министри. Най-логично е това да са най-чувствителните сектори на управлението - здравеопазване, социална политика и финанси, в които и съответните министри - Анна-Мария Борисова, Тотю Младенов и Симеон Дянков получават най-ниска обществена подкрепа.
Ако бъде избран такъв вариант, три са най-логичните времеви момента за реализация. Първият - още идната седмица, преди вота на недоверие за здравната политика, който ще внесат БСП и ДПС.
Вторият - след вота на недоверие, през октомври, и преди организирането на големи протести от здравното съсловие и синдикатите.
Третият - в средата на зимата, през февруари.
При първия вариант Борисов може да демонстрира конструктивизъм, изземайки аргументите на опозицията, при втория - неглижиране на опозицията и отвореност към широки професионални и обществени среди, при третия - удържане на напрежението до най-критичната точка - разгара на зимата, когато ремонтът на кабинета може да се възприеме и като дълго чакано освобождение. Все пак най-удачен изглежда вторият вариант.
Вземане на външни заеми
Смяната на министри трудно може да избегне въпроса за провал в съответните секторни политики, особено в здравеопазването, където за толкова кратко време от началото на мандата ще трябва да се появи трети министър. Това ще забави и начертаните все пак до момента в тези сектори реформи.
Дефицитите в бюджета няма как да бъдат напълнени и с повишаване на данъци или намаляване на заплати и пенсии - не само защото премиерът обеща да не го прави, а и защото това ще отприщи главоломен спад в обществената подкрепа за ГЕРБ тъкмо в навечерието на президентските и местните избори. Остава единствено вариантът хронично увеличаващият се бюджетен дефицит да бъде компенсиран с външни заеми.
Вариантът за увеличаване на обществената подкрепа чрез разширяване на управляващото мнозинство с вече официални коалиционни партньори не стои на дневен ред, защото парламентарното мнозинството засега не е заплашено от загуба на гласове, и защото с малките си електорални дялове „Атака" и Синята коалиция не биха увеличили обществената подкрепа за ГЕРБ.
Вариантът за изостряне на политическата конфронтация с опозицията и президента като носител на бъдещ алтернативен проект в средносрочен план, далеч преди предизборната кампания за президентските и местните избори, също не би налял повече обществено доверие в ГЕРБ. По-скоро би се възприел като бягство от управленските отговорности.
Така пред управлението на ГЕРБ стои задачата за смяна на министри и/или вземане на външни заеми. Иначе трудно би могъл да бъде удържан до края на зимата спадът на обществено доверие отвъд повратната точка, след която загубата на легитимност става фатално необратима.
