Оставка най-лесно и сигурно се подава, когато има кръв и камъни. Няма какво да се лъжем. Тогава се впечатляват и чуждестранните медии. Това е залогът на окопната война, която властта и протестът водят вече 20-ти ден - доматите да станат камъни.
Въпреки изтощаваща всекидневна настоятелност на десетки хиляди в София, вече никой не си прави илюзии, че мирните протести ще се увенчаят с успех. Това важи и за привидно сляпата, глуха и ината власт, чието оттегляне е просто въпрос на време.
Най-удобно за нея би било да си отиде, след като протестът на "богатите и красивите" стане насилствен, грозен, кървав и греховен. Тогава тези управляващи няма да са най-черните и най-лошите. Друг ще опере пешкира - безименната тълпа заради изчерпаното й търпение.
Бойко Борисов хитро използва същата стратегия през февруари - няколко разбити глави, малко кръв и арести на тийнеджъри, макар и без представа защо точно замерят полицията със зелената украса на Софийския университет. Бившият премиер си тръгна наранен, че подобни грозни сцени се разиграват в центъра на София и че е възможно някои и да не го обичат.
Този ход му се отплати доста добре. Избирателите на ГЕРБ го аплодираха за смелата постъпка, протестите заглъхната, а опозицията остана със запушена уста. Чудесен ход преди предсрочни избори. Сегашната тройна коалиция няма защо да действа по друг начин.
Преди година, когато Орлов мост беше окупиран заради спорните поправки в Закона за горите, един полицай се изрепчи на нашата група протестиращи: "Траем си, защото не са ни казали да ви бием. Ясно ли е!". Сега полицията също си трае, усмихва се и любезничи с тълпата.
Властта просто чака първият камък да бъде хвърлен от другата страна на барикадата. Протестиращите чудесно разбират, че веднага щом нервите на някои от тях се скъсат и залетят камъни вместо яйца и домати, те вече ще са лошите. И майките с децата, и възрастните, и кучетата.
Това със сигурност ще вкара #ДАНСwith me и България в топ новините на чуждестранните медии, които гледат на него като на "парти-протести". Но... триседмичните шествия, протести, блокади, танци, улични карнавали - с други думи целите им усилия - ще са отишли напразно.
А онези, срещу които се надигна гневната лавина - ще се измъкнат чисти и непорочни с нова амбиция за нови избори.
Пак ще се стигне до кръв
Властта няма нагласата да подава оставка, както всеки ден ни набива чрез няколко медийно конвертируеми свои представители. Това, което не ни казват, е, че властта няма нагласата да подава оставка сама. Трябва някой да й "помогне". И така управляващите ще станат жертви.
И тук главната роля е отредена на В.С. Въпреки че го наричат луд и болен, той е натоварен с пределно прозрачна задача - да ядоса протестиращите и да ги провокира. Всяка атака срещу него ще е атака срещу полицията, която го пази, и срещу правителството, което се крепи на неговия единствен "косъм с пърхот" по израза на Мартин Захариев.
В.С. обаче не е сам, колкото и да изглежда, че кръвта и камъните са негова самоцел. Ако има нещо, което тази власт прави със завидна последователност, то е всекидневно да възмущава, отвращава и обърква хората.
Правителството управлява с раздухване на несъществуващи скандали - забраната за пушене на закрито, АЕЦ "Белене", Ботев в учебниците. Системният "агресор" В.С. не прави изключение. Той просто си го търси. И с това е най-опасен.
Европа не иска "Атака"
Неговото поведение минава не само границите на нормалността, но и на европейското търпение. България стана мека дъвка за Европейския парламент, където се възмутиха от В.С. и обявиха, че не могат да приемат подобен политик и партия на омразата да крепят каквото и да е правителство.
Този човек не просто се разхожда с палка и пистолет, заканва се да арестува и раздава справедливост, плаши с тероризъм и гражданска война, обижда протестиращи, полицаи и журналисти. Той иска България да бъде освободена от робството на ЕС, сривайки и малкото останало доверие, с което страната ни се ползва в Брюксел.
Правителството ще падне, но "Атака" ще продължи да лепне като петно на ревера на следващото, ако не успее да я постави в изолация, където й е мястото. Унгария, чийто премиер Виктор Орбан поведе по-цивилизована битка с ЕС, бе директно заплашена с изключване заради спорните му медийни закони и поправките в Конституцията. А предложенията на В.С. никак не са безобидни, дори виждаме, че някои от тях се изпълняват.
Разделяй и владей
Най-голямата битка - още от началото на протестите - е как хората на улицата да бъдат разделени, раздвоени, разтроени. И овладяни в крайна сметка. Политизирани. Докато симпатичното МВР съобщава все за съмнително нисък брой недоволни - около 5000 души.
Първо В.С. опита да изплаши тълпата с наети футболни фенове, които хвърляха по нея бутилки. След това бе претоплен идеологическият кливидж "бедни - богати" и вечно валидната класовата борба. И, разбира се, световната конспирация, че протестиращите са платени от Джордж Сорос.
За да обявиш хората на Орлов мост за пияни, дрогирани и агресивни провокатори, сред които има и терористи, при това - въоръжени с бойно снаряжение, определено няма как да звучиш сериозно, освен ако нарочно не търсиш някой да те „агресира".
Докато властта се хвали, че е изживяла катарзис и вече й няма нищо, нейните противници предвкусват изборна победа. Но тя може да е пирова, защото протестът е срещу цялата система и порочните й механизми, които тикат на преден план не можещите, а слушащите.
БСП, ДПС и "Атака" обаче явно си мислят, че ако паднат с кръв и камъни, резултатът ще е по-различен. Вече ще изглеждат жертви, а защо не и мъченици.
На социалиститите вече им се е случвало. Здравият разум е единственият коз на протестиращите. И няма логика да им направят тази услуга. Освен ако вече съвсем им е писнало.
