Новият политически сезон ще бъде подвластен на два други сезона - студена икономическа зима тази година и гореща изборна есен догодина.
Социолозите у нас отдавна са установили известна пряка зависимост през последните 20 години между астрономическия и политическия сезон. Както психологически, така и финансово, лятото действа успокояващо и оптимистично - слънчевите лъчи и отпуските разведряват, доматите и овошките в частните дворове подпомагат трапезата, няма ги тежките сметки за ток и парно. Петте месеца от ноември до март обаче сковават електоралната душа, нагърбена с по-сериозни битови разходи и свъсена от безрадостен студ и мрак.
Лятос либидото изпълзява безгрижно на припек
Пролетес и лятос управляващите са електорално по-мили или поне може да не изглеждат чак толкова виновни. Есенес и зимъс обаче недоволството от тях расте с всяко следващо - и по правило увеличено - плащане на режийните, и с всеки час скъсена дневна светлина.
Така първата година от управлението на кабинета "Борисов" си има две лица. Едното изгря в календарния си срок през юли, когато - въпреки известния спад на общественото доверие и породилите се съмнения в управленската компетентност на премиера и правителството, надеждите, че нещата ще се оправят, крепяха електоралното либидо, изпълзяло безгрижно на припек.
Другото предстои да лъсне тази есен, когато овайканото от глад и студ електорално либидо спаружи надеждите за бърза оправия и превърне плахите съмнения в управленската компетентност на управляващите в тежки обвинения за некадърност.
Оправданията вече не вършат работа
Безспирните оправдания с наследството на Тройната коалиция - колкото и основателни да са, вече няма да хващат дикиш. Защото иначе всеки трябва да приеме, че Станишев, Царя и Доган продължават вече повече от година да управляват и при Борисов. А тази хипотеза започва да изглежда още по-вероятна на фона на тоталната липса на резултати от управлението на кабинета "Борисов".
При цялата политическа воля за запушване на течовете, хазната остава все по-празна.
При целия нестихващ оптимизъм на вицепремиера Дянков за излизане от кризата - досега поне три пъти вече излизахме, икономиката продължава да не отлепя от дъното.
При целия заварен нереформиран здравен сектор, но с вече увеличена с 33% (от 6% на 8%) здравна вноска и хаотично-счетоводителският подход на управление на системата, здравеопазването е доведено до прединфарктно състояние.
Дори и в най-емблематичния за настоящото управление сектор - вътрешния ред и сигурност, досега няма обективни резултати - нито един от арестуваните в многобройните операции на МВР с "литературни" имена, не е осъден.
Саботажът на съдебната система също олеква като оправдание, защото прокуратурата, вече верен поддръжник на МВР, все по-често е неспособна не да отстоява, а дори да повдига обвинения.
Последна възможност за...
Затова новият политически сезон е последната възможност на кабинета да постигне управленски капацитет. Парламентарно представените сили, съсловни и браншови структури, синдикати и мозъчни центрове ще оказват все по-голям натиск за вземането на определени управленски решения. И не е ясно дали това ще повиши или ще влоши качеството на управление.
Синята коалиция например призова работна група, съставена от представителите на всички парламентарни партии, да изработи до края на септември антикризисен план, който да се изпълнява от кабинета и парламента.
Не е ясно дали премиерът и ГЕРБ ще прегърнат идеята или ще я възприемат като посегателство над управленския суверенитет и като унижение за професионалистите в правителството начело с вицепремиера Дянков, който често се хвали, че е сред стоте най-добри икономисти в света.
Не е ясно също дали курсът към отказа от хаотично-счетоводния стил на управление ще мине през отстраняването на Дянков от кабинета, и ако да - кога и как ще се случи. Ако е след приемането на Бюджет 2011, а той бъде съставен по същия начин като Бюджет 2010, начинанието ще е поне наполовина безмислено.
Ако пък Дянков бъде жертван като несправил се с работата, проблемът няма да е толкова в това как премиерът ще се отърве от споделянето на отговорност, а дали ще се откаже от маниера си да разполага с личен резерв от огромни средства (около 1 милиард лева, според някои медии и опозицията), които да раздава по свое лично усмотрение, и от маниера си да нарежда на държавния ковчежник "да намери отнякъде пари", за да реши даден проблем.
Ако пък премиерът не се откаже от царската си прищявка, ще се намери ли наследник на Дянков, който да е склонен да продължи да играе ролята на финансов шут. И каква ще е разликата в управлението, ако след Дянков нещата продължат по дянковски.
Управление под натиска на избори догодина
Управляващите ще са под натиск и с оглед на предстоящите президентски и местни избори. До другото лято социално-икономическата ситуация в страната трябва да отбележи подобрение, за да има предпоставки за добро изборно представяне на кандидатите на ГЕРБ.
Постоянно отлаганите реформи обаче, дори най-сетне те наистина да бъдат предприети, няма да дадат толкова бързо резултат. Затова по-вероятно е отново да бъдат отложени.
Което неизбежно ще наложи закърпване на положението до изборите със заеми от международните финансови институции.
С развят байряк изпод землянките
Бившите управляващи вече са прекарали карантинния период на "виновни, които нямат право на чуваемост" и вече изпълзяват с развят байряк изпод землянките. На старта на есенната сесия на парламента ДПС дори обяви курс към търсене на политическа алтернатива на "сегашното популистко управление", в която да се включат и партии, които досега са го подкрепяли.
Синята коалиция най-вероятно ще приключи своето плавно кръгом от ГЕРБ с гласуването на новия бюджет - както обяви Мартин Димитров, Бюджет 2011 ще бъде крайъгълният камък за продължаване или не на подкрепата на десните за кабинета.
Затова предстоящата половин година ще е най-критична за управлението на ГЕРБ. Това е не само последният възможен срок, в който те трябва да покажат, че са способни да управляват, но и време, в което нищо друго няма да е от значение за общественото доверие към тях.
После, в летните и есенните месеци преди изборите през 2011-а, могат да се играят и нестандартни политически ходове, които като скрити в ръкава жокери да надделеят в борбата за президентската и местната власт.
Сега обаче всички карти са на масата. И боите са здравеопазване, доходи, безработица, престъпност.
