Въпросът дали ще има правителство с втория мандат продължава да виси във въздуха, докато представителите на първата и втората политически сили в 49-ото Народно събрание продължават да преговарят.
Само преди седмица проектът за правителство с ротационен премиер, в което ГЕРБ да имат слабо участие в лицето на Мария Габриел, изглеждаше като така чаканото решение, вадещо ни от спиралата на предсрочни парламентарни избори.
Един лош аудиозапис по-късно този крехък консенсус беше разбит, а "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС трябваше да се изправят пред избора кое е по-силно - желанието им за правителство сега или взаимната им неприязън и горделивост.
Истината е, че ходът на Радостин Василев да представи на широката общественост един разговор "от кухнята" на "Продължаваме промяната" имаше наистина ударен ефект. Подобни разговори не са предвидени за отворена аудитория и в тях нещата се назовават така, както съответната партия вижда реалността - без подслаждане или адаптиране за избиратели.
А това кара подобен разговор да звучи крайно цинично. Уви, това е реалността на политиката. Със сигурност подобни разговори са се водели и в централите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС, на "Възраждане", та дори и на "Има такъв народ".
Такива цинични политически анализи неминуемо се правят и в близкото обкръжение на президента Радев.
Въпросът е, че нито един от тези потенциални разговори не беше изнесен публично - това стана с ПП и те си понасят щетите сега, а вероятно тепърва ще има да понасят още, докато всички останали политически играчи се възползват от случая.
Президентът е силно възмутен и се хвърля да брани службите. ГЕРБ са огорчени и настояват за промяна в правителството, която да гарантира повече интегритет. Всички националистически формации се появяват, за да говорят за национална гордост и национални предатели.
Самите ПП не пропускат също да заемат роля - неразбраните борци за прочистване на държавата.
Фактите са, че наистина няколко момента от записа, представен на медиите от Радостин Василев, се превърнаха в препъникамък за формацията, особено около създаването на правителство.
На първо място това са коментарите за реорганизация на службите и "взимането им" от ръцете на президента. Ключовите коментари там засягаха вкарването на външни експерти за реформирането на службите, извършването на чистка на русофилски настроени кадри и може би най-важното - консултирането на новите шефове с "посолството".
Последното отвори възможността за спекулиране с това, че при евентуално управление на правителство на "Продължаваме промяната" ключови позиции като ръководителите на службите ни за сигурност ще бъдат едва ли не назначавани от чужди държави.
Още един спорен момент, който се превръща в проблем за ПП, бяха коментарите за изчистването на държавната администрация от кадри на президента Радев, които потенциално биха спъвали работата на кабинета.
Там важен коментар дойде от устата на Асен Василев, че е важно такива хора да бъдат махнати първо, а след това да се оправи законовата рамка, която на първо време трябва да позволи подобни рокади.
По отношение на преговорите за кабинет и подкрепа от страна на ГЕРБ проблеми създават коментарите спрямо партията на Бойко Борисов и самия него.
Тук попадат всички изказвания за корупция, приписвани на ГЕРБ; коментарите за страха на Борисов от главния прокурор Иван Гешев; идеите, че една такава коалиция ще "изпере" бившия премиер и още редица други.
Самият факт, че е било въпрос на няколко гласа дали ПП да позволят това правителство с премиер на ротационен принцип, също се превръща в спънка за стабилно управление от втория мандат, подкрепяно от първата политическа сила.
За ГЕРБ цялостното отношение на ПП към тях е проблем и повод за недоволство, особено за онези части от партията на Борисов, които са ярко против общи действия с градските демократи.
Само че, ако трябва да сме честни, нима ГЕРБ не знаят какво е отношението към тях в редиците на партиите от ПП-ДБ? Или тяхното собствено към ПП-ДБ е кой знае колко по-положително?
Единствената причина преговорите да бъдат само замразени, а от партията на Борисов да продължават да оставят вратата отворена, е фактът, че отношенията им с градските демократи са брак по сметка, в който и двете страни имат реален интерес да се състави правителство.
Не е нужно да се харесват, дори не е нужно да си имат пълно доверие - за да се състави правителство трябва да просто да преглътнат факта, че ще работят заедно въпреки всичко. И да - става дума за тежък за преглъщане хап.
Въпреки това факторите, които преди седмица приближиха ПП-ДБ и ГЕРБ, все още са налице.
В анализа, който от ПП си бяха направили за вътрешна употреба, се посочват много ясно проблеми, които са действителни и за двете формации. Възникналата своеобразна "война" в прокуратурата ще засегне ГЕРБ, а все по-вероятно и партията на Кирил Петков и Асен Василев.
Отдавна вече се правят коментари за опитите на президента Радев да повиши влиянието си в политиката у нас, говорейки с местни структури на други партии и със силни лица по места.
А за руската инфилтрация в българските служби си струва да си припомним само онези кадри как агент на военното разузнаване снима с телефона си екрана на служебния си компютър - част от изнесените от прокуратурата материали по случая с шпионската група от 2021 г.
При едни нови избори сега ПП-ДБ (ако въобще се явят на избори отново заедно), ще получат много по-малко гласове и съответно депутати, отколкото имат сега.
За ГЕРБ пък в момента надменното поведение на демократите изглежда като по-малкото зло с оглед на стоплените отношения между Радев и Гешев и намаляващите алтернативи за правителство, което да им върне прекия достъп до властта.
Държавният глава вече се вижда как работи с поглед към нови предсрочни избори. Освен индиректния призив към акад. Николай Денков да не връща изпълнен мандат, има сигнали за приемането на ново удължаване на бюджета, този път без краен срок.
А това ще означава, че още месеци наред Радев ще продължи да държи контрола върху държавата.
Нещо повече - ако политическите амбиции на президента останат все така високи, а ухажването му на силни хора по места продължат, в един момент Борисов и компания ще се изправят пред много по-силен опонент, който не се притеснява да използва на моменти техните собствени ходове.
Именно това предоставя и най-добрият шанс за първите две политически сили да намерят нещо, което да ги обединява - заплахата, която виждат в президента, неговото растящо влияние и продължаващите му флиртове с опорните точки на Москва.
Ако успеят да използват сегашното поведение на Радев и високомерното му отношение за втория мандат, това може да им даде поне някаква основа за мнозинство в сегашния парламент.
Големият минус и за ПП-ДБ, и за ГЕРБ в случая е отношението на електората. Привържениците и на двете политически сили са остро настроени срещу каквато и да е колаборация между формациите. И това ще окаже своя ефект преди изборите за местна власт.
Кабинет с участието на първата и втората политическа сила в никакъв случай няма да бъде популярен, особено след изтичането на тези записи - той ще бъде критикуван, атакуван, а вероятно дори и саботиран.
Въпросът е, че дори в момента той остава най-малкото зло с оглед на това, че едни нови избори след няколко месеца биха произвели дори още по-нестабилно Народно събрание с още по-малка представителност.
България е изправена пред безкрайно сложна ситуация, в която доверието в парламентарните сили се е сринало до рекордно ниски нива, няма ясна формула за управление, а на всичкото отгоре започва сериозен сблъсък между различни подводни сили, който вероятно ще промени политическия пейзаж сериозно.
Колкото и тъжно да звучи, обществото ни има нужда от поне малко стабилност и връщане към нормалното. Едва когато бурите се успокоят и страната ни излезе от перманентното си състояние на криза, можем да се върнем към старите конфликти.
Тепърва трябва да видим дали ГЕРБ и ПП-ДБ ще успеят да постигнат съгласие за оформяне на мнозинство. Надеждата там е, че политическата визия ще вземе превес пред старите вражди.
Ако ли не, ще сме принудени да видим колко точно интересни могат да станат времената, в които живеем.
