Трудно е човек да усети, че сме в предизборна кампания, когато последните две години са една цяла непрекъсната предизборна кампания. И все пак у нас обстановката е преди парламентарен вот, който идва в труден за България момент.
От следващия парламент ще се очаква да излъчи правителство, което да поведе страната на фона на идващата зима, прогнозирани високи сметки за енергия, несигурност покрай продължаващата война в Украйна и инфлация.
Ако, разбира се, се стигне до формиране на правителство, защото изгледите поне към момента не изглеждат кой знае колко оптимистично. След самия вот, когато вече се знае в следващото Народно събрание (НС) колко точно партии ще влязат и с колкото точно депутати ще е всяка от тях, играчите може да станат по-разговорливи и склонни на компромиси.
Но не и засега.
Самата предизборна кампания премина под знака на конфронтациите между отделни формации, сочене с пръст, обвинения в безотговорно управление, критики от и към служебния кабинет на Гълъб Донев, както и няколко любопитни и почти запомнящи се музикални изпълнения.
Как обаче се възползваха от предизборната кампания основните политически играчи? На какво заложиха и какво можем да очакваме от тях на вота?
Първо обаче - кои са основните играчи за тези парламентарни избори?
През изминалата година социологията се оказа лош пророк, дори когато говорим за проучванията дни преди трите парламентарни избора. Въпреки това анкетите за електоралните нагласи са добра отправна точка за анализ, стига човек да приеме изначалните им слабости.
| Партия / Агенция | Маркет линкс (17.09.-23.09) | Алфа Рисърч (27.09.-29.09.) | Галъп (20.09.-27.09.) | Тренд (21.09.-27.09.) |
| ГЕРБ-СДС | 23,7% | 25,20% | 25,80% | 25,70% |
| Продължаваме промяната | 16,9% | 16,50% | 16,60% | 16,40% |
| ДПС | 12,3% | 13,10% | 13,20% | 11,90% |
| Възраждане | 8,7% | 11% | 12,80% | 13,90% |
| БСП | 9,9% | 10,20% | 9,20% | 8,70% |
| Демократична България | 7,8% | 8,40% | 7,80% | 7,60% |
| Има такъв народ | 3,9% | 4% | 4,20% | 4,20% |
| Български възход | 2,5% | 4,40% | 4% | 4,40% |
Проучванията, излезли до момента на написването на този анализ от социологическите агенции "Маркет линкс", "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл" и "Тренд", показват доближаващи се резултати. Според тях ГЕРБ-СДС като първа сила, следвани от "Продължаваме промяната". Борбата за третото, четвъртото и петото място се води между ДПС, "Възраждане" и БСП, като тук при различните агенции има разминаване в позициите на трите партии. "Демократична България" стои като шеста сила и последната сигурна над прага за влизане в парламента от 4%.
Около този праг са още "Има такъв народ" и "Български възход" на Стефан Янев, които според различните проучвания са или малко над 4%, или малко под 4%.
Крайният резултат от изборите на 2 октомври ще зависи най-вече от избирателната активност - колкото по-висока е тя, толкова по-малък става шансът в парламента да попаднат по-малките политически сили. И обратното - ниската активност ще работи за това следващото Народно събрание да изглежда по-шарено.
Да разгледаме обаче по-внимателно всяка от тези политически сили към финала на предизборната кампания:
ГЕРБ-СДС
Екипът на ГЕРБ-СДС се ползва с опита на множество избори досега, като за тази кампания оттам разчитаха преди всичко на много активност на терен - срещи с избиратели, с представители на бизнеса и различни мероприятия за пряка кампания.
Формацията може да си позволи такава активна кампания заради развитите си структури из страната, което е вероятно и най-сериозната ѝ сила към настоящия момент.
Акцентът върху цялата кампания беше сравняването с последното редовно правителство - това на Кирил Петков, като основната идея, която от ГЕРБ се опитаха да наложат, е, че Петков и партията му "Продължаваме промяната" са донесли със себе си хаос, докато при управлението на ГЕРБ е имало ред.
От партията съсредоточиха голяма част от комуникацията си именно в посока критики към предишната власт, като макар на срещи из страната да се говори за бъдещи проекти и да се дават обещания, фокусът масово се поставяше върху това противопоставяне - ГЕРБ срещу ПП, Бойко Борисов срещу Кирил Петков и Асен Василев.
Почивката от властта до известна степен изолира партията от някои по-тежки критики за управлението ѝ. Въпреки това обаче ремонтът на пл. "Цар Освободител" в София с пренареждането на Жълтите павета, макар да е дейност на Столична община, отново предизвика стари критики за некачествените ремонти, извършвани по време на управлението на ГЕРБ.
Критики спрямо партията дойдоха и по темата за газа, където основен фокус беше забавянето на проекта за конектора с Гърция за сметка на тръбата по "Турски поток" за газ от Русия - фактор, който сега затрудни осигуряването на пълна газова диверсификация и осигуряването на газови доставки от други държави извън Русия.
Въпреки това очакванията са, че ГЕРБ ще запише победа на тези избори, особено предвид солидната преднина, която партията има в социологическите проучвания - между 5% и 9% пред втората сила "Продължаваме промяната".
По-големият въпрос пред партията на Борисов обаче е какво следва след това. Въпреки че в началото лица на ГЕРБ отхвърляха категорично коалиция с ДПС, в последните дни на кампанията както Борисов, така и други ключови фигури от партията заявиха, че виждат възможност за преговори с ДПС и с "Демократична България". Спорно е обаче доколко подобна коалиция изглежда реалистично.
Това ще е истинското предизвикателство за партията на Бойко Борисов - не просто дали може да изкарва гласове на избори, а дали след това може да превърне този си резултат в реално управление. Иначе твърдението, че са по-силни от хаоса, ще остане само празни приказки.
"Продължаваме промяната"
Доскорошните управляващи са изправени пред сложната задача да съберат възможно най-висок резултат на тези избори, след като им се наложи да управляват за изключително кратък срок в период на безпрецедентни кризи.
В предизборната си кампания формацията на Кирил Петков и Асен Василев се опита да акцентира възможно най-много върху постигнатите резултати по време на това кратко управление като увеличени пенсии, безплатни общински детски градини и задействането на проекта за интерконектора с Гърция, като същевременно с това не пестяха и критики срещу служебното правителство и управлението на ГЕРБ преди това.
Образът, който от ПП опитваха да си създадат, е на силата на промяната, която е започнала, но трябва да бъде довършена, за да не се върнат на власт "задкулисието", "мафията" и "корупционните практики".
Формацията активно използваше и казуса със затворената частна лаборатория на ГКПП "Капитан Андреево" като символ на корупцията и негативните ѝ ефекти върху ежедневния живот.
Проблемът за "Продължаваме промяната" е, че тази нова партия така и не успя да хване силен моментум по време на предизборната кампания. Обществената енергия от протестите срещу свалянето на Никола Минчев като председател на Народното събрание, а след това и срещу вота на недоверие спрямо правителството, малко по малко се губи, а от ПП сякаш така и не намериха нещо, с което отново да разпалят достатъчно силно искрата на недоволството спрямо ГЕРБ и служебния кабинет.
Към момента, както вече посочихме, изоставането на партията спрямо ГЕРБ в социологическите проучвания продължава да расте. Факт е, че и на предишните избори социолозите предричаха, че ПП ще изостане от ГЕРБ и дори ще бъде трета политическа сила, а в крайна сметка стана първа.
Този път обаче липсва тази обществена енергия и надежда, че Петков и Василев ще донесат промяна и ще създадат устойчиво правителство - факторът, който на 14 ноември миналата година до голяма степен ги избута толкова напред.
Сега просто ситуацията е друга, а недоволството спрямо ПП също е силно след прекараното кратко време във властта. Нещо повече - подкрепата за формацията продължава да пада в проучванията, което е също важен момент във всички разглеждани проучвания.
Оттам обаче потенциално могат да се надяват на известен тласък в последните дни на кампанията заради ефекта на големите партии - "Продължаваме промяната" може да събере финално вот от избиратели, които не искат ГЕРБ и Бойко Борисов да се връщат на власт и искат гласът им да отиде за онзи, който ще гарантира, че това няма да се случи.
Голямата разлика в социологическите проучвания между ГЕРБ и ПП може да накара някои да се насочат към партията на Петков и Василев с мотива да стопят това разстояние между двете партии и да не дадат на Бойко Борисов толкова категорична победа. В случая разликата между двете формации действително ще има сериозна тежест при поведението на партиите след изборите.
От тази гледна точка е интересно как ще се държи "Продължаваме промяната" в 48-ото Народно събрание, ако приеме ролята не на управляващ, а на опозиция. Съответно дали ще успее да натрупа позитиви от това, или ще пропилее всичко постигнато до момента.
ДПС
Движението за права и свободи за пореден път фокусира силите си върху кампания на терен и срещи с избиратели. Партията традиционно не влага солидни ресурси в медийна кампания, а предпочита да се съсредоточи върху районите, където получава традиционно силни резултати.
Формацията продължава с опитите си да се позиционира като отговорната политическа сила, която винаги е защитавала свободата и демокрацията в България, без обаче да влиза в реториката или политиките на другите партии, които говорят по тези теми. Така борбата с корупцията по високите етажи на властта или съдебната реформа остават далеч от ДПС като проблематика.
За сметка на това партията предпочита да говори за "проблемите на обикновените хора", за защита на "малкия човек" и за правата на малцинствата.
Друга важна тема в тази кампания, която от ДПС повдигат, е за диалогичността и консенсуса в политиката като единствен път за сформиране на правителство в сегашната сложна политическа ситуация.
Предвид всичко това може би най-интересният момент от кампанията на партията е беше, че Ирхан Галовски, познат като Ихито България, написа кючек - химн на ДПС.
"Възраждане"
Националистическата формацията на Костадин Костадинов за момента е "жокерът" в настоящата ситуация. Различните оценки за потенциалното представяне на "Възраждане" варират в проучванията, като някои анализатори предполагат, че тя разполага със значителни скрити резерви, които не се появяват в социологическите проучвания.
Затова големият въпрос в тази кампания е докъде може да стигне тази партия. Според нейните собствени представи - до първото място, но поне към момента това е малко вероятно. Шансовете ѝ обаче да бъде трета политическа сила не са за подценяване, особено като се има предвид потенциала на партията за вота от чужбина.
Амбициите на Костадинов обаче определено са той да управлява, при това не като младши коалиционен партньор. И съответно в обиколките си из страната той набляга именно на това - че след 2 октомври "Възраждане" ще изненада всички и ще стане първа политическа сила, той ще управлява България, а "враговете" и "предателите" ще бъдат наказвани.
Тази агресивна кампания, изпълнена с емоционални послания и гръмки обещания, наред със създаването на подобни очаквания за победа сред електората е много възможно да дадат тласък на вота за партията.
Въпросът е как обаче избирателите ще реагират, ако обещанията на Костадинов не се изпълнят и той не е първи след изборите. Това ще е интересно да се проследи след вота.
Междувременно "Възраждане" запазва позициите си по повечето актуални теми - партията е срещу въвеждане на еврото, за референдуми за позициите на България в Европейския съюз и НАТО (оттам настояват страната ни да излезе от Алианса), както и за затопляне на отношенията с Русия.
По време на кампанията се появиха множество критики онлайн срещу партийния лидер Костадин Костадинов спрямо начина, по който той се разпорежда с партийната субсидия, която "Възраждане" получава, докато няколко крайнолеви и русофилски организации оттеглиха подкрепата си за "Възраждане", тъй като според тях партията готвела коалиция с ГЕРБ и ДПС. Партията получава сериозни критики и от свои бивши членове като Елена Гунчева, Пламен Пасков и други.
Спорно е до каква степен това ще окаже ефект върху крайния резултат на изборите. Каквото и да се случи, очакванията са, че Костадинов и компания ще увеличат значително представителството си в следващия парламент.
Оттам нататък ще е интересно да видим дали формацията ще омекне по отношение на разговорите за влизане в коалиция, или ще запази досегашната си твърда линия на избягване на подобни съюзи, дори и в името на участие във властта.
БСП
Това беше една странна кампания за социалистите. След като прекараха малко повече от половин година в коалиция с традиционната градска десница - отколешен враг на БСП, а след това в началото на кампанията ръководството на "Позитано" 20 влезе в открит конфликт с президента Румен Радев и назначеното от него служебно правителство, самата кампания за партията премина без лансирано някакво ясно синтезирано и категорично послание.
Вместо това червените говореха по редица теми в социалната сфера, икономиката, енергетиката, външната политика (и в частност санкциите срещу Русия) и други. Паралелно с това те продължаваха конфликта с част от министрите в служебното правителство, особено по линия на министерството на икономиката и индустрията, където доскоро министър бе партийният лидер Корнелия Нинова.
Именно този сблъсък може да се превърне в проблем за БСП предвид факта, че в служебния кабинет има членове на партията, а президентът Румен Радев е разглеждан от червения електорат като "техен" кадър.
Друг възможен проблем за социалистите може да дойде и от участието им в коалиция с ДБ и ПП - две прозападни формации, от които едната се позиционира ясно в десния спектър. За част от червените избиратели това обединение, макар и посветено на борбата с "по-големия враг" - ГЕРБ, беше трудно за преглъщане, особено на фона на разминаванията в тезите по теми като санкциите срещу Русия и купуването на газ от "Газпром".
Интересно сега ще е да се види дали тези проблеми ще натежат, или участието на БСП във властта и постигнатите от предишното правителство цели в социалната политика (особено вдигането на пенсиите) ще имат по-голяма тежест.
Другият ключов момент е как червените избиратели ще приемат факта, че БСП вече не просто не е в голямата битка за второто място, а е на кантар дали ще влезе и в челната четворка.
"Демократична България"
Обединението на "Да, България", ДСБ и "Зеленото движение" влезе в кампанията отново в този си вид след отказа на "Продължаваме промяната" за общо явяване на изборите. Въпреки това формацията изглежда е започнала да връща част от разочарованите си симпатизанти на последния вот от ноември миналата година и да стабилизира резултата си.
ДБ продължава да акцентира върху традиционните си теми като реформата в правосъдната система, борбата с корупцията и във външен план - подкрепа за Украйна и дистанциране от Русия и руския газ.
Оттам започнаха кампанията с конфронтация срещу служебното правителство по въпроса с желанието да се подновят преговорите с Газпром, което също даде известен тласък на кампанията на градските демократи.
Въпреки това обаче ДБ така и не успяха сякаш да изпъкнат особено по време на кампанията, оставайки на заден план спрямо "Продължаваме промяната". От ПП уверено говореха за бъдеща коалиция с БСП и ДБ, лишавайки сякаш ДБ от избора дали да бъдат пришивани още преди вота към социалистите.
Формацията продължава да има проблеми с това да излиза извън столицата и по-големите градове. На места обединението показва инициатива и активност, но все още има какво да се желае цялостно от националната кампания на ДБ.
Интересно ще е да се проследи дали този път демократите ще могат да разчитат на традиционно мобилизиране на електорат в последната седмица на кампанията, активизирайки разколебани избиратели.
"Има такъв народ"
Един предизборен клип със зомбита и самураи от Северозапада, които разказват изтъркани вицове, още един с червенокоса мадама, пребиваща няколко улични гамени, както и една издадена песен, която продължава клипа със зомбитата. Плюс още няколко статуса на Слави Трифонов във Facebook и рекламни спотове по телевизията.
Това сумарно изброяване на предизборната кампания на "Има такъв народ" е далеч по-богато от всичко, което сме виждали от партията досега.
В интерес на истината, лицата на ИТН имат много по-засилена медийна кампания с интервюта, изказвания и различни появи в дебати, където да лансират основни опорни точки.
Партията се опитва всячески да оправдае излизането си от правителството през юни месец, което доведе до разпадане на кабинета и тласна страната към нови избори.
Основният имидж, който хората на Трифонов се стремят да постигнат, е този на честни хора, които са попаднали в мръсна игра.
Интересен ход беше опитът за връщане към корените с лансирането на нов референдум - за президентска република (или полупрезидентска, както после поясни Ива Митева). Проблемът в случая е, че след два парламента, в които можеха да съставят правителство, но се провалиха, и след още един, в който участваха в правителство, но го развалиха, от ИТН са загубили до голяма степен тази си антисистемна революционност, която на първо време ги вкара в парламента.
Суверенът им даде достатъчно шансове, но те се провалиха в това да ги оползотворят. Затова и сега самата партия е вкарала всичките си усилия, за да възстанови поне частично доверието в себе си, за да може да попадне и в следващото Народно събрание.
Според социологическите проучвания "Има такъв народ" е на крачка от тази цел с малко под 4% подкрепа, така че за тях е много възможно изборите да завършат с фотофиниш.
"Български възход"
"Защо тръбата е цяла? Защо газът тече?" - тази част от Facebook статуса на бившия служебен премиер и бивш военен министър Стефан Янев може би ще остане най-запомнящото се нещо от кампанията на партия "Български възход" за предстоящите парламентарни избори.
Със странна кампания в социалните медии, слабо присъствие в традиционните медии и не особено ярка кампания на терен, ситуацията около формацията на Янев изглежда спорно.
Бившият министър се опитва да събере около себе си консервативен, националистически и относително проруски вот, но засега не е ясно до каква степен той успява в това начинание. Присъствието му в социологическите проучвания дава шансове за влизане в парламента, но и преди сме виждали как на реалните избори подобни формации не успяват да изпълнят заложения в изследванията потенциал.
Решаваща за Янев и хората ще е последната седмица преди вота, тъй като по-голямата част от хората именно тогава решават за кого да дадат гласа си. Ако "Български възход" не успее тогава да убеди гласоподавателите, че е разумен избор, това ще ѝ коства влизането в следващия парламент.
Избирателната активност
Общото мнение в случая е, че на тези избори избирателната активност отново ще е доста ниска, вероятно на нивата от вота през ноември миналата година или дори по-ниски.
Това ни поставя пред реалната възможност за пръв да видим в парламента партия, спечелила под 100 хил. гласа на вота.
В предишни текстове вече писахме за проблема с кризата на представителността и той не трябва да бъде игнориран. Със сигурност политическите партии трябва да си вземат бележка от това, иначе рискуват тежестта им в обществото да става все по-малка и по-малка.
Оттам нататък партиите в 48-ото Народно събрание ще трябва да потърсят формулата за съставяне на правителство, което да извади страната от този постоянен кръг от избори в избори.
Не трябва да се забравя, че на кантар в момента виси и вторият транш от средствата по Плана за възстановяване и развитие, получаването на който зависи от това парламентът да приеме поредица от около 20 законопроекта и законови изменения.
Междувременно възможността за нов предсрочен вот през февруари поставя страната пред още по-сериозно влошаване на политическата криза.
Които и да са партиите, които влязат в 48-ото Народно събрание, те трябва да имат предвид всичко това. На техните рамене ще тегне отговорността за това в каква посока ще поеме държавата и колко тежко ще удари зимата.
А зимата, както обичат да казват Старите от "Игра на тронове", идва. И носи предимно проблеми със себе си.
