След като в понеделник за втори път Столичният общински съвет (СОС) не успя да си избере председател и да заработи, въпросите за бъдещото управление на София стоят много по-настойчиво на преден план.
Две процедури минаха по идентичен начин, с едни и същи кандидати и един и същ краен резултат, а по всичко личи, че това ще се случи и за трети път при следващото гласуване.
Председателят на Общинската избирателна комисия в столицата Полина Витанова вече коментира пред "Сега", че ако до три месеца не бъде избран председател на СОС, той трябва да бъде разпуснат и да се проведат нови избори за общински съветници.
Витанова уточнява, че това е нейно тълкувание върху Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който ако в продължение на три месеца общинският съвет не проведе заседание, правомощията му се прекратяват с решение на общинската избирателна комисия и в тримесечен срок се произвеждат нови избори за общински съвет.
По думите на председателката на столичния ОИК без избран председател следващите събирания на СОС не могат да се приемат за реални заседания.
В тълкуванието ѝ има логика от практична гледна точка - ако общинският съвет три месеца не може да си избере председател, как можем да разчитаме на него да управлява града?
Разбира се, по темата има и други мнения, според които подобно тълкувание е твърде свободно. Пред News.bg например конституционалистът проф. Пламен Киров беше категоричен, че няма как сегашната ситуация да доведе до нови избори, просто защото заседания има, независимо че председател няма.
Ако в крайна сметка се стигне дотам да разглеждаме опцията за нови избори сериозно след три месеца, вероятно ще трябва да се произнесе съдът за крайно решение.
Въпреки това коментарът на председателя на Общинската избирателна комисия може да се окаже по-ценен сам по себе си, отколкото правната стойност на тълкуванието вътре. И заплахата от нови избори може да накара партиите да действат по-конструктивно. Евентуално...
Истината е, че хаосът в СОС е голям и поводи за толкова оптимистично мислене няма много.
ПП-ДБ и "Спаси София" в тяхната коалиция "Обединени за София" имат нужда от още поне 8 съветници да ги подкрепят за мнозинство или най-малкото за избора на председател на общинския съвет.
Видя се, че такава подкрепа засега липсва, като и при двете процедури за Борис Бонев гласуваха само представителите на "Обединени за София".
От ГЕРБ-СДС ясно демонстрират, че са готови всячески да спъват работата на СОС, ако не се обърне внимание на техните искания и претенции.
Третата сила е "БСП за България", чийто кандидат за кмет Ваня Григорова все още оспорва резултатите от кметската надпревара в София и няма никаква полза да подкрепя най-голямата сила. "Възраждане", които са четвърти, по традиция винаги играят контра на всички.
Оттам нататък са политическите сили, които няма да имат достатъчен брой представители за отделна група - "Има такъв народ", "Синя София" и самотният войн на ВМРО - Карлос Контрера. Общо 7 общински съветници, които първо, че са недостатъчни за подкрепа за избора на шеф на СОС, второ - нито една от тези групи не би я дала на ПП-ДБ и Борис Бонев.
С други думи - никъде не може да се види ясно мнозинство или естествени партньори, които да задвижат работата на общинския съвет.
От ПП-ДБ и "Спаси София" са категорични, че нямало да повтарят "сглобката" на местно ниво, а ще търсят управление на малцинството с "работа по политики".
Оттам неколкократно повториха мантрата, че в общинския съвет не било като в парламента, където нови избори могат да се провеждат по няколко на година. Съответно в СОС се разчита, че съветниците са по-компромисни и сговорчиви.
Това обаче може да се окаже доста "пожелателно" мислене, както виждаме след две блокирани процедури за избор на председател на общинския съвет.
В политиката има твърде много интереси и лични стремежи, за да се случат толкова чисто и просто нещата. Ако някой може да пъхне прът в колелото, настоявайки за собствените си претенции, ще го направи неминуемо.
За да бъде постигната идеята за "работа по политики", това ще изисква първо - жесток труд, и второ - създаването на някаква базова основа на разбирателство между поне две големи политически сили в СОС.
Нещо повече - за да проработи концепцията, ще е необходим и председател на общинския съвет, който да се ползва с доверието на мнозинството от групите в общинския съвет. Такъв човек трябва да е способен да изгражда връзки, да прави сделки и да знае кога и къде трябва да се направят някои компромиси.
Нужен е крайно умел, гъвкав и способен политик, с какъвто аз поне лично не съм сигурен, че държавата ни разполага изобщо в момента.
Едно е сигурно, номинацията на Борис Бонев, която по всичко личи, че ще бъде издигната поне още веднъж от "Обединени за София", не влиза в този калъп.
Бонев определено е енергичен и действен, има визия за това как трябва да изглежда столицата и желание за работа, но едва ли има някой, който да го вижда като компромисна фигура, способна да изгражда мостове, особено към ГЕРБ.
Ясно е, че освен при някакви особено крайни и екстремни обстоятелства, хората на Бойко Борисов няма как да гласуват за него, по простата причина, че той е най-големият критик на управлението на бившия кмет Йорданка Фандъкова.
Той иска да ревизира нейното управление, да вади на бял свят съмнителни сделки и да осветява схеми. ГЕРБ със сигурност не искат това и с всички сили биха работили срещу подобен сценарий.
Затова и според мен, освен ако ПП-ДБ и "Спаси София" не извадят от нищото някой много майсторски ход, шансовете на Бонев за председателското място в СОС са по-ниски и от тези на Борислав Михайлов да си изкара нов мандат начело на Българския футболен съюз.
Какви тогава са вариантите оттук нататък?
1. Усмиряването на ГЕРБ
За целта може да се предложи или председателство на СОС на ротационен принцип (както е договорено между ПП-ДБ и ГЕРБ при правителството и Народното събрание), или просто представянето на по-умерена кандидатура за шеф на общинския съвет в лицето на някой друг съветник, потенциално от ДБ.
Това ще означава смекчаване на тона поне малко спрямо предишното управление на столицата и поставяне на акцент върху новите проекти с надеждата, че ГЕРБ няма да клатят лодката (много).
2. ПП-ДБ и "Спаси София" дават "ва банк" и притискат СОС докрай
Така, притиснати от времето в един момент или ГЕРБ, или БСП ще клекнат и ще дадат подкрепа. Този сценарий ще означава минирано поле за работата на целия общински съвет оттук до края на мандата и възможност за бламиране на всевъзможни проекти и инициативи на кмета и общината.
Въпросът е, че при този сценарий, ще имаме една голяма игра на нервички, в която упорството на "Обединени за София" може да им нанесе повече щети, отколкото позитиви.
3. Лява София
"Спаси София" да успеят да надделеят във вътрешната комуникация с ПП-ДБ и да се опитат да постигнат анти-ГЕРБ коалиция, която да разрови управлението на Йорданка Фандъкова, както тя неколкократно разравя ул. "Иван Шишман". Рисковете тук са недоволство сред по-десните избиратели на ПП-ДБ.
За целта обаче и БСП трябва да са съгласни, което не е сигурно, че ще се случи, освен ако не им бъдат предложени постове, и ПП-ДБ трябва да са съгласни. А за тях подобно ново събиране със социалистите този път ще е много по-сериозен и тежък имиджов удар, който по мое мнение не могат да си позволят на национално ниво.
4. Да разберем наистина дали след 3 месеца може да идем на нови избори.
Ако не друго, поне всички като общество ще научим нещо ново за това как функционират законите на България.
