Първият тур на изборите за местна власт приключи. И докато едни се готвят за балотаж и премислят как да стигнат до гласовете на опонентите си, други вече отварят шампанското. Трети пък трябва да седнат и да премислят какво се е объркало, за да получат резултат, по-нисък от очакваното.
Разбира се, старата максима, според която на местни избори всеки ще намери за какво да е победител, и тук е вярна.
Въпреки че окончателните резултати за много места, включително София и Пловдив, все още не са налични, тук ще разгледаме някои от основните изводи, които можем да си направим след първия тур на изборите:
- ПП-ДБ показаха повече стабилност от очакваното
Да, градската десница в никакъв случай не е доминиращата сила, която да мачка навсякъде из страната, но предвид резултатите по места "Продължаваме промяната - Демократична България" успява да се представи доста по-добре, отколкото мнозина прогнозираха.
Коалицията изпраща свои кандидати на балотаж в редица областни градове, като има съвсем реални шансове в София, Варна и Разград, приемливи в Благоевград, и по-скоро теоретични в Пловдив, Кюстендил и Пазарджик.
На повечето места формацията има добро представителство в общинските съвети, което може да се разглежда като някаква основа за изграждане на достатъчно стабилни местни структури, които впоследствие да се превърнат в гръбнака за тази коалиция (или поне за ПП).
В столицата местната коалиция със "Спаси София" се оформя като ясен фаворит за победа срещу Ваня Григорова, като разликата между кандидата Терзиев и нея е близо 10%.
Всичко това опровергава тезата на критиците на правителството, че ПП-ДБ се клати и масово губи подкрепа след НЕкоалирането си с ГЕРБ и ДПС. Тези резултати ще дадат на правителството на Николай Денков спокойствие да продължи да управлява поне до ротацията с Мария Габриел.
Единственият риск тук е ситуацията с машинното гласуване да ескалира още и да изостри различията между ПП-ДБ и ГЕРБ до степен, в която оставането в общо управление да стане твърде неприятно и за двете страни.
- София наказа ГЕРБ, страната - не толкова
Каквото и да си говорим, когато след 16 години на власт в столицата кандидатът ти за кметските избори изпадне от балотажа, а друга политическа сила те води с 14% във вота за общински съвет, това си е доста сериозна и дори срамна загуба.
Столичната организация на ГЕРБ определено трябва да се вгледа много сериозно в крайните резултати от изборите, за да си направи изводите защо загубата на София е толкова ярка. По всичко личи, че партията ще загуби поне 8 места в Столичния общински съвет, както и множество районни кметове.
Безспорно една от причините за това е умората на столичани от управлението на партията на Бойко Борисов, която е на власт от 2007 г. насам. Множеството лоши ремонти, скандали с обществени поръчки и цялостното недоволство, че някои неща продължават да не се случват, натежа значително.
Но не е само това. Столичани така и не признаха Антон Хекимян като реален кандидат за кмет на София, а дори електоратът на ГЕРБ не беше мотивиран напълно да гласува за бившия шеф на новините на bTV.
За капак на всичко дойде и скандалът с машинното гласуване и отмяната му в буквално последния момент преди вота, където ГЕРБ също изиграха своята роля. Подобен остър и рязък ход толкова близо преди изборите ядоса мнозина, особено в столицата, и ги настрои срещу ГЕРБ, което даде своята тежест.
Макар и ярка, тази загуба може да не е толкова тежка, особено ако краен победител на кметските избори се окаже Васил Терзиев.
Тогава ГЕРБ може да подкрепят неговото мнозинство в СОС, но с критичен поглед към работата на общината, повтаряйки ситуацията в национален мащаб, където партията на Борисов подкрепя правителството, но прави всичко възможно то да изглежда слабо и ялово.
Загубата на столицата е неприятен удар за ГЕРБ, но в никакъв случай фатален. Партията все още е най-голямата политическа сила у нас и по всяка вероятност ще има най-много кметове и общински съветници и най-много събрани гласове.
Да, те ще са по-малко в сравнение с преди 4 години, но не твърде по-малко, че да говорим за чувствително отслабване. Със сигурност обаче Борисов и хората около него трябва да се замислят и да предприемат мерки, за да стегнат редиците и да запушат течовете, ако не искат сегашният проблем да продължи да расте.
- "Възраждане" нямат все още силите да са трета сила
При все че това бяха първи местни избори на "Възраждане", партията на Костадин Костадинов постигна далеч по-малко от това, което се очакваше от тях.
Националистическата формация с проруски уклон отдавна тръби, че скоро ще бъде първа политическа сила, но позициите ѝ в страната водят до съмнения дали има реалните сили да бъде дори трета сила.
В областните градове партията на Костадинов постигна само един балотаж - в Габрово, където кандидатката на ГЕРБ и досегашен кмет Таня Христова беше на крачка от това да вземе победата още на първи тур. В още две области - Монтана и Стара Загора, ситуацията е идентична, като там настоящите кметове печелят убедително още на първи тур.
Всичко това говори, че макар на национални избори "Възраждане" да има моментум и да събира влияние, то не дава отражение при местен вот.
Основната причина за това е, че самият характер на изборите е различен. Ако на парламентарни избори имаме един по-декларативен, идеологичен момент, при местния вот избирателите търсят кандидати и формации, за които вярват, че ще работят за тях.
Местната власт е тази, която е най-близо до хората и съответно за нея се избират такива кандидати, които заявяват конкретни идеи, имат издържана платформа и залагат на позитивното - това какво ще се върши.
Междувременно поведението на "Възраждане" в парламента сякаш се фокусира точно върху обратното. Партията има остра, агресивна реторика и говори повече за това срещу кого се бори, отколкото за какво.
Така на местни избори техните кандидати просто избледняват и не успяват да се отличат достатъчно.
Разбира се, всичко това не омаловажава постигнатото от партията на Костадин Костадинов на местния вот, където тя си спечели ценни места в общинските съвети в страната, а е възможно да вземе и някои по-малки кметски позиции. Просто все още трябва нещо повече на "Възраждане", за да можем да ги възприемем като истински незаобиколим фактор.
- Ваня Григорова и трансформацията на лявото
Преди изборите имаше индикации, че Ваня Григорова ще се промъкне на балотаж в София, но представянето ѝ на изборите по никакъв начин не може да се опише като промъкване, защото тя видимо отвя кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, а сега се прицелва в крайната победа.
Григорова направи наистина силна кампания с прости и разбираеми послания, които да се харесат на редовния електорат на социалистите. В реториката ѝ имаше малко носталгия по соца, доста призиви за национализация и щипка хъс за саморазправа с политическите елити и IT сектора с високите му заплати.
По-важното в случая обаче е, че въпреки това успя да запази относително позитивен тон на кампанията си, в който се залагаше на повече усмихнати снимки, директни срещи с избиратели и фокусиране върху това, което според нея са "проблемите на обикновените хора".
По този начин Ваня Григорова стана единственият наистина мажоритарен кандидат за София, който успява да надскочи вота за формацията, която го издига. Разликата между нейния личен резултат и резултата на местната коалиция на БСП, Левицата, Атака и други леви формации е около 7 процентни пункта, като тепърва ще се види колко е изражението ѝ в реални гласове.
Всичко това може да ни наведе на мисълта, че Ваня Григорова предлага един нов път за лявото в България. Въпросът обаче е дали лявото в България ще го приеме.
БСП със сигурност ще влоши представянето си в местната власт спрямо 2019 г. - и като кметове, и като общински съветници, и като общ брой гласове в страната. Нещо повече - на втори пореден вот в София БСП не може да издигне свой кандидат, който да е достатъчно силен, и затова залага на непартийни лица.
И преди сме говорили за упадъка на партията под Корнелия Нинова, като той определено продължава. И въпросът е до какво ниво ще стигне.
Ваня Григорова може и да не е фаворит за победа на балотажа следващата неделя, въпреки че вече е договорена подкрепа за нея от "Има такъв народ". Но има ли възможност тя да стане лицето на трансформацията на лявото политическо пространство у нас?
- Големият губещ на изборите - хартията
Забраната на машинното гласуване за изборите в петък вечерта, точно преди деня за размисъл, събуди множество гневни реакции, включително голям протест в София.
И ако в събота все още имаше въпроси уместно ли е спирането на гласуването с машини, в неделя на изборите отговорът беше даден високо и ясно - хартиените бюлетини се оказаха пълен провал.
От проблема с това, че върху тях може да се появят отпечатъци, през проблеми с недостиг на бюлетини на отделни места в страната (и принтирането на нови с обикновен принтер), недостиг на място в урните, незапечатани урни по време...
Скандалите с хартиения вот сякаш валяха през изборния ден.
Ясно е, че става въпрос и за логистика - никой не очакваше такава тежест да падне само върху хартиените бюлетини. Въпреки това, накуп се появиха всички недостатъци на гласуването по този начин. И тепърва ще видим колко точно гласове са паднали заради недействителни бюлетини.
Колкото повече информация излиза по случая с доклада на ДАНС за действията на зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, толкова по-нелепо изглежда цялата ситуация с отмяната на машинното гласуване.
Драмата около машините предизвика още повече недоволство, недоверие и апатия към изборния процес. Това се видя отново по избирателната активност.
И не по-малко лошо е, че случилото се ще остане без по-големи последствия за хората, които инициираха тази паника.
