Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо да не вярваме на голи проценти?

Обсебени от произвеждането на твърди цифри, много социологически агенции пренебрегват реалността зад тях Снимка: Pixabay
Обсебени от произвеждането на твърди цифри, много социологически агенции пренебрегват реалността зад тях

Можем ли да се доверяваме на социологическите проучвания за електорални нагласи?

След трите вота през миналата година и всички сериозни отклонения, които финалните проучвания на социологическите агенции регистрираха, мнозина у нас вече си задават тези въпроси.

Но и не само у нас - социолозите не успяха отчетат победата за Брекзит през 2016 г., нито по-късно същата година президентската победа на Доналд Тръмп в САЩ. Проблемът със скритите множества се оказа значителен за експертите.

Те, на свой ред, постоянно напомнят, че проучванията им са моментна снимка на нагласите, а не прогноза за изборни резултати. 

И макар поне за изборите в България да има ясни обяснения за това защо социолозите не успяха да дадат адекватни "електорални снимки" само дни преди гласуванията, проблемът е налице - проучванията не могат съвсем ясно да дадат отражения върху това каква е реалността.

Експертите твърдят, че за този проблем с разминаването между изследване и реални резултати на избори няма ясно решение.

Същевренно с това обаче една друга дупка се проявява много ясно - самите изследвания са публикувани по начин, който е толкова орязан и лишен от всички важни данни, че няма как да дадат достатъчно добра основа за анализ.

Това, което повечето проучвания в момента предлагат, е сдъвкана и смляна информация, подходяща за най-крайните потребители - едни хубави цифрички, които уж трябва да представляват нагласите за това коя партия колко гласове би събрала на едни евентуални избори днес. Тези данни се оформят на база мнението на онези анкетирани, които преди това заявяват, че ще гласуват.

В което няма лошо, когато говорим за едни спокойни времена без кой знае колко турбулентни събития. Такива времена предполагат спокойствие, устойчивост, предвидимост и т.н.

Сега обаче ситуацията не е такава. При таква комбинция от кризи - инфлация, високи цени на горивата, ефекти на войната в Украйна, постоянна атака върху обществото у нас с пропаганда отвън и други - ерозия на доверието към властта, недоволство и събиране на солидно напрежение, да се представят такива силно опростени данни без анализ към тях е меко казано безсмислено.

Самата среда е изкривена заради всички горепосочени кризи и фактори. Това води до нетрайни нагласи, до емоционални позиции и съответно до проучвания, чиято моментна снимка е наистина твърде моментна. 

Какво правят изследванията в момента? На фона на общите въпроси за одобрение и неодобрение за правителството, парламента, президента, съдебната система и т.н. и за настроенията на обществото по дадена тема, черешката на тортата е въпросът как биха гласували българите при евентуални избори днес.

Само че вместо да се даде информация на база 100% от анкетираните (както беше допреди няколко години), агенциите представят данни отнасящи се само до онези респонденти, които са заявили, че ще гласуват.

Идеята в случая е да се предадат процентни резултати, които представят (или поне би трябвало да представят) резултатите така, както излизат след избори. Мотивацията на социолозите е, че така или иначе единствено тези, които заявяват твърдо, че ще гласуват, в крайна сметка отиват до урните на избори.

Проблемът обаче е, че по този начин се пренебрегва информация за това какъв дял от респондентите заявяват твърдо, че няма да гласуват, и още повече - делът на колебаещите се.

Защото в една такава нестабилна ситуация, в каквато се намира страната ни, именно колебаещите се могат да прелеят гласове към един или друг играч. Именно в тези групи се крият гласовете за антисистемни формации като "Има такъв народ" и "Възраждане", там понякога стои и "финалният спринт" на формации като Демократична България.

Тук често се намират и по-широките периферии на партиите, а вливането на това множество от избиратели може тотално да разбие на пух и прах "твърдите данни" на социолозите. Именно по тази причина не беше уловена разликата между прогнозите и реалния резултат на "Продължаваме промяната", така беше изпусната и изборната победа на "Има такъв народ" или влизането в парламента на "Възраждане". 

Кой може да каже какво не улавят сегашните изследвания, просто защото не се хваща именно тази група на колебаещите се и несигурните в гласа си?

Междувременно у нас изследванията дори не си правят труда да запишат колко души са казали, че няма да гласуват и колко са твърдо решилите да идат до урните. 

Така на практика агенциите не просто пренебрегват отбелязването на тези несигурни маси от избиратели, а в представянето на данните си правят нещата да звучат много по-категорично и ясно, отколкото действителността позволява, без да представят пълния набор на данните, които така или иначе са събрали. 

Или както беше отбелязал преди време проф. Ивайло Дичев, социологията е твърде обсебена от своите цифри. И по този начин изпуска да хване реалността, криеща се зад тях.

Това е напълно нормално. Цифрите са това, което формира заглавията в медиите и го казвам от гледната точка на човек, работещ в медия. Цифрата ти дава сигурност, докато тези хетерогенни множества от несигурни в решенията си избиратели, които иначе са така важни, не могат да ти дадат нещо, върху което да се опреш.

Именно те обаче са ключът към разбирането на фините настроения сред обществото.

Дори самата опция в анкетните карти "Все още не съм решил" на въпроси от сорта "Ще гласувате ли?" и "За кого смятате да гласувате?" би имала голямо значение, защото ще даде числени измерения за това каква част от обществото се колебае. И по-конкретно - колко големи преливания на гласове може да се очакват на финала.

Самото проследяване във времето на този процент колебаещи се може да бъде добър индикатор за настроенията сред обществото относно предсрочни избори - колкото по-голям е делът на несигурните (и за това дали ще гласуват, и за това за кого биха си дали гласа), толкова по-далеч остават хората от мисълта за нови избори. Просто това означава, че хората не мислят толкова активно за политика.

На една следваща стъпка от тази група на колебаещите се би могла да бъде събрана и друга важна информация - какво може да ги накара да гласуват, какви позиции по актуалните теми от деня подкрепят, имат ли някакви идеологически пристрастия, клонят ли към дадена партия, или по-скоро наистина нямат идея кого биха подкрепили на избори.

Такива данни, подкрепени от професионален анализ, биха дали на обществеността реални индикатори за настроенията в обществото, а не просто купчина цифри, част от които без контекст.

По този начин ще има количествени индикатори за това накъде могат да се наклонят везните при една по-активна мобилизация за избори. А самите данни ще са адекватни за малко по-дълъг период от време, отколкото в момента.

Това ни отвежда до друг проблем - оформящата се нужда от по-големи обеми на извадките на изследванията. Макар и сега извадките да са формирани така, че да са представителни за страната, всеки опит да се разгледат по-малките открояващи се групи и настроенията сред тях води до изкривявания.

Перфектен пример в случая са резултатите на по-малките формации, където 4-5 респонденти, отговорили, че ще подкрепят партията Х дават резултат в размер на около 1% от гласовете (сред решилите да гласуват).

По-големите извадки (изчислени и формирани правилно) биха дали възможност за много по-ясен и дълбочинен поглед за състоянието на самото ни общество. Причината това да не се прави обаче е най-прозаичната от всички - скъпо е.

Социологическите проучвания по принцип са скъпо удоволствие, а подобно изпълнение може да вдигне цената още повече.

Така вместо това получаваме една постна версия, в която данните са толкова точни, колкото да не е без хич, пропускат се някои фактори, а накрая се търсят извинения за неточностите.

Проучванията, които излизат в момента, са в най-добрия случай пожелателни откъм резултати. Цифрите в тях не могат да претендират за това, че ще отразяват реалните резултати седмица-две след публикуването си, камо ли да дадат ясна представа какви са оформящите се настроения.

Това, от което имаме нужда в момента от такива изследвания, е именно да зададат тенденциите. Ако това струва по-скъпо, може би тази цена трябва да се плати. Все пак е по-добре да имаш по-малко проучвания, отколкото повече, но с данни, за които после трябва да се оправдаваш.

   

Най-четените