Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лимонови резанки - американското изобретение, долетяло в соца

Приготвят се по една и съща рецепта и до днес Снимка: Webcafe.bg
Приготвят се по една и съща рецепта и до днес

Лимоновите резанки за мнозина продължават да са символ на соца или поне един от символите.

Всъщност в тях няма и никога не е имало лимонов сок, а и не са българско, а американско изобретение. Смята се, че десертът придобива сравнително познатата ни и до днес форма в САЩ между двете световни войни.

Кой ги измисля?

Две компании - от Бостън и от Чикаго - спорят кой за първи път измисля желираните сладки под формата на плодови резени.

И до ден-днешен бостънските плодови желирани десертчета обаче си остават по-популярните в Америка.

Снимка: iStock

Причината за създаването на сладкишите пък е прозаична - сладкарите искат да сътворят вкусни и свежи сладки, които са подходящи и за евреите, спазващи строги ограничения по време на Пасха.

Сайтът Old Time Candy приписва изобретението на сладкаря Джеймс О. Уелч.

Той основава фабриката си през 1927 г. и много скоро започва да предлага плодови желирани бонбони във формата на лимонови резени, само че в разнообразни цветове.

Друга компания, която продава почти същите дъвчащи шарени сладки, се нарича Ferrara и е от Чикаго.

Общ е не само видът на бонбоните - цветни резенчета желе с различни вкусове и поръска от захар.

Общото е и че сладкарите използват агар-агар вместо желатин, защото последният е с животински произход.

Снимка: Webcafe.bg

Агар-агар се използва и в българските лимонови резанки.

Някои обаче биха се зачудили защо се е наложило изобретяването на бонбони с ароматизанти и желиращ агент, които само имитират формата на лимонов резен, след като по цял свят има традиция в мариноването на плодови резени и корички в захар.

Опитът отново идва от САЩ, където установяват, че захаросаните лимонови и портокалови резени може и да са съвместими с постите и с Пасха, но са трудни за превозване.

Захарта се оказва недостатъчно мощен консервант, а и десертът губи търговския си вид - парчетата изсъхват и се сбръчкват. Затова се налага вариантът с желирани бонбони с агар-агар.

Как лимоновите резанки прескачат в България - от Запада или от Турция, където правят локуми с формата на плодови резени?

Никой не може да каже със сигурност.

Рецептата, по която сладкарските цехове по времето на социализма започват да правят резанките, е изключително сходна с американската. Агар-агарът дори не е заместен с пектин или с желатин и така десертът си остава напълно подходящ за пости.

Сладките се приготвят по абсолютно същия начин и до днес - с вода, агар-агар, лимонена киселина, ароматизанти и оцветители, най-често каротенал и/или каротини. Оцветителите се извличат от цитрусови плодове и моркови.

На етикета могат да се срещнат и номенклатурите E160, E160a и E160e, както се обозначават всъщност каротините.

На българския пазар вече има и "лимонови резанки" и в други вкусове, например диня и пъпеш, както се предлагат и в САЩ и до днес.







 

Най-четените