Майстор сладкар и маратонец в света на телекомуникациите

Трудно е да се каже кое свързва хората повече - вкусната храна, спортът или телекомуникациите. Затова в следващата история има и от трите.

Главни герои в нея са Никита Бузокин и Димитър Арнаудов - майстор сладкар и маратонец, чиято пресечна точка се оказва в Yettel.

От Естония и архива

Историята на Никита започва от Естония, където учи ландшафтна архитектура. Съдбата обаче ще го изпрати в друга посока - първо в Гърция, а след това в Лондон. Така докато през 2015 г. не се озовава в България и по-конкретно - в село Камен дол, до Провадия.

Идва с идеята да остане за месец, за да помогне в строежа на къща за гости. Месецът обаче прераства в осем години. През първите шест трупа опит в българския офис на една от водещите компании за клиентско обслужване и информационни технологии, докато не решава да направи завой към телекомуникациите и да продължи развитието си в Yettel.

Днес е експерт "Управление на проекти".

"Харесва ми, че в работата си следвам ясна структура, има подреденост. Едновременно с това можеш да проявяваш креативност и да търсиш различни начини за подход към различните хора", казва той.

И докато Никита отговаря за конкретни проекти, Димитър следи за финансите. Преди да стигне до тях обаче ще опознае различните страни на бизнеса. Започва от архива. Следва опит като приемчик на стока в логистиката, а днес е в отдел "Контрол на плащанията", където следи за навременните постъпления към компанията.

"Направих малки стъпки, за да стигна до сегашната си позиция. Видях какво е да работиш с документите и със самата стока, което дава по-цялостен поглед и разбиране за бизнеса", споделя Димитър.

Свобода да бъде по твоя начин

Казват, че работата в Yettel ги учи на професионализъм.

"Тук има хора, които работят от дълги години и са доказани експерти в своята област. Понякога просто трябва да замълчиш и да ги чуеш. Така получаваш безплатни уроци как да си добър", коментира Никита. "И самите хора много яки", добавя на леко развален български.

Димитър го допълва, че в телекома има свободата да изразява мнението си - "да направя предложение за оптимизиране или промяна, да дам различен поглед. Идеите ми винаги са били приемани добре от колегите и от моите мениджъри".

"Имаш свобода, но имаш и подкрепа. Ако не знам нещо, отивам и питам. Ако знам, имам свободата и доверието да го направя по моя начин", обобщава Никита.

Снимка: Yettel

Хобитата, които ги свързват

Първото бойно кръщене на Димитър в маратоните е участието му в състезанието по планинско бягане Витоша Рън - 18 км. от НДК до Черни връх. И днес, когато разказва за този първи свой опит, признава, че заради денивелацията никак не му е било лесно.

Но именно удовлетворението, че се е справил, го кара да избере бягането и да остави на заден план годините футболни тренировки.

"Още от дете тренирах футбол - около шест години в школа, а също така и в мъжките аматьорски отбори. След като опитах с тичането обаче, реших, че ме зарежда повече и ми носи по-голяма удовлетвореност", казва Димитър.

Така списъкът с участия в маратони постепенно започва да расте - Софийският маратон, 100-километровият ултрамаратон в Трявна и други. Следващата му голяма цел е планинският супермаратон Витоша 100.

Любителски опит в тичането има и Никита, но трасето, в което ще се докаже като професионалист, е сладкарството и печивата. Още в Естония работи като готвач в местен средновековен ресторант в продължение на година. Там учи и първите си уроци по бързина и дисциплина.

Вече в София, взима диплома по сладкарство от Европейската академия за готвачи, сладкари и хотелиерство. Така официално става майстор на печивата и тортите. Може да приготви от кроасани и португалски сладки, до торта "Червено кадифе" и такива с огледална глазура.

Признава, че от българската кухня най-много обича баницата. "Трябва обаче още да уча, докато стане като на истинска българска баба", признава откровено.

На финала ги питаме кое е общото между работата и хобитата им - "че събират хората", единодушни са и двамата.

---