Възможно ли е да забавим климатичните промени, ако всеки човек на планетата засади и отгледа по едно растение?
И да, и не, защото зависи какво ще посадим и най-вече - как ще го отгледаме. Съвременното градинарство, наред със земеделието, могат да са както "капан" за въглеродни емисии, така и техен производител. Те изискват доста "химия", поддръжка и енергийни ресурси. Има обаче и начин да направим градината си по-устойчива и да ограничим въглеродния ѝ отпечатък.
Ако всеки от 30-те милиона градинари във Великобритания посади по едно средно голямо дърво и го остави да порасне, тази гора ще погълне толкова въглерод, колкото ако автомобил измине 457 милиарда километра и обиколи планетата 11 милиона пъти, са изчислили от британското Кралско градинарско дружество.
Има обаче едно условие - тези дървета да ползват само дъждовна вода и да се подхранват с компост.
Ако всеки градинар на Острова произвежда 190 кг компост всяка година, това би спестило въглерода, който се отделя при отоплението на половин милион домове годишно, твърдят още от дружеството.
Или с други думи, забравете за английската морава, фризираните едногодишни цветя, идеално зеленото и пестицидите. Градините трябва да "подивеят" и да са пълни с разнообразни растения и живот.
"Преди всички искаха идеални, спретнати морави, но най-новите течения в градинарството са за по-естествени пейзажи. Трябва да се настроим за мърляви морави", обяснява Джъстин Моа, ръководител на изследователския екип в Програмата за свободна природа на Кралските ботанически градини пред "Би Би Си". Програмата се занимава с природосъобразни решения за отглеждането на растения.
Това значи край на бензиновите косачки и поливните системи за трева. От една страна косачките на бензин замърсяват въздуха колкото 160 км шофиране, а с поливането се пилее вода. Ако се ползва косачка, е добре тя да е на батерии или ток и поне да не цапа толкова въздуха.
Същото важи и за машините за издухване на листа на бензин - там емисиите са колкото почти 1800 км пътуване с кола.
Следващото важно нещо е подхранването на почвата. Тя, сама по себе си, освен извор на хранителните вещества за растенията, е и "капан", и източник на въглерод. Той се натрупва в почвата, когато тя абсорбира разлагащите се останки от растенията, включително опадалите листа и вейки. А ако не отиде в почвата, този въглерод отива в атмосферата.
Изтощена и неподдържана почва не може да "задържа" въглерода, той остава във въздуха и не "храни" растенията, включително и тези, които хранят нас.
Проучвания сочат, че с подновяване и възстановяване на почвите по света - както в природата, така и селскостопанските, може да се премахват до 5,5 милиарда тона въглероден диоксид от атмосферата всяка година, колкото са вредните емисии на САЩ - вторият най-голям замърсител на планетата. При здрави почви тези емисии от разлагащите се растения ще отиват в тях.
Причината е, че в почвата се съдържа 3 пъти повече въглерод, отколкото в атмосферата.
За да може почвата да изпълнява тази си функция оптимално, тя има нужда от добър баланс между вода, въздушни джобове, живи организми и хранителни вещества. В градините, например, този баланс се поддържа с постоянно добавяне на органични материали към почвата, тоест разлагаща се растителна маса, както и корени, които да хранят организмите под земята.
Затова и не бива да се използва прекалено тежко оборудване за обработка на площите, особено в мокро време, тъй като това прави почвата по-компактна и премахва нужните ѝ въздушни джобове и пречи на водата да се дренира.
Почвата не бива да се оставя и неизползвана - това също води до унищожението ѝ и до изпускането на въглерода от нея обратно във въздуха. Покриването ѝ с растения като детелини или с мулч от дървесни кори, стърготини и иглички е добър вариант за предотвратяване на проникването на въглерода в атмосферата. Като мулч е добре да се ползва и окосената трева и тя да се разпръсква край дърветата и храстите.
Това дори подпомага почвата по-добре, отколкото пестициди, и не се налага тя да се копае. Освен това агресивните оран и копаене спомагат за изпускането на въглерод от почвата. Полагането на мулч запазва и влагата и предпазва корените на растенията при суша.
Затова и изпадалите листа и клонки не бива да се премахват, а да се оставят като естествен мулч. Те също така подхранват почвата и намаляват необходимостта от азотни торове.
Особено добри в това отношение са бобовите култури като боб и грах. Смяната на насажденията с бобови за една година може да намали с до 50% необходимостта от торене, твърдят проучвания.
Компостът също върши чудесна работа за подхранване. Добре е той да се прави от 50:50 смес от богати на азот остатъци като трева и обелки от зеленчуци и въглерод като дървесни стъбла и хартия.
Това е и чудесен начин за устойчиво изхвърляне на хранителните отпадъци. Когато те се озоват на сметището, където няма достатъчно кислород, отпадъците гният и произвеждат метан, който има сериозен емисионен отпечатък и подпомага глобалното затопляне.
Когато са част от компоста обаче и са изложени на кислород, органичните отпадъци изпускат едва 14 на сто от парниковите емисии в сравнение с тези на сметищата. Те произвеждат и въглерод, който с компоста се връща в почвата.
И колкото по-голямо разнообразие в градината, толкова по-добре. Това подпомага продуктивността на почвата и количеството въглерод, което тя съхранява.
Съветите на специалистите са да се използват растения с различна височина и такива с корени с различна дълбочина. Така те ще могат да стигнат до различни части и слоеве от почвата и оптимално да разпръснат хранителни вещества в нея.
Добре е основната част от тях да са местни видове, тъй като те са най-добре пригодени и към почвата, и към цялата екосистема. Добър избор са по-бързорастящи видове, защото при тях има повече увехнали листа, които подхранват земята.
Естествено, с цел улавяне на въглерод в почвата, най-добрият избор са дърветата. Добре е те да са различни видове и да има както по-устойчиви на суша - например евкалипт и дъб - и такива, които издържат по-добре прекомерно много вода - червен клен и бяла върба. Боровете също винаги са добра идея.
Почти задължително е в градината да има и естествена трева - тя е с доста обширна и дълбока коренова система и действат като резервоар за въглерод, който отива в почвата, докато корените умират и се разлагат.
Дървесни храсти като дрян и шипка и билки като розмарин и мащерка също са добър избор.
Без цветя не може, но те не бива да са едногодишни и да трябва да се закопават ежегодно, защото при процеса се изпуска въглерод. Препоръчителни са дългогодишните насаждения като слънчогледи и божури.
Живият плет също е добра идея, включително и от гледна точка на поглъщането на въглерод от атмосферата към растението и почвата.
Но дори климатичните промени да не са ви първа грижа, по-природосъобразното отглеждане на растенията и превръщането на градината в капан за въглерод ѝ помагат да изглежда по-богата и красива. И да ви радва повече.
