От векове, далеч преди раждането на 8-милиардния жител на пренаселената ни планета, едно от най-скъпите и ценни неща винаги е била земята.
Тя изхранва света ни - който притежава земята, притежава ресурсите, и няма място, където пилеенето на площи да се приема с лека ръка.
С нарастването на дела и търсенето на още енергия от възобновяеми източници възниква и този проблем - когато става дума за индустриално производство на ток от слънцето са нужни и все по-големи площи земя, която иначе би могла да се използва за други цели, например земеделие.
Получава се и парадоксът, че производство на чиста енергия на места би могло да има негативен ефект върху биоразнообразието - ако панелите "отнемат" земя от различни растения и животни.
В последните години бум бележи ново решение - плаващи соларни паркове, които се инсталират в тихи води - езера, язовири или крайбрежни райони. Такива съоръжения има вече в доста страни в света - Китай, Южна Корея, Япония, Индия, а в Европа - в Португалия, Швейцария и Нидерландия. Планове за изграждане на плаващи фотоволтаици има и за язовир "Огоста" в България.
Водните панели не се различават особено от тези, които се монтират на земята - те генерират електричество от слънчевите лъчи. Разликата е, че трябва да бъдат закрепени към дъното на водния басейн, което прави инсталирането им с 25% по-скъпо от тези на земята.
Представляват редици от "острови" от панели върху платформи и подобно на наземните панели са проектирани да устояват на ръжда. Корозията е и причината технологията да има ограничен капацитет в солени води, но в открито море има и други пречки - теченията и вълните.
При проектирането и поставянето трябва да се имат предвид и продължителни суши или проливни дъждове, които могат да променят нивото на водата. Затова и котвите им са по-отпуснати, така че островите да могат да се движат.
Но освен че оставят свободна земя, те съхраняват и друго - самата вода. Стотиците панели просто действат като чадъри и ограничават изпаренията, което може да пести милиони литри вода.
Водата от своя страна пък увеличава ефективността на панелите, тъй като ги охлажда и те могат да генерират до 15% повече енергия от фотоволтаиците на сушата. При по-високи температури - над 35-40 градуса, клетките на панелите започват да прегряват и да губят ефективност, но водата предотвратява това.
"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
И не на последно място - когато са поставени на повърхността на язовири, захранващи водноелектрически централи, те комбинират двата източника и се решава един от основните проблеми на соларната енергия - че тя е ограничена, когато няма слънце. През нощта обаче ток може да се произвежда от ВЕЦ, който е свързан с язовира.
Технологията има огромен потенциал. Проучване, публикувано в Nature Sustainability, сочи, че ако 30% от повърхността на 115 000 водни резервоара в цял свят се покрие със соларни панели, това ще генерира 9,434 тераватчаса енергия годишно - над два пъти тока, който се произвежда в САЩ за същия период и достатъчно за покриване на енергийните нужди на над 6200 големи града в 124 страни.
Или 10 пъти повече от тока, който се произвежда от слънчева енергия в момента в глобален план.
Други изчисления пък сочат, че ако само 10% от изкуствените водни резервоари на планетата се покрият с плаващи панели, резултатът може да е капацитет от 20 тераватчаса енергия - 20 пъти повече от това, което днес произвеждат всички фотоволтаици.
Възможностите са големи и очакванията са пазарът за плаващи слънчеви панели да нарасне с 43% до 2031 г. до над 24 млрд. долара.
Пионерите в разработването на тази технология са в Азия - Китай, Южна Корея, Япония, Сингапур. В Китай се намира един от най-големите подобни паркове в света - системата от плаващи панели в провинция Шандун генерира 320 мегаватчаса ток и захранва 5 милионния град Дежоу, известен и като соларната долина, тъй като задоволява 98 на сто от енергийните си нужди от слънчева енергия.
От китайската Longi Green Energy Technology - най-голямата соларна компания в цял свят, дори обявиха, че смятат да пратят тестово панели в Космоса, които да ловят слънчевите лъчи директно от орбита, където няма ден и нощ.
Корея пък вижда в плаващите панели решение на проблема с недостига на земя и зависимостта си от вносни изкопаеми горива. Там се разработва най-голямата плаваща соларна система на света на брега на Жълто море, която се очаква да произвежда 2,1 гигавата електричество - колкото за 1 млн. домакинства.
Европа постепенно също започва да внедрява този вид източници на енергия. В Португалия - в най-голямото изкуствено езеро на континента - язовирът Алкуева, започна проект с 12 000 панела с големината на 4 футболни игрища.
Страната е и основен иноватор в технологията - нов вид плаващи панели на португалската SolarisFloat се тестват в Нидерландия. Те са разработени така, че да следват слънцето, подобно на слънчогледи, за да генерират оптимално количество енергия. С този метод може да се увеличи производството на ток с до 40 на сто в сравнение с неподвижни панели на сушата.
Звучи като добро решение, но тепърва учените ще търсят отговори на два важни въпроса - влияят ли и как огромните соларни острови върху качеството на водата и възможно ли е панелите да имат негативно въздействие различните организми, които живеят в нея.
-----------------------
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.
