Исландия е основана от викингите през 930 г. и се гордее с първия съвременен парламент на света - Алтингът, който се е събирал в местността Тингвелир - Полето на събранието.
Когато отидеш там, очакваш руини от знаменития парламент или поне някакви исторически останки. Такива обаче няма - само скали, езера, мъх и сурова природа.
Логично - законодателното събрание на водачите на викингите е било на открито и се е свиквало за две седмици годишно, което не изисква наличие на сгради. Но не е само това. В цяла Исландия почти няма исторически сгради и следи от каквото и да било, построено преди XIX век.
Не защото не са били строени сгради - напротив. Още със заселването на този негостоприемен и суров остров са се появявали къщи и ферми, построени майсторски от подръчни материали - камъни, малко дървесина, и чим - пласт почва с мъх върху нея. А те с времето се разпадат. Първите къщи всъщност са устоявали не повече от година, след което обитателите са вдигали нов дом.
Малко от тези зелени къщи, които приличат на приказни домове на хобити, са съхранени до днес - колкото да напомнят колко труден е бил животът на място с брутален климат, почти никакви строителни материали и инфраструктура.
Както и да вдъхновяват днешните архитекти и инженери, които, в търсене на устойчиви и зелени решения, поглеждат назад и на север към традиция, която е още жива в Скандинавия - чимовите или торфени покриви.
Концепцията на днешните т.нар. зелени покриви е подобна на тази торфените къщи в Исландия и тревните, чимови покриви от Норвегия и Швеция.
Исландските зелени къщи са били полузаровени в земята, а ниските стени и основа са били от натрупани камъни. Конструкцията се е покривала с няколко пласта чим, това е бил и покривът, върху който расте трева или мъх.
Чимът e познат на дошлите от Норвегия викинги - в родните им земи той се използва от праисторически времена, защото е идеален изолатор.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
В Скандинавия, където за разлика от Исландия има дървета, чимът се е прилагал основно за направата на покриви - torvtak, а не за целите къщи. Задължителна част от изолацията е била и основата от кора на бреза, и чак до XIX век това е бил обичайният покрив за почти всички дървени сгради в Норвегия и Швеция.
Основната цел на тревното покритие не е била търсенето на естетичен или природосъобразен ефект. То е било нужно, за да предпазва водоустойчивия слой от брезова кора.
Изборът пък е паднал върху това дърво, защото кората му не пропуска влага, нито положената върху нея почва, солидна е и най-вече - изобилна в пълната с брези Скандинавия.
Основата на покрива се е правела от дървени дъски. След това са се полагали няколко слоя кора - между 6 и 16. След изрязването им от дървото, те са били притискани с тежести, докато изсъхнат и останат изправени.
Върху кората се е полагал чим - обикновено от земя от пасище или поляна. По възможност и с песъчлива почва. Майсторите са се стараели върху почвата да има и трева - с колкото по-дълбоки корени, толкова по-добре. Чимовете са се изрязвали на парчета с дебелина около 7,5 см. и площ около 30 кв. см.
След това са се полагали върху брезовата кора. Процесът е изисквал добра координация и на помощ са се събирали роднини и съседи, тъй като кората не е била прикрепвана с нищо към покрива и чимът е трябвало да се положи веднага след нея, за да я задържи.
Полагали са се два слоя чим - първият обикновено с тревата надолу, а получената дебелина от общо 15 см. чимове е била достатъчна, за да издържи растителността при сухо лято, но не и прекалено тежка, за да пречи на покрива.
Така направен покрив е издържал поне 30 години.
Зелените покриви с трева по тях могат да бъдат видени и днес на много места в Скандинавия, като са особено популярни за хижи и провинциални къщи, макар че за направата им се използват съвременни материали като битум.
Ползите от подобни покриви са много. Те са от истинска почва и трева, по тях често има и цветя. Така те привличат птици и насекоми и поддържат биоразнообразието.
Растенията подпомагат абсорбирането на дъждовната вода и могат да намалят оттичането ѝ с от 40 до 90 на сто. Освен това са перфектна изолация - задържат топлината през зимата и хладните температури през лятото, и абсорбират шума.
А това прави тези стари покриви идеални и днес - с подобни характеристики те помагат за намалено използване на енергия за отопление или охлаждане, а растенията преработват въглеродния диоксид в кислород и пречистват въздуха.
Затова и в последните десетилетия зелените покриви в градските площи стават все по-популярни по всички краища на света и постепенно са се превърнали в норма при строежа на устойчиви сгради.
Нещо повече - в страни като Франция и Германия са въведени дори законодателни мерки за задължително осигуряване на зелени площи поне върху част от покривите на новите сгради. Подобни изисквания има и в големи градове в Северна Америка, а само в САЩ пазарът на зелени покриви се очаква да стигне 8,8 млрд. долара до 2025 г.
Обикновено за зелени покриви днес се използва тънък слой почва, положен над основния строителен материал. В почвата се засаждат издръжливи на суша растения като седумите - нискорастящи сукуленти, устойчиви на безводие и вятър. Други варианти са мъх или диви треви и цветя. Това са т.нар. екстензивни покриви - с малък слой субстрат - до 20 см.
Възможни са и полуинтензивни и интензивни зелени покриви, със съответно до 50 или 150 см почва. Те позволяват повече и по-разнообразни растения - цял парк на покрива, с храсти и дръвчета, но и съответната поддръжка, поливане и торове.
За съжаление, модерните зелени покриви не изглеждат така приказно като тези от Скандинавия и рядко могат да бъдат видени, освен от високо.
Но е хубаво, че са там.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.
