Филмите и литературата са ни показали много изключителни герои, пример за издръжливост, сила и войнска мощ. Има обаче една съвсем действителна историческа личност, която може да сложи всичките персонажи на Шварценегер, Сталоун и Брус Уилис взети заедно в малкия си джоб и това е Лео Мажор.
Зад това име се крие един канадец, чиито подвизи му носят на два пъти в две различни войни Медала на британската кралица. Това е човекът, който съвсем сам успява да освободи холандския град Зволе от германска окупация, а през Корейската война ръководи елитен екип от снайперисти, които завземат владян от китайците хълм със стратегическо значение за военните действия.
И това е само бегло описание на геройствата, с които може да се похвали канадският супервойник Лео Мажор.
Роден на 23 януари 1921 г. в Ню Бедфорд, Масачузетс. Родителите му са френски канадци и затова се местят в Монреал, още преди Лео да е навършил 1 година. Заради лошите си отношения с баща си, той се мести да живее с леля на 14-годишна възраст. През 1940 г. той се записва в армията като причина за това е както липсата на работа, така и желанието да се докаже пред баща си и да го накара да се гордее с него.
Той е част от канадските сили, които участват в Десанта над Нормандия на 6 юни 1944 г. По време на разузнавателна мисия веднага след десанта той успява сам да залови немска бронирана машина (Hanomag). Автомобилът съдържа комуникационно оборудване както и шифър с тайните кодове, които германската армия използва.
Дни по-късно, по време на първата си среща с патрул на СС, той успява да убие четирима от противниците си, но един от тях пали фосфорна граната. При последвалата експлозия Мажор губи едното си око, но настоява, че може да продължи да се бие. Службата му го изпраща като разузнавач и снайперист. За второто канадецът сам настоява, че така или иначе се нуждае само от едно око, за да вижда оръжието и мишените си.
Битката при Шелд
Особено интересен е случаят с Битката при Шелд в Холандия, където Мажор успява да обезвреди цели 93 германски войници.
По време на разузнавателна мисия, той открива двама патрулиращи германци. Успява да залови единия и се опитва да го използва като жив щит. Когато другият се опитва все пак да нападне, Мажор го застрелва. Малко след това намира и пленява командира им.
При последвалите действия, Мажор застрелва още трима, което в крайна сметка води до това германският гарнизон да се предаде. SS обаче забелязват как техните войници са изведени от позицията от някакъв канадски войник и започват стрелба на посоки. Убити са седем германски войници, а още много други са ранени. Мажор обаче продължава към съюзническите позиции и успява в крайна сметка да отведе германските си пленници до канадската позиция. Там нарежда на един танк да открие огън към врага.
За пленяването на толкова важески войници, Мажор е награден с медал за храброст. Той обаче отказва да го приеме, тъй като според него генералът, който щял да му го връчи, бил "некомпетентен" и не трябвало да му се дава да раздава медали.
Контузия, която би спряла всеки друг
Освен загубеното око още в първите дни на европейска земя, Мажор успява да получи и много по-тежка контузия. През февруари 1945 г. той е изпратен на рутинна мисия. Танкът, в който се вози обаче, попада на мина. Взривът го извъхрля на няколко метра и той пада пада по гръб, губейки съзнание. Двама лекари успяват да го свестят и да го откарат в полевата болница.
Там става ясно, че мината му е нанесла тежки щети - счупени са му четири ребра, двата си глезена и гърба си на три места. Въпреки това той за пореден път отказва да бъде изпратен вкъщи.
Само седмица по-късно обаче Мажор бяга от болницата, качвайки се незабелязано в джип, пътуващ за Неймеген. Там отсяда при познато семейство за месец, след което се завръща отново в частта си. Не се знае как точно е успял да избегне наказание за бягството си, как не е обявен за дезертьор и най-вече - как въобще успява да се държи на крака през цялото това време.
Да освободиш сам цял град, окупиран от нацистите
В началото на април 1945 г. Мажор вече е напълно възстановен и заедно с частта си приближава холандския град Зволе - база за германските операции в района.
Лео, заедно с неговия приятел ефрейтор Уили Арсено, получава задача да разузнае местността преди откриване на артилерийски огън към града. Двамата обаче решават, че единственият начин да опазят града от обстрел и разрушения е да го превземат сами. И така, въпреки че задачата им е само да преброят колко са вражеските войници, те се впускат в самоволна спасителна мисия.
Арсено обаче случайно издава позицията си и бива застрелян от група германски войници. Разярен, Мажор убива двама от германците, а останалите от групата успяват да избягат. Вместо да се върне в лагера си, той продължава мисията сам. С влизането си в града започва да сее хаос, стреляйки на посоки с картечница и мятайки гранати. Германците решават, че противника ги е нападнал с цялата си сила.
В цялата тази паника Мажор на няколко пъти успява общо на 10 пъти да нападне и да плени малки отряди по 8-10 германци, които ескортира извън града, а междувременно успява дори да запали щабквартирата на Гестапо в Зволе. На 4 пъти му се налага да се крие в къщи на цивилни, където да почива за малко.
Така, в "шеги и закачки" с германците, към 4:30ч сутринта изтощеният Мажор среща четирима мъже от съпротивата в Зволе, които му казват, че нацистите са се изтеглили, а градът е освободен. Още в 9 сутринта е отново в позицията на канадските войски, заедно с трупа на убития си приятел. За действията си през тази нощ е награден с медал за храброст.
Корейската война и вторият медал за храброст
Когато войната в Корея избухна, канадското правителство реши да се присъедини към Организацията на обединените нации, за да отблъсне комунистическата инвазия. Мажор, вече като ветеран, също се сражава във войната.
Вече като ветеран войник Лео Мажор е призован обратно в скаутския и снайперистския пилот на 2-ри батальон "Кралски 22-и полк" от 25-та канадска пехотна бригада, 1-ва част от Британската дивизия. За битката при Мериан Сан той отново получава медал за храброст, след като успява да установи контрол на ключов връх.
Връх 355, наречен Малкият Гибралтар, е стратегически за контрол върху терена в радиус от около 20 километра наоколо. Съответно комунистите са решени да го превземат преди преговорите за примирие да доведат до споразумение, което да блокира всякакви нови териториални разширения.
Позицията е контролирана от трета американска пехотна дивизия, наброяваща близо 10 хил. души, когато 64-а китайска армия (около 40 хил. души) започва мащабно нападение, което оставя американците почти без сили и ги изтласква от върха.
Първият опит на върхът да бъде върнат е неуспешен, а китайците се установяват и на близкия връх 226, като на практика обкръжават противника си.
За да освободи малко от напрежението, командващият офицер на 2-ри батальон вика елитен екип от скаути и снайперисти, ръководен от Лео Мажор. Въоръжени с картечници, Мажор и 18 от неговите мъже тихо се прокрадват по хълма. Когато е даден сигнал, те откриват огън, всявайки паника сред китайците, които се опитват да разберат защо стрелбата идва от измежду тях, вместо отвън. Малко след това Мажор вече е превзел хълма.
Час по-късно обаче две китайски дивизии (около 14 хил. мъже) правят контранападение. Мажор получава заповеди да се оттегли, но отказва и намира прикритие за хората си. От там те се сражават с врага през цялата нощ.
Цели три дни частта на те отблъскват вражески атаки, докато накрая пристига подкрепление, което помага да се изтласкат китайците окончателно.
Лео Мажор умира в Квебек през 2008г, на 87 години, заобиколен от съпругата си, четерите си деца и петимата си внуци.
