Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Коко Шанел зад Желязната завеса: Клара Ротшилд, облякла два авторитарни режима

Живяла в размирни времена и оцеляла в два авторитарни режимa, дизайнерката Клара Ротшилд, наричана източноевропейската Коко Шанел, и днес вдъхновява унгарската мода. Снимка: National Museum of Hungary
Живяла в размирни времена и оцеляла в два авторитарни режимa, дизайнерката Клара Ротшилд, наричана източноевропейската Коко Шанел, и днес вдъхновява унгарската мода.

Унгарската модна дизайнерка Клара Ротшилд е минала през два авторитарни режима и е облякла елитите и на двата.

Тя обаче не просто създава дрехи, а помага да се създаде имидж на Унгария след революцията през 1956 г.

Житотът й вдъхновява унгарците и днес, а изложба в Националния музей на Унгария разкрива повече за жената, наричана "Коко Шанел на Източна Европа". "На първо място, това е история на успеха на жена, която е преживяла два политически режима и е диктувала модата зад Желязната завеса", казва Илдико Симонович, уредник на изложбата.

Сред клиентите на дизайнерката са Йованка Броз, съпруга на югославския лидер Йосип Броз Тито, египетската императрица Фара Пахлави, съпруга на иранския шах, и холивудската знаменитост, родена в Унгария - За За Габор.

Родена в еврейско семейство през 1903 г., Ротшилд прави удивителна кариера, привидно необезпокоявана от десетилетията политически сътресения в Унгария. Тя облича висшето общество на консервативно-националистическия режим на Хорти през 30-те и 40-те години, точно както внася стил в комунистическия елит след 1956 година.

Нейното мото е "Всяка жена иска да изглежда добре и аз мога да помогна".

По време на Втората световна война тя е пощадена от депортиране в газовите камери на Холокоста. Салонът й дори е пощаден от скандалните закони на Унгария, които лишават евреите от имуществото им.

Легендата твърди, че докато германските войски се готвят да нахлуят в Будапеща през декември 1944 г., тя търси място за модно ревю.

Политиката не смущава работата на Ротшилд. След войната нейният моден опит е много търсен от новия комунистически елит.

Винаги е намирала влиятелните на своето време, които са носили нейните рокли, разказва музейният уредник. По думите му "някои биха я нарекли опортюнистка, но ако правите висша мода, трябва да сте в добри отношения с елита на който и да е режим, в който живеете, в противен случай няма да имате клиенти".

Брандирането се оказва изненадващо лесно. Въпреки че няма връзка с известната и богата фамилия Ротшилд, името й излъчва лукс и стил и й отваря врати извън Унгария. "Просто ме наречете кралицата на модата", отговаря тя кокетно, попитана за връзката й с банковия свят.

През 1949 г. при комунистическия режим салонът й е национализиран, въпреки че по-късно й е позволено да го ръководи. За разлика от повечето унгарци тя успява да пътува в чужбина, като посещава модни ревюта в Париж и дори купува няколко чуждестранни модели с държавни пари, на които придава по-унгарска визия.

Тя обожава ароматите, а както салоните, така и модните й ревюта винаги са обгърнати от най-новите френски парфюми.

Политическите лидери скоро започват да разбират уникалната маркетингова стойност на работата й. Когато пристигат чуждестранни делегации, посещението в салона на Клара често е включено в официалната програма.

Йованка Броз, съпругата на Тито, посещава салона със съпругата на унгарския комунистически лидер Янош Кадар и веднага се влюбва в нейните творения. След това й става верен клиент.

За да шие дрехи по мерките на г-жа Броз, тя си има специална манекенка със същите размери. Когато първата дама избере рокля, тя бива приспособявана в подходящия размер с помощта на манекенката.

Макар политическите лидери на Унгария да не са типичните модни икони, дипломати, адвокати, лекари, артисти и емигранти са достатъчно голяма клиентела, за да поддържат бизнеса на Ротшилд на повърхността. Някои идват с частен самолет и поръчват рокли за цял сезон. Други избират само по няколко.

Една рокля на Клара Ротшилд обаче не е никак евтина - струва между 200 и 800 долара, а за вечерна - около 1000 долара. За това споделя самата дизайнерка в рядък телевизионен документален филм на австрийския телевизионен оператор ORF.

В онези години средностатистическият унгарски работник печели около 80 долара на месец. Това означава, че роклите на Ротшилд са далеч над възможностите на повечето хора в общество, което твърди, че се основава на равенството.

"Само минаването покрай нейния салон и гледката на роклите на витрината - това беше усещане за изкуство. Никога не сме мислили, че можем да имаме достатъчно пари, за да си купим рокля там", спомня си възрастна жена, отишла да види днешната изложба.

В Унгария след като съветските танкове смазват народното въстание през 1956 г. и въпреки тиранията на комунизма, Ротшилд идва като човешкия облик на социализма. Нейните творения говорят за общество, в което момичетата са красиви, а животът е по-колоритен, отколкото в останалата част от Източния блок.

"Жените трябваше да бъдат дами, добре облечени, женствени и донякъде далечни", казва един от бившите й модели, появяващ се в кадър, също подреден в изложбата.

Дори скандалите са полезни за Ротшилд, защото тя познава силата на езика и успява да изгради имиджа на марката си. В началото на кариерата й млад унгарски плейбой я обижда и я пребива, когато тя отива да си вземе парите за няколко костюма, направени от баща й. Клара отива в съда и го осъжда за обезщетение. Случаят помага да се установи славата й.

По-късно, през 1968 г., когато холивудската актриса За За Габор отказва да й плати, тя продава роклите си на други клиенти, но и не остава длъжна на Габор пред медиите.

"Тя беше майстор в шивашката дейност, но беше и перфектната продавачка, която веднага разбира кой модел ще изглежда добре на клиент", казва музейният уредник Симонович.

Дори след утвърждаването на нейната марка тя активно "ловува" за клиенти. Когато научава, че холивудските икони Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън са в града, изпраща продавачката си в техния хотел и ги кани в салона си. Фактът, че самата Ротшилд не говори и дума английски или немски, не се оказва пречка - дрехите й говорят сами.

Въпреки успешната кариера, животът й завършва трагично. На 73-годишна възраст, ужасена от мисълта за пенсиониране и от болка поради стоматологични проблеми, тя се самоубива, като скача от кухненския прозорец на апартамента си.

Салонът й получава нов управител, но така и не достига славата, на която се радва по време на управлението на Ротшилд.

Днес в Унгария няма планове за възраждане на марката на Ротшилд, но режимът на Виктор Орбан има добро око за модата.

От 2018 г. в страната има Национална агенция за мода и дизайн като филиал на Унгарската агенция за туризъм. Това става след като правителството на Орбан открива ползата от модата като инструмент за връзки с обществеността. Целта на агенцията е да засили профила на унгарската модна индустрия и много нови и актуални дизайнери днес черпят вдъхновение от Ротшилд.

"Политиката винаги е вървяла ръка за ръка с модата. Имиджът, дрехите, които носим, са част от PR-а на страната", казва музейният уредник, подредил изложбата на Ротшилд.

Най-четените