Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Соц град за продан

Последният жител е напуснал града през 1999 г., но артефактите от предишния живот там личат Снимка: Getty Images
Последният жител е напуснал града през 1999 г., но артефактите от предишния живот там личат

На пръв поглед град Скрунда е не особено забележителен. Полета, ферми и гори, каквито има в стотици други градчета и селца в централната част на Латвия.

Скрунда се намира в историческата област Курземе и принадлежи към административен район Кулдига. Получава статут на град през 1996 година, което го прави един от най-младите латвийски градове. Оттам минава една от най-големите реки в страната - Вента. Дотук нищо необичайно.

Само на 5 км западно обаче, се издигат жилищните блокове на Скрунда-1, които доминират над хоризонта. През август т.г. видео с дрон показа от птичи поглед затворения и отдавна необитаем град Скрунда-1. Това е изоставено място и бивша съветска радарна станция.

В района са били базирани две радарни инсталации Днепър, построени през 60-те години. Радарът Дариал пък е бил изграден там преди рухването на СССР.

Оборудването е било поставено в края на 60-те години. Целта на антените е била да прихващат сигнали от американските военни и разузнавателни сателити. Смята се, че обсегът на радарите в комплекса е бил над 6000 км. Съществуването на града Скрунда-1 се е пазело в тайна.

Това е най-изчерпателният пример за таен изоставен град от комунистическата епоха. Сега, след повече от 20 години на упадък, Скрунда-1 навлиза в нов етап от своята история. Тази година правителството плати 12 000 евро на частна фирма, за да изкупи обратно града. В него има 60 жилищни сгради, училище, казарми и офицерски клуб, разположени на около 100 акра земя.

Градът е бил продаден на търг за 2,7 млн. евро през февруари 2010 г., но сделката се е провалила и впоследствие е продаден за 290 000 евро. Идеята на латвийското правителство е да използва половината площ на Скрунда-1 за военни нужди, а другата половина да даде под наем. Говори се, че войските на НАТО скоро ще използват базата за обучение.

По време на Студената война Съветският съюз създава повече от 40 тайни места, обикновено за военни цели. Дадени са им кодови имена - обикновено номер и името на местен град.

Снимки на съветските призрачни градове в голяма степен са свързани с украинския град Припят, построен, за да подслони работниците от Чернобилската атомна електроцентрала.

След като преживява един от най-смъртоносните ядрени сривове в историята, Припят бързо се евакуира и сега е замръзнал във времето. Въпреки това, съдбата на Скрунда-1 и много други военно-промишлени градове след падането на СССР е по-малко драматична.

Тяхната история символизира разочарованието и неизпълнените обещания. Парадоксът на повечето постсъветски призрачни градове е, че те са твърде скъпи, за да се възстановят, а е още по-скъпо да се разрушат. В резултат на това някога процъфтяващата военна, научна и гражданска общност на Скрунда-1 е заменена с пустош.

Преди години в Скрунда-1 са живеели около 5000 души, които играели важна роля в стратегията за защитата на Съветския съюз. Сега улиците, бункерите и бараките са обгърнати от зловещото чувство на отчаяние.

Последният жител е напуснал града през 1999 г., но артефактите от предишния живот там личат - изхвърлени фотографии, мебели, вестници, играчки, книги.

След разпада на СССР, Русия предвижда, че Скрунда-1 ще продължи да функционира около 4 години, след като руските войски се изтеглят от Латвия. Решението обаче разгневило латвийския Народен фронт, който твърди, че присъствието на Москва би засегнало суверенитета на държавата.

Базата съществува под руски надзор до 1998 г., но през този период латвийското правителство решава да отговори на други опасения и разрушава емблематичната сграда радар Скрунда-1.

През следващите години мястото остава неохраняемо за обширен период от време в крайна сметка остава само черупката на града, който някога е бил дом на престижна научна общност.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените