По време на Студената война този самолет може да лети по-бързо и по-високо от всички други. 55 години след първия му полет, той все още го прави.
Lockheed SR-71 е проектиран в дълбока секретност в края на 50-те години и е можел да лети до границата на атмосферата, както и да изпревари ракета. И до този момент той държи рекорда за най-голяма височина на хоризонтален полет и най-висока скорост за летателен апарат, който не използва ракетен двигател.
Част е от семейство шпионски самолети, замислени да навлизат във вражески територии, без да бъдат свалени или дори открити във времената преди сателитите и дроновете.
Черната боя на корпуса цели да разпръсква топлината и му печели прякора "черната птица" - Blackbird. В съчетание с гладкия силует на дългия фюзелаж тя придава на самолета вид, който не прилича на нищо друго до този момент - дизайн, който и досега не губи и частица от гениалността си.
Той все още изглежда като нещо, дошло от бъдещето, коментира Питър Мърлин, авиационен историк и автор на книгата "Дизайнът и разработката на Blackbird". Заради начина на извиване на фюзелажа и усукванията на крилата, самолетът изглежда повече като естествен, отколкото като механичен обект.
Повечето традиционни самолети изглеждат построени от човека, докато този сякаш е израснал сам от нищото.
През май месец 1960 г. американски шпионски самолет U-2 е свален над съветското въздушно пространство, докато прави снимки от въздуха. Първоначално американското правителство съобщава, че това е самолет за климатични изследвания, който се е отклонил от курса си, но информацията е опровергана, след като съветското правителство публикува снимки на заловения пилот и шпионското оборудване в кабината.
Инцидентът има преки дипломатически последици за Студената война и засилва необходимостта от нов тип разузнавателен самолет, който да лети по-бързо и по-високо на безопасна височина, недостъпна за противовъздушния огън. ЦРУ искат самолет, който да може да лети на над 27 хил. метра височина, с висока скорост и максимално невидим за радарите.
Задачата по проектирането на толкова амбициозен летателен апарат е възложена на Кларунс Джонсън, по прякор Кели. Той е един от най-добрите проектанти на самолети в света и ръководи тайно инженерно поделение в Lockheed, наречено Skunk Works.
"Всичко трябваше да бъде изобретено наново. Всичко", спомня си Джонсън, който почива през 1990 г., същата година, в която Blackbird самолети за първи път са изтеглени от употреба.
Първият самолет от фамилията Blackbird е наречен A-12 и прави първия си полет на 30 април 1962 г. От A-12 са произведени общо 13 самолета, които са част от свръхсекретна програма със специален достъп, ръководена от ЦРУ.
Тъй като самолетът е проектиран да лети със скорост над 3200 км/ час, триенето с атмосферата наоколо би нажежило фюзелажа до степен, в която традиционната конструкция би се разтопила. Затова самолетът е направен от титан - метал, който може да издържи на високи температури и същевременно е по-лек от стоманата.
Употребата на титан обаче води до други проблеми. Първо, трябва да бъде произведен съвсем нов набор от инструменти, също от титан, защото тези от обикновена стомана чупели крехкия титан при досег с него. Второ, осигуряването на самия метал се оказва доста трудно.
По нова време СССР са най-големият доставчик на титан в света, уточнява Мърлин. Американското правителство трябва да купува големи количества, като вероятно използва фалшиви компании.
Първият самолет лети изцяло без боя и има сребърен титанов корпус.
За първи път самолетът е боядисан в черно през 1964 г. след хрумването, че черната боя, която ефективно поглъща и отделя топлина, би спомогнала за понижаването на температурата на цялостната конструкция. Така се ражда "черната птица".
A-12 скоро еволюира във вариант, предназначен да служи като прихващач тип изтребител, а не шпионски самолет. На практика това означава добавяне на ракети въздух-въздух и втора пилотска кабина за член на екипажа, който да управлява необходимото радарно оборудване. Този нов самолет, който изглежда идентичен на A-12 с изключение на носа, е наречен YF-12.
И докато A-12 остава свръхсекретен, съществуването на YF-12 е разкрито публично от президента Линдън Джонсън през 1964 г.
Построени са три такива самолета, които са контролирани от американските военновъздушни сили. По същото време е произведен и трети вариант, който има пилон в задната част за закрепване и изстрелване на един от първите безпилотни дронове. От него направени две бройки, но програмата е спряна през 1966 г., след като дрон се сблъсква със самолета носител и води до смъртта на един от пилотите.
Последният произведен модел на A-12 е с двойна пилотска кабина и по-голям горивен капацитет. Той се нарича SR-71 - от "Strategic Reconnaissance", стратегическо разузнаване. Първите полети започват на 22 декември 1964 г. Това е версията, която продължава да изпълнява разузнавателни мисии за американските ВВС в продължение на повече от 30 години.
От този модел са изработени 32 екземпляра, с което общият брой представители на семейство Blackbird достига 50.
Фюзелажът на SR-71 включва някои от първите композитни материали, използвани някога в самолет, което го прави по-труден за откриване от вражеските радари.
На практика той е бил Stealth, още преди да се използва тази дума, коментира Мърлин.
Той лети на по-голяма височина, отколкото достига противовъздушният огън, по-бърз е от повечето ракети и е почти невидим за радарите. Blackbird е можел да навлиза във вражеското въздушно пространство практически безпроблемно. Идеята му е, че към момента, в който врагът го открие и изстреля ракетата си, той вече е напуснал въздушното пространство.
Мърлин обяснява, че все пак говорим за време, когато още няма предаване на данни в реално време, така че екипажите са снимали с лента и са носили лентата обратно в базата, за да бъде проявена и изучена.
В резултат на това Blackbird никога не е свален от вражески огън.
Надеждността му обаче се била проблем. 12 от 32 самолета стават жертва на инциденти. Управлението на самолета също се оказва доста сложно.
Необходима е цяла армия от хора, за да се подготви самолетът за полет. Оперативните мисии на Blackbird имат обратно отброяване, подобно на космическите мисии, защото има точно толкова подготовка за екипажа и за летателния апарат.
Пилотите също така обличат специални костюми заради екстремните условия на голямата височина. На практика са с нещо, което напомня скафандър и което по-късно виждаме да носят екипажите на космическите совалки. Пилотската кабина пък се нагрява при полет с висока скорост дотолкова, че пилотите затоплят храната си по време на дълги мисии, като са опират на стъклото.
Самолетите Blackbird никога не летят на съветското въздушно пространство, но все пак играят важна роля в Студената война и изпълняват мисии в други критични точки като Близкия Изток, Виетнам и Северна Корея.
През 1976 г. SR-71 поставя рекорда, който все още държи: полет при постоянна височина 25 930 м, при пределна скорост 3530 км/ч, или Mach 3.3. Програмата е прекратена през 1990 г. с кратко възраждане в средата на 90-те години - след като технологии като шпионски сателити и БЛА (безпилотни летателни апарати или дронове) стават по-реализуеми и предлагат незабавен достъп до разузнавателни данни.
Последният полет на SR-71 е извършен от НАСА през 1999 г., като агенцията използва два от самолетите за аеронавтични изследвания на голяма височина и с висока скорост на движение.
Оттогава насам оцелелите самолети Blackbird са намерили своето място в музеи.
