Защо всички харесваме пиратите

Успехът на последния филм от поредицата "Карибски пирати" отново доказа, че сме омаяни от образа на харизматичните морски злосторници. С или без участието на страхотния Джони Деп, аудиторията е запленена дори само при намека за златно съкровище или пътешествие в непознати води.

От 2002 г. насам 19 септември дори е обявен за ден, в който да говориш като пират. И въпреки че сме ужасени от похитителите във водите на Източна Африка, споменаването на лоши момчета като Черната брада ни привлича неустоимо.

Може би трябва да търсим причината 200 години назад, когато идеята да живееш на ръба на закона е била романтична и примамлива. В общество, в което са господствали железни догми, пиратите са олицетворявали свободата.

По подобен начин ни се нравят образите на средновековните рицари, стрелците от Дивия запад или дори леко неугледния космически контрабандист Хан Соло. Дори и без напомняне от наша страна, мнозина в момента си тананикат пиратското "Йо-хо-хо!".

Златният век на пиратите се простира от 1690 г. до екзекуцията на Черната брада през 1718 г. Смутният период се дължи на някои тогавашни неточности в законите на мореплаването.

По това време нациите във война имали право да обявят капитаните на корабите си за "капери" - това значи, че съвсем легално можели да нападат вражеските плавателни съдове и да ги ограбват в полза на държавата си.

Терминът "пират" първоначално се използва най-вече в Англия, Дания и Франция и се е отнася за кораби, които плячкосват от вражеската тогава Испания. По това време пиратите са добре заплатени наемници, действащи паралелно с официалните военноморски сили.

Империите винаги са разчитали на подобни наемници - те са със съмнителна репутация, но биха могли да бъдат безкрайно полезни за определени цели. Проблемите с тях настъпват, когато съюзниците се изменят или бива обявен мир.

Капитан Кид например работел като законен капер за Кралските военноморски сили, но с времето се превръща в пират, преследван през целия Атлантически океан. През 1701 г. е заловен и екзекутиран от британските власти.

След Договора от Утрехт много капери се оказват без работа и препитание. Единствената алтернатива пред тях била да се превърнат в напълно легални военнослужещи. Капитани като Едуарт Тийч се озовават извън закона и нямат друг избор, освен да станат пирати.

Британският капитан се превръща в легендарния Черната брада, а атаките на пиратите се насочват към бреговете на Африка и Карибите, тъй като там властите нямат толкова голямо надмощие.

Последните екипажи от тази златна ера са разпръснати от официалните военноморски сили около 1720 г. Въпреки това в смутни периоди пиратството се възражда отново.

Лесно е да се проследи и как пиратите стават легенда. През 1724 г. някой си Чарлз Джонсън (псевдоним, който никой не е успял да разгадае) публикува изложение за морските разбойници, което бързо набира популярност.

Трудът му е пълен с кървави детайли, описващи подвизите на редица прочути по онова време пирати. В него се съдържат както памфлети и подробности около живота на тези престъпници, така и осъдителни нападки.

Книгата на Джонсън предизвиква фурор и дори е преиздадена четири години по-късно. Тя е извор на почти всяко клише, което си представяме при споменаването на думата пират.

Историите на Чарлз Джонсън вдъхновяват редица шедьоври като "Островът на съкровищата" на Робърт Луис Стивънсън и героя на капитан Хук в историята на Питър Пан. Дори Даниел Дефо се е изкушава от темата и пише няколко памфлета, посветени на пирати, докато завършва "Робинзон Крузо".

Тези измислени образи затвърждават в съзнанието на децата представата за морските разбойници като забавни, но безстрашни герои.

Истинският фурор обаче идва от Лорд Байрон и неговата епическа поема "Корсар". В творбата му животът на ръба на закона е описан максимално романтично, а книгата се продава в над 10 000 копия.

Към днешна дата образът на пирата се асоциира със свободата и с пълния отказ за подчинение на каквито и да било норми - законови или не. По тази причина герои като Джак Спароу ни се струват толкова привлекателни - заради тяхната ексцентричност и чудатост.