Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Аушвиц - любов по време на Холокост, оцеляла 72 години

Преди да си тръгне, Зипи моли Давид да й попее. Той хваща ръката й и запява унгарската песен, която е научил от нея. Снимка: iStock/Getty Images
Преди да си тръгне, Зипи моли Давид да й попее. Той хваща ръката й и запява унгарската песен, която е научил от нея.

Няма по-лошо място или по-лош момент да се влюбиш...

Давид Висния и Хелън Шпицер се срещат за първи път в близост до една от кремационните пещи на ужасяващия лагер Аушвиц-Биркенау, където убити от нацистите са над 1.1 милиона евреи, свидетели на Йехова, военнопленници, политически противници, поляци, съветски граждани, цигани и противници на нацисткия режим.

Годината е 1943-а и Втората световна война е в разгара си. И Давид, и Хелън са евреи, но са затворници с привилегии. Давид е от Варшава и първоначално е назначен да събира труповете на затворниците самоубийци, но когато става ясно, че има хубав глас и е талантлив певец, нацистите го държат край себе си, за да ги забавлява.

Хелън, наричана Зипи, е в дори по-добра позиция - графичен дизайнер с отличен немски, тя е сред първите жени, пристигнали в Аушвиц още през 1942 г. След няколко тежки месеца, нацистите откриват уменията й и я местят в офис, където чертае планове и следи наличната работна ръка за нацистите. Тази работа й дава известна свобода на движение из лагера, разказва тя през 1946 година.

25-годишна жена от словашката столица Братислава, тя започва връзка със 17-годишния Давид.

Двамата бързо стават любовници, като започват да се срещат веднъж месечно. След първоначалните страхове, че така излагат живота си на риск, двамата започват да чакат с нетърпение всяка следваща среща. Давид Висния се чувства специален, че тя е избрала точно него.

"Не знаех нищо за живота, тя ме научи на всичко", разказва той пред "Ню Йорк Таймс". Срещат се в малко пространство от казармата, където се струпват дрехите на депортираните, между крематориуми IV и V.

В редките моменти, в които имат възможност, двамата разговарят малко. Припомнят си живота си от преди лагера. Той разказва за любовта си към музиката, лирическото изкуство и вдъхновението, което е почерпил от баща си. Оказва се, че и тя обича музика и може да свири на пиано и на мандолина. Учи го да изпълнява унгарска песен. Въпреки смъртта, която ги заобикаля от всички страни, двамата започват да мечтаят за бъдещето. За това да бъдат заедно и далеч от Аушвиц.

След две години, прекарани в лагера, краят на войната приближава. Усещайки, че това може да ги раздели, Давид и Хелън си обещават да се намерят във Варшава. През декември 1944 г., по време на евакуацията на Аушвиц, Давиди Висния е изпратен в концентрационния лагер Дахау, близо до Мюнхен.

В края на април успява да избяга, удряйки есесовец с лопата. Крие се в плевня известно време и излиза, когато чува приближаването на военна техника, надявайки се, че това е Червената армия. Оказва се обаче, че освободителите му са американски парашутисти, които го вземат със себе си за преводач. Придружава ги до Берхтесгаден - седалището на Хитлер в Баварските Алпи. С присъединяването към американските войници обаче, идеята на Давид да открие Зипи във Варшава се отдалечава.

След капитулацията на Германия, той разбира от друг депортиран, че Зипи е оцеляла. По това време Давид се намира заедно с американската армия близо до Версай, откъдето се очаква да замине за Щатите. Емигрира през януари 1946 година. Установява се във Филаделфия заедно с Хоуп - жена, за която се жени. Никога обаче не забравя Зипи, която в автобиографията си нарича Роуз.

Междувременно Хелън Шпицер е сред последните, които напускат Аушвиц. Тя е преместена в лагера Равенсбрюк, на около 80 км от Берлин, а по-късно в едно от подразделенията му - Малхов. Успява да избяга по време на евакуацията му и заедно със своя приятелка се връща в Братислава. Там открива единствено брат си, който наскоро се е оженил.

Тя заминава за Фелдафинг, лагер в Бавария за разселени хора, който се намира в окупираната от САЩ зона. Именно там започва да гради живота си. През 1945 година се омъжва за Ервин Тихауер - представител на ООН, който ръководи лагера. Придружава го по време на мисиите му в Перу, Боливия и Индонезия, преди да се установят заедно в САЩ.

Години по-късно общ познат казва на Давид Висния, че Зипи живее в Ню Йорк.

Организира им среща в хотел в Ню Йорк, на която обаче Зипи така и не идва. По-късно Давид разбира, че за нея това не е било добра идея - все пак е била омъжена. Той обаче продължава да разчита на общия им приятел, за да чува новини за нея.

През 2016 година Давид прави нов опит. Синът му, равин в Принстън в Ню Джърси, осъществява връзката между двамата. Хелън се съгласява да се видят - 72 години след последната им среща. По това време тя вече е вдовица от 10 години, без деца. Здравето й е започнало да се влошава, губи постепенно слуха и зрението си, а заобиколена от книги за Холокоста, разчита на домашен помощник, за да се справя.

В продължение на два часа те си сглобяват историята. Накрая Давид й задава въпроса, който е искал да й зададе от толкова години: колко пъти се е наложило да се намеси, за да спаси живота му в Аушвиц?

Тя му разказва, че пет пъти е фалшифицирала документите, в които името му е фигурирало, за да бъде изпратен на смърт. Казва му, че тя е спазила своята част от обещанието и е отишла във Варшава, за да го чака, но той така и не се е появил. Признават си, че никога не са спирали да се обичат.

Преди да си тръгне, Зипи моли Давид да й попее. Той хваща ръката й и запява унгарската песен, която е научил от нея, за да й покаже, че все още я помни. После? Не се виждат никога повече. Тя умира на 10 януари 2018 година в Ню Йорк.

Най-четените