Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Расист ли е бил Айнщайн?

Нови дневници на учения повдигат въпроси за възгледите му Снимка: Wikipedia
Нови дневници на учения повдигат въпроси за възгледите му

Освен с постиженията си в областта на физиката, Айнщайн остава в историята като защитник на човешките права. Ново издание с неговите пътни дневници обаче го показва по-скоро като расист и ксенофоб, отколкото като човека, който казва, че "расизмът е болестта на белите хора".

Дневниците са писани в периода между октомври 1922-а и март 1923-а по време на пътуването на учения в Африка, Азия и Близкия Изток.

Айнщайн потегля от Испания и първата му дестинация е Порт Саид в Египет. В дневника си той пише, че още при самото му пристигане в пристанищния град е наобиколен от "араби с всевъзможен тен на кожата", които му се сторили като "изскочили от ада". Физикът допълва, че хората на пристанището са мръсни и до един приличат на бандити.

Впечатленията му за Коломбо в Цейлон (сегашна Шри Ланка) не са много по-различни. Записките на Айнщайн посочват, че населението живее в невероятна мръсотия и отвратителна миризма, която се носи навсякъде.

Начинът им на живот от своя страна едновременно го отвращава и озадачава, тъй като жителите се ръководят от идеята да вършат много малко и да очакват много малко.

Но най-шокиращи и крайни са думите му за Китай и китайците.

Ученият не е в състояние да разбере какво фатално привличане изпитват китайските мъже към жените в страната, след като той самият намира твърде малко разлики във външния вид на двата пола. Още повече, че благодарение на въпросното непреодолимо привличане китайците по това време имат твърде много деца.

Виждайки с каква скорост се разраства китайският народ, Айнщайн пише, че се плаши и че ще "бъде жалко, ако тези китайци задминат другите раси".

Подобна перспектива е натъжавала и ужасявала учения, според когото китайците са "тъп, подобен на стадо народ, който напомня повече на автомати, отколкото на истински хора". В очите му китайските деца изглеждат "глупави и бездушни".

Той не пропуска и друга особеност от китайската култура - начина на хранене.

В дневниците си Айнщайн описва, че вместо да седят около масата по време на ядене, китайците "клечат така, както европейците го правят, когато се облекчават в гората".

Думите му за японците обаче до голяма степен са в контраст с тези за Китай. Коментарите му за Япония и нейното население са почти изцяло позитивни, въпреки че и там се срещат критики.

Според Айнщайн японците са скромни, спретнати и благоприлични хора, които въпреки това са много привлекателни. Освен това ги определя като "чисти души, каквито не могат да бъдат срещнати никъде другаде по света".

Все пак му прави впечатление, че японците нямат почти никакви "интелектуални нужди".

На пръв поглед записките на учения повдигат много въпроси относно възприятията му за различните култури и раси.

Но е важно да се отбележи, че той не е писал дневниците си с идеята, че те някога ще бъдат публикувани. На техните страници е споделял своите лични впечатления, предназначени за него и за близките му като своеобразни мемоари за пътешествията му.

Големият поврат в начина на мислене и възгледите му се случва, след като през 1933-а, наблюдавайки възхода на Адолф Хитлер и нацистката партия, Айнщайн емигрира в САЩ. Той е от еврейски произход и изведнъж сам се оказва част от общност, която мнозина смятат за "втора категория хора".

В Америка е неприятно изненадан от отделните училища и кина за бели и за чернокожи. Това го подтиква да се присъедини към Националната асоциация за напредък на цветнокожите и да стане един от гласовете срещу сегрегацията.

Освен това ученият вижда много прилики между начина, по който евреите биват преследвани в Германия, и отношението към чернокожите в САЩ.

Това е и причината по време на паметна негова реч през 1946-а в университета "Линкълн" в Пенсилвания, известен с чернокожите си студенти, да каже, че "расизмът е болестта на белите хора".

Затова и до ден-днешен Айнщайн е определян като ревностен защитник на човешките права.

Колкото до дневниците, които сега виждат бял свят, в контекста на XXI-ви век може и да хвърлят сянка върху репутацията му, но трябва да е ясно, че той пише тези думи далеч преди да изпита на собствен гръб дискриминацията и да стане свидетел на чудовищно нехуманно отношение - и в родината си, и зад граница.

Реакциите на самите китайци към публикуваните записки, изненадващо или не, са по-скоро благосклонни.

Дневниците станаха една от най-обсъжданите теми в китайската социална платформа на Weibo, където потребителите се обединяват от мнението, че в описания от Айнщайн период действително огромни региони от страната са били много бедни. Един потребител допълва, че децата са умирали на много ранна възраст и по тази причина семействата са имали по много деца.

Почти всички коментирали твърдят, че Китай действително е преминал през трудни времена на бедност и глад, в които голяма част от населението е било неграмотно, така че физикът просто е описал това, което е видял.

Най-четените