Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Последният лидер на ГДР: "Обединението се провали"

Егон Кренц за разделението в Германия днес Снимка: Getty
Егон Кренц за разделението в Германия днес

Минало е много време откакто Егон Кренц е обикалял улиците на онази част от Източен Берлин, където някога са се помещавали правителствените сгради на Германската демократична република (ГДР) – по времето, в което той е бил коронованият принц до дългогодишния лидер на ГДР Ерих Хонекер.

Кренц, днес вече 82-годишен, е последният лидер на ГДР.

Той поема контрола от ръцете на своя ментор през октомври 1989 г., седмици преди падането на Берлинската стена. Задържа се на власт едва два месеца преди позицията, която заема, да бъде премахната, за да се направи път на първите свободни избори в Източна Германия.

До ден-днешен Кренц, който сега живее близо до балтийското крайбрежие, си спомня детайлите около всичко, което се е случило по онова време. С наближаването на 30-ата годишната от падането на стената, той се завръща в града, за да промотира последната си книга и да се опита да изясни "как стоят нещата" около онези турбулентни събития от 1989 г. и онова, което ги последва.

Застаряващият марксист се е върнал в Берлин с просто послание: "Казах ви".

Германия е превърнала гледането на падането на стената от 9 ноември 1989 г. в ежегоден ритуал, като отражение на това защо разделението между изток и запад остава. Тази година настроението е особено мрачно, най-вече с оглед на проявите на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) в няколко от провинциите, които някога са били част от ГДР.

Кренц, като един от най-отявлените живи защитници на комунистическата държава, има много кратък коментар по темата: "Първо на първо, Стената не падна".

"Горби, помогни ни!"

Разказът на Кренц за драматичните събития от 1989 г. започва от лятото. Десетки хиляди източногерманци напускат страната, повечето нелегално. Повече от 30 000 бягат само през август на фона на знаци, че Желязната завеса се пропуква от Полша до Унгария.

През септември множество източногерманци излизат по улиците на редовни демонстрации срещу авторитарното правителство. Въпреки това Хонекер – твърд противник на перестройката на Горбачов – настоява за отпор и затваря границата с Чехословакия, основният път за бягство на източногерманците от страната.

Този ход обаче води само до повишаване на натиска. Дори когато на 7 октомври Горбачов посещава Берлин за честванията по случай 40 години от основаването на ГДР, демонстрациите продължават, а протестиращи носят транспаранти с надпис "Горби, помогни ни!".

Десет дни по-късно източногерманското политбюро принуждава Хонекер да се откаже от поста си. На негово място поставя неговия заместник и протеже – Егон Кренц, който тогава е на 52.  За разлика от Хонекер, той е убеден привърженик на Михаил Горбачов и веднага обещава "трансформация", включително либерализиране на пътуванията на граждани на ГДР.

Кренц по това време е единственият член на висшия ешелон на комунистическата партията в ГДР, който заради сравнително младата си възраст е израснал по време на комунизма. Учил е в Москва и владее руски език. Казва, че тогава е бил убеден в това, че страната може да оцелее с отворени граници, като има повече взаимоотношения със Запада. "Това беше илюзия", казва днес.

Сам посочва, че още по-голяма грешка е било това да се довери на Горбачов.

На 1 ноември Кренц посещава Москва, за да получи нови гаранции от съветския лидер, че СССР няма да се откаже от подкрепата си за ГДР, както гласят витаещи в пространството слухове.

"ГДР беше дете на Съветския съюз. Попитах го: "Кажи ми, Михаил Сергеевич, заставаш ли зад ролята си на родител?".

По думите на Кренц Горбачов му е отговорил положително и го е уверил, че обединение на двете Германии няма да има.

Кадри с Кренц биват прожектирани в Берлин по случай 30 години от падането на Берлинската стена. Снимка: Getty

Щурм на стената

Кренц разказва, че по време на пътуването му до Москва, ръководителят на КГБ го предупреждава за доклади, според които протестиращи може да опитат да щурмуват Бранденбургската врата по време на демонстрация, планирана за 4 ноември. Кренц нарежда зоната, в която се намира и съветското посолство, да бъде подсилена с повече охрана. С отделна заповед нарежда на гранична полиция да не стреля по демонстратори "в никакъв случай".

Няколко дни по-късно източногерманските лидери финализират плановете си да вдигнат ограниченията за пътуване. На 9 ноември Кренц предава детайлите по това решение на Гюнтер Шабовски, члена на политбюро, натоварен със задачата да обяви промените по време на международна пресконференция, предвидена за същата вечер. Новите регулации трябва да влязат в сила на следващия ден – 10 ноември.

Но при историческа размяна на реплики с репортери Шабовски казва, че отварянето е ефективно "веднага", което кара хиляди източногерманци да се втурнат към границите още същата нощ.

"Това, което наистина се случи, е, че границата беше отворена по покана на политик от ГДР", казва Кренц.

На следващия ден той пише телеграма на Горбачов, в която му казва, че от 60 000 граждани на ГДР, които са пресекли границата през тази нощ, 45 хиляди вече са се върнали вкъщи и на работните си места. Днес се шегува, че хората, щурмували стената през '89-а, са били "много, много дисциплинирани".

Убеден е и сега, че повечето от неговите сънародници по онова време не са искали обединение, а по-скоро реформирано ГДР. Демонизацията на комунистическия режим и обещанията, направени от Хелмут Кол, обаче са задвижили процес, който не е имало как да бъде спрян, коментира Кренц.

Посочва, че повечето снимки на хора, свързани с падането на стената – берлинчани, стоящи върху нея с чукове в ръце, са направени доста след 9 ноември. Според Кренц това е от значение, защото според него той и неговите колеги от политбюро са тези, които са направили възможно мирното преминаване със забраната да се стреля по гражданите и с вдигането на ограниченията върху пътуването.

"Никой, който е бил на властова позиция, по онова време не е говорил за "падане на Стената", казва той.

Подчертава позицията си като цитира телеграма, която е получил малко след това от американския президент Джордж Буш-старши, който го поздравява за "отварянето" на границите. Похвалите обаче не продължават дълго.

В началото на декември Кренц е принуден да си подаде оставката, заедно с цялото политбюро. През януари той е изхвърлен от партията, която по това време вече се срива. По-малко от година след това Германия отново ще бъде обединена.

"Хонекер беше прав за Горбачов. Вярвах в него твърде дълго. Моите отношения с Хонекер бяха разрушени, защото той знаеше колко много се възхищавам на Горбачов. Днес знам повече, отколкото можех да зная тогава", казва Кренц.

"Всичко щеше да е различно"

Подобно на повечето провалили се комунисти, Кренц настоява, че проблемите на ГДР не са били в идеологията, а в изпълнението. Той обяснява, че "логиката и анализът на "Капиталът" на Маркс ясно показват, че капитализмът не може да е последният етап на историята".

Кренц е убеден, че това, което източногерманците всъщност са искали, не е била демокрация по западен пример, а да могат да пътуват, да притежават коли и да си купуват електроуреди. "Ако бяхме успели да постигнем това в икономически план, всичко щеше да е различно", казва последният лидер на ГДР.

Ето защо той е такъв голям почитател на китайския модел. Макар да не е перфектна в социалистическия смисъл, комунистическата система на Китай е спасиал милиони хора от бедност, твърди Кренц.

Ами кризите на подобни режими във Венецуела, Куба и Северна Корея? Всичко това според него е резултат от американските опити да се подкопаят тези режими.

До ден-днешен не е изгубил умението да парира неудобни въпроси. Щази? "ЦРУ е създавало войни", казва Кренц и посочва разкритията за шпионирането на САЩ, отразени от WikiLeaks и други.

Затворите на ГДР? "До 1989 г. никой не се оплакваше от условията там."

Множеството убити източногерманци, опитали да избягат на Запад? "Съжалявам за всяка смърт, но това беше военна зона, имаше закони."

През 1997 г. германски съд осъжда Кренц на шест и половина години затвор на основание, че като член на ръководството на ГДР носи част от отговорността за някои от смъртните случаи. Кренц излежава четири години, преди да бъде освободен. Все още обаче смята онова решение за "абсурдно". Казва, че е действал съобразно законите на ГДР.

Кренц представя своя книга пред читатели. Снимка: Getty

"Провалено обединение"

Като едно от последните живи свързващи звена със страна и система, която оформя поколения източногерманци, Кренц не може да се оплаче от липса на почитатели. Много хора, които някога са живеели в ГДР, го познават от млади, тъй като той е бил начело на младежката организация на партията. По думите му редовно получава молби от деца и внуци на хора от ГДР, които искат от него да поздрави близките им за важен рожден ден или годишнина.

Това лято стотици се събират в културния център "Руската къща" в Берлин за представянето на последната му книга - "Ние и руснаците, отношенията между Берлин и Москва през есента на '89-а". Книгата се превръща в бестселър. Лесно е да се разбере защо: Кренц казва на източногерманците, че няма от какво да се срамуват. Дори в редките случаи, когато признава, че ГДР е "съгрешила", той набляга на това, че се е случило много отдавна.

Цитирайки скорошно проучване, посочва, че много бивши източногерманци се чувстват като втора или трета ръка хора.

Твърди, че през 1991 г. е изпратил на Хелмут Кол изследване от професор от Лайпциг, в което има предупреждение, че настроенията в Източна Германия се променят и че ако бившите граждани на ГДР не бъдат третирани с повече уважение, разделението "изток-запад" никога няма да бъде преодоляно.

"Обединението се провали", казва Кренц. По думите му този провал в голяма степен е отговорен за възхода на AfD в източните части на страната, където много германци, гневни от усещането, че са били изоставени, се обръщат към популистите.

Едва ли е изненада, че Кранц търси отговора на повечето от проблемите на Германия още по-далеч на изток.

"Това, което наистина трябва да направим, е отново да се сближим с Русия. Германия е постигнала най-доброто, когато е била близо до Русия", казва той.

Трябва да се отбележи, че той никога не е посещавал САЩ и не говори английски. Поканен е през 1990 г., но се отказва, когато го карат да попълни формуляр, в който е имало и въпроса: "Комунист ли сте?".

Миналия месец той, заедно с няколко стотин свои другари, отбелязва 70 години от основаването на ГДР. Продължава да гледа на своята вярност в идеалите на Източна Германия като на проява на "характер", а не делюзия.

"Трийсет години минаха. ГДР го няма и няма да се върне. Реалист съм. Отворени рани? Да. Това беше моят живот."

Най-четените