Дворецът на съветите - нечуваната грандомания на СССР, събрана в една сграда

През 30-те години на миналия век при строежите си Съветският съюз до немалка степен се ръководи от олимпийския принцип "По-бързо, по-високо, по-силно".

Разликата е, че "по-високо" идва на първо място, докато бързината при строителството никак не е приоритет. Важното е сградите да изглеждат внушително и да навяват мисли на малкия човек колко всъщност е малък за сметка на колосалния СССР и неговите произведения.

Именно така се заражда и идеята за Двореца на съветите, който е трябвало да бъде най-високата сграда в света - по-висок от Емпайър Стейт билдинг и от Айфеловата кула. Височината на най-високата скулптура в композицията - фигура на Ленин с изпъната напред ръка - е трябвало да бъде общо 420 метра.

Идеята за Двореца на съветите хрумва на самия Ленин през 1922 г., когато той си мечтае Москва да разполага с най-високия небостъргач в света.

Самата сграда е трябвало да служи за провеждането на висши партийни заседания, но средства така и не се намират, защото страната се възстановява от гражданската война. През 30-те най-накрая ситуацията е малко по-спокойна и ръководството на СССР има възможност да се обърне към строителството като средство за пропаганда.

Мястото е стратегически подбрано - в центъра на Москва, точно върху руините на храм "Христос Спасител". Дворецът на Съветите, както подсказва името му, е трябвало да олицетворява единството и могъществото на Съветския съюз.

Трябва да се отбележи, че храмът е съборен специално заради строежа на небостъргача. Той е премахнат със зрелищни взривове в основите, за да освободи терен за така наречения дворец. От Кремъл заявяват, че по този начин "Христос Спасител" се превръща в ярък символ на съветската идеология и на контрареволюцията.

Заедно със събарянето на храма започва и мощна пропагандна кампания колко е необходим Дворецът на съветите, защото повечето московчани искрено съжаляват за разрушената църква.

Така сграда, чийто строеж дори не е започнат, се появява на картички, плакати, в началото на кино прегледите и къде ли не още. В агитацията се включват и поети и музиканти.

Започва и конкурс за избор на архитект, който да превърне двореца в реалност. Включват се както най-известните съветски архитекти, така и напълно непопулярни имена. На всички е казано само едно изискване - сградата трябва да е много висока и много впечатляваща.

Това е причината по картичките и плакатите да има няколко версии на Двореца на съветите, защото на архитектите не са предоставени никакви технически подробности. Конкурсът е спечелен от архитект на име Борис Иофан, който си представя зданието в неокласически стил, с много орнаменти по фасадата.

Не са малко недоволните от избора на Иофан, които обвиняват Кремъл, че процедурата е била твърде потайна и че надпреварата не се е провела честно.

Самият Иофан също търпи критики и се налага да преправя проекта си. Първоначално той си представя 215-метрова сграда с 18-метрови фигури на съветски работници под названието "Освобождението на пролетариите". Когато Сталин разбира за тези хрумвания, веднага нарежда промени.

Височината е вдигната до 320 метра или 100 етажа, а фигурата вече е на Ленин с изпъната ръка и в ръст от 100 метра. За сравнение - статуята на свободата е с ръст от 46 метра.

От основите нагоре зданието се вие спираловидно като своеобразна Вавилонска кула. За строежа на Двореца на съветите е изготвен петгодишен план, в който са вкарани и лаборатории и специално изградени за целта институти и фабрики за строителни материали.

Варовиковата почва под бъдещата сграда е специално укрепена с битум, като технологията се използва за първи път в Съветския съюз.

Създаден е нов, висок клас стоманена сплав, както и нови видове тухли, мазилки и подови покрития. Всяко ново изобретение, което трябва да бъде вложено в Двореца на съветите, идва с маркировка "ДС". По този начин например стоманата получава щампи "СДС".

Амбициите, с които се подхожда към проекта, се оправдават от архитекта Иофан и инженерния му екип, защото според тях в дни на конгреси и активни заседания в зданието ще идват над 50 хил. души - население колкото прилично голям град на СССР от онова време.

Lifecafe MediaCafe

Защо СССР рекламира продукти, които дори ги няма по магазините

"Ако нямахме архиви, никой нямаше да повярва, че тези реклами въобще са съществували"

Проектирани са високоскоростни асансьори и ескалатори, чрез които придвижването из Двореца на съветите да се случва с лекота. В сградата има възможност за радио комуникация между отделните звена.

По стените е трябвало да има 18 хил. кв. метра маслена живопис, която изобразява живота и прогреса на пролетариите. Към това се прибавят 4 хил. кв. метра мозайки, 2 хиляди барелефа, 12 мащабни фрески и 12 групи от скулптури. В средата на 30-те екипите са готови и започват работа по грандоманския проект.

Стоманените скелета на първите 10 етажа са изградени, но тогава започва Втората световна война и строежът е прекратен.

Снимки, направени от германците над Москва, показват основите на Двореца на съветите и мащабите на конструкцията. Вече се очертават линиите на амфитеатъра и на една от големите конгресни зали.

След края на войната строежът така и не е възобновен и никой не може да каже точно защо. Подобен мегаломански проект би послужил за още по-голяма пропаганда и възхвала на съветския режим. Веднага след войната Кремъл построява други седем небостъргача, така че липсата на средства също не е оправдание.

Снимка: Wikipedia

През това време умира Сталин, наследява го Хрушчов и подема друг ход в съветската пропаганда, а оттам - и в архитектурата. На мястото на Двореца на съветите пък изниква най-големият закрит басейн в Европа.

Все пак в Москва остават някои подсказки какво е трябвало да има на това място. Там е метростанция Кропоткинская, която първоначално се е казвала "Двореца на съветите" и е сред най-пищните станции в руската столица.

Булевардите в района са специално предвидени така, че да се ориентират спрямо неслучилия се дворец.

А през 1995 г. басейнът е премахнат и на негово място отново изниква храмът "Христос Спасител" така, сякаш нищо не се е случило.