Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дворецът на съветите - нечуваната грандомания на СССР, събрана в една сграда

А мегаломанското здание дори не успява да бъде построено Снимка: Getty Images
А мегаломанското здание дори не успява да бъде построено

През 30-те години на миналия век при строежите си Съветският съюз до немалка степен се ръководи от олимпийския принцип "По-бързо, по-високо, по-силно".

Разликата е, че "по-високо" идва на първо място, докато бързината при строителството никак не е приоритет. Важното е сградите да изглеждат внушително и да навяват мисли на малкия човек колко всъщност е малък за сметка на колосалния СССР и неговите произведения.

Именно така се заражда и идеята за Двореца на съветите, който е трябвало да бъде най-високата сграда в света - по-висок от Емпайър Стейт билдинг и от Айфеловата кула. Височината на най-високата скулптура в композицията - фигура на Ленин с изпъната напред ръка - е трябвало да бъде общо 420 метра.

Идеята за Двореца на съветите хрумва на самия Ленин през 1922 г., когато той си мечтае Москва да разполага с най-високия небостъргач в света.

Самата сграда е трябвало да служи за провеждането на висши партийни заседания, но средства така и не се намират, защото страната се възстановява от гражданската война. През 30-те най-накрая ситуацията е малко по-спокойна и ръководството на СССР има възможност да се обърне към строителството като средство за пропаганда.

Мястото е стратегически подбрано - в центъра на Москва, точно върху руините на храм "Христос Спасител". Дворецът на Съветите, както подсказва името му, е трябвало да олицетворява единството и могъществото на Съветския съюз.

Трябва да се отбележи, че храмът е съборен специално заради строежа на небостъргача. Той е премахнат със зрелищни взривове в основите, за да освободи терен за така наречения дворец. От Кремъл заявяват, че по този начин "Христос Спасител" се превръща в ярък символ на съветската идеология и на контрареволюцията.

Заедно със събарянето на храма започва и мощна пропагандна кампания колко е необходим Дворецът на съветите, защото повечето московчани искрено съжаляват за разрушената църква.

Така сграда, чийто строеж дори не е започнат, се появява на картички, плакати, в началото на кино прегледите и къде ли не още. В агитацията се включват и поети и музиканти.

Започва и конкурс за избор на архитект, който да превърне двореца в реалност. Включват се както най-известните съветски архитекти, така и напълно непопулярни имена. На всички е казано само едно изискване - сградата трябва да е много висока и много впечатляваща.

Това е причината по картичките и плакатите да има няколко версии на Двореца на съветите, защото на архитектите не са предоставени никакви технически подробности. Конкурсът е спечелен от архитект на име Борис Иофан, който си представя зданието в неокласически стил, с много орнаменти по фасадата.

Не са малко недоволните от избора на Иофан, които обвиняват Кремъл, че процедурата е била твърде потайна и че надпреварата не се е провела честно.

Самият Иофан също търпи критики и се налага да преправя проекта си. Първоначално той си представя 215-метрова сграда с 18-метрови фигури на съветски работници под названието "Освобождението на пролетариите". Когато Сталин разбира за тези хрумвания, веднага нарежда промени.

Височината е вдигната до 320 метра или 100 етажа, а фигурата вече е на Ленин с изпъната ръка и в ръст от 100 метра. За сравнение - статуята на свободата е с ръст от 46 метра.

От основите нагоре зданието се вие спираловидно като своеобразна Вавилонска кула. За строежа на Двореца на съветите е изготвен петгодишен план, в който са вкарани и лаборатории и специално изградени за целта институти и фабрики за строителни материали.

Варовиковата почва под бъдещата сграда е специално укрепена с битум, като технологията се използва за първи път в Съветския съюз.

Създаден е нов, висок клас стоманена сплав, както и нови видове тухли, мазилки и подови покрития. Всяко ново изобретение, което трябва да бъде вложено в Двореца на съветите, идва с маркировка "ДС". По този начин например стоманата получава щампи "СДС".

Амбициите, с които се подхожда към проекта, се оправдават от архитекта Иофан и инженерния му екип, защото според тях в дни на конгреси и активни заседания в зданието ще идват над 50 хил. души - население колкото прилично голям град на СССР от онова време.

Проектирани са високоскоростни асансьори и ескалатори, чрез които придвижването из Двореца на съветите да се случва с лекота. В сградата има възможност за радио комуникация между отделните звена.

По стените е трябвало да има 18 хил. кв. метра маслена живопис, която изобразява живота и прогреса на пролетариите. Към това се прибавят 4 хил. кв. метра мозайки, 2 хиляди барелефа, 12 мащабни фрески и 12 групи от скулптури. В средата на 30-те екипите са готови и започват работа по грандоманския проект.

Стоманените скелета на първите 10 етажа са изградени, но тогава започва Втората световна война и строежът е прекратен.

Снимки, направени от германците над Москва, показват основите на Двореца на съветите и мащабите на конструкцията. Вече се очертават линиите на амфитеатъра и на една от големите конгресни зали.

След края на войната строежът така и не е възобновен и никой не може да каже точно защо. Подобен мегаломански проект би послужил за още по-голяма пропаганда и възхвала на съветския режим. Веднага след войната Кремъл построява други седем небостъргача, така че липсата на средства също не е оправдание.

Снимка: Wikipedia

През това време умира Сталин, наследява го Хрушчов и подема друг ход в съветската пропаганда, а оттам - и в архитектурата. На мястото на Двореца на съветите пък изниква най-големият закрит басейн в Европа.

Все пак в Москва остават някои подсказки какво е трябвало да има на това място. Там е метростанция Кропоткинская, която първоначално се е казвала "Двореца на съветите" и е сред най-пищните станции в руската столица.

Булевардите в района са специално предвидени така, че да се ориентират спрямо неслучилия се дворец.

А през 1995 г. басейнът е премахнат и на негово място отново изниква храмът "Христос Спасител" така, сякаш нищо не се е случило.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените