Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Китайският бизнесмен, който си купи съветски самолетоносач

"Ляонин" се превръща в това, което "Адмирал Кузнецов" е трябвало да бъде Снимка: Getty Images
"Ляонин" се превръща в това, което "Адмирал Кузнецов" е трябвало да бъде

Самолетоносачът "Адмирал Кузнецов" е може би най-популярният боен кораб от състава на руските военноморски сили. Той е единственият плавателен съд от подобен тип на въоръжение там и през последните години стана известен преди всичко със своите хронични проблеми и инциденти покрай себе си.

Малко известно е обаче, че има и свой близнак. Той не е на служба в Русия и изглежда значително по-здрав. И може би затова някои смятат, че е корабът, който "Адмирал Кузнецов" е трябвало да бъде, а не това, което е в момента.

Става въпрос за китайския самолетоносач "Ляонин", който има наистина интересна история.

Някъде в началото 80-те години на миналия век той за първи път се появява на чертожните дъски в Невското бюро за планиране и проектиране в град Николаев, днешна Украйна. Идеята тогава е да бъдат построени два "тежки авионосни крайцера" "Тбилиси" и "Рига", които да допълнят и впоследствие заместят служещите към онзи момент четири кораба от клас "Киев".

С разпада на СССР всички от клас "Киев" били извадени от употреба. Единият от четирите е бракуван, други два завършват своя път в музеи в Китай, а последният е реконструиран и продаден на Индия, където от 2013 г. е на служба под името "Викрамадия".

Междувременно новата система сварва проектите за двата нови кораба далеч от приключване. По-напред в своето развитие е "Тбилиси". Той е пуснат на вода през 1985 г. (с името "Леонид Брежнев") и влиза в експлоатация пет години по-късно, година преди СССР да се разпадне. Става напълно завършен през 1995 г., когато е и преименуван на "Адмирал Кузнецов".

Неговият близнак обаче има малко много по-различна съдба. "Рига" не успява да влезе в експлоатация до финалните дни на СССР и в крайна сметка остава на пристанището в Николаев като собственост на новата украинска държава.

Британският HMS Dragon ескортира "Адмирал Кузнецов" през Ла Манша. Руският кораб стана известен със своя пушещ комин Снимка: Wikimedia Commons
Британският HMS Dragon ескортира "Адмирал Кузнецов" през Ла Манша. Руският кораб стана известен със своя пушещ комин

Там обаче нямат нито средствата, нито амбицията да го довършат. По това време корабът вече е известен като "Варяг", но не представлява нищо повече от един наполовина завършен корпус.

От Киев отправят запитвания към Русия, Китай и Индия с намерението да намерят евентуален купувач в тяхно лице. Единствено в Пекин проявяват интерес и изпращат комисия, която да оцени проекта. Въпреки добрите препоръки, правителството все пак се отказва от идеята заради твърде високата цена към онзи момент.

Така "Варяг" остава буквално да гние в Николаев в продължение на години.

Положението се променя през 1998 г., когато Украйна организира търг за закупуване на коритото. Той е спечелен от съмнителна китайска компания от Макао, чиито представители твърдят, че искат да превърнат "Варяг" в плаващ хотел и казино на стойност 200 милиона долара. Още тогава обаче се появяват някои притеснения, тъй като фирмата няма телефонен номер, нито дори офис на адреса, който купувачите са посочили. Властите в Макао пък вече веднъж са отказали да издадат разрешение за подобен хотел-казино на въпросната фирма.

Години по-късно хонгонгският бизнесмен Сю Зенпин в интервю за "South China Morning Post" по всяка вероятност разказва истинската история на покупката.

По неговите думи китайският флот не е имал средствата за закупуване на кораба, нито разрешението на правителството да го направи. Затова било решено да се използва лъжливата история за частната компания и хотела, така че да се заобиколи политическото ръководство, а флотът да се сдобие с желания кораб или поне някакъв прототип и ноу хау, които да се използват за проектирането и изграждането на свой собствен самолетоносач.

Така бизнесменът Сю бива натоварен със задачата да събере необходимите средства и да направи всичко възможно да спечели търга, включително и чрез раздаването на щедри подкупи за украински политици и военни. Той дори успява да измъкне над 40 тона оборудване и документация, които откарал в Китай много преди самия търг.

В крайна сметка плаващото корито "Варяг" се оказало в ръцете на Сю за 20 милиона долара. Оттам нататък обаче следвала една далеч по-трудна задача - как това нещо да се закара до другия край на света.

За целта е наета нидерландска компания с тежък кораб-влекач, който трябвало да изтегли коритото по целия път до Китай. Първото препятствие се оказало Босфора, където турските власти отказват разрешение за преминаване заради опасения, че 300-метровия корпус е неуправляем и при най-малкото влошаване на атмосферните условия, съвсем лесно ще запуши тесния проток и ще заплаши целия трафик през него.

Така нидерландският влекач се оказва принуден да разкарва в кръгове "Варяг" в продължение на цели 16 месеца.

"Вчера, днес, утре - въртим кръгове обратно на часовниковата стрелка", разказва през 2001 г. в интервю за The Washington Post Рей Абагатнан, капитан на влекача Sandy Cape. "Понякога друг кораб се приближава, за да направи снимка, и от там ми се обаждат по радиото да ме питат какво е това. Влекач, теглещ самолетоносач - това не се вижда всеки ден."

Корабът наистина се превръща в атракция и дори в един момент някакъв неизвестен хеликоптер каца на него. Докато моряците от влекача стигнат до самолетоносача ентусиастите с хеликоптера изчезват, като след себе си оставят единствено надпис "Французите бяха тук".

Все пак Китай и Турция постигат споразумение и властите позволяват на огромния кораб да премине.

По-натам "Варяг" продължава да среща трудности по време на буря край гръцките брегове, когато се късат въжетата, с които е теглен. При инцидента загива един моряк.

След това Египет отказва достъп през Суецкия канал, тъй като от там не е позволено преминаването на кораби без собствено задвижване и се налага цялата процесия да премине през Гибралтар, покрай Африка и нос Добра надежда.

Първоначалните планове за 60-дневно пътуване се оказват едно безкрайно пътешествие от 28 000 километра, започнало през юни 2000 г. и завършило на 3 март 2002 г., когато "Варяг" пристига на пристанището в град Далян.

"Варяг" преминава през Босфора Снимка: Wikimedia Commons
"Варяг" преминава през Босфора

За бизнесменът обаче това не означава край на мъките. Министър-председателят на Китай по онова време Джу Жунцзи отказва да подкрепи идеята, което означава, че няма кой да възстанови разходите на Сю. Няма и официално признание от правителството, държавните медии така и не го споменават.

Все още не е ясно как единственият човек, подписал договора с украинските власти, е предал кораба на китайското правителство.

Той мълчи по темата, а двамата военни в центъра на тайната операция вече не могат да кажат. Човекът, убедил Сю да участва, е вицеадмиралът на китайските ВМС Хе Пенгфей, който умира през 2001 г. Другият важен човек е началникът на разузнаването на флота Джи Шенгде, който обаче през 2000 г. е осъден на доживотен затвор по обвинения в корупция.

Нужни цели 11 години преди корабът да започне първите си тестове и след това да бъде предаден на флота с името "Ляонин". Той става първият действащ самолетоносач в историята на Китай и поне за момента изглежда далеч по-надежден и от своя близнак "Адмирал Кузнецов".

"Ляонин" претърпява редица модернизации по отношение на своите двигатели, въпреки че използва оригиналните, конструирани в Украйна. Смята се, че години след продажбата на корпуса, китайският флот закупува и тях. Въведена е също така нова радарна система и софтуер за управление на полетите. Не е ясен какъв точно е капацитетът за превоз на самолети.

Все пак се смята, че "Ляонин" е преди всичко тренировъчен кораб с по-лимитирана оперативна роля - необходимата стъпка за придобиване на опит и ноу хау за в бъдеще. Доказателство за това е, че готовия китайски вариант е със значително по-малко въоръжение в сравнение с първоначалния проект.

Опитът от "Ляонин" се оказва безценен за построяването на "Шандун", който е следващото поколение и е първият изцяло китайски самолетоносач. Той е подобрена и значително по-голяма версия с катапултна система за излитане, повече оръжия и увеличен капацитет за обслужване на самолети и хеликоптери.

До няколко години ще бъде напълно готов и "Фуджиан" (заплашително кръстен на китайската провинция, която се намира срещу Тайван) с конвенционално задвижване, а в напреднал етап на проектиране е и един самолетоносач, за който се предполага, че ще бъде ядрен.

   

Най-четените