Остават броени часове до откриването на XXIV-те зимни олимпийски игри в Пекин и светът тръпне в очакване за едно от най-големите спортни събития, които ще се проведат тази година.
За съжаление обаче по време на игрите няма да се говори само за спорт.
Те ще се проведат в една тежка атмосфера на напрежение между китайските домакини и голям брой западни страни, които критикуват остро Пекин по отношение на редица въпроси, свързани с показването на човешките права на етническите уйгури и тибетци, както и заради смазването на про-демократичните движения в Хонконг.
Така се стига дипломатическият бойкот на 17 държави, които няма да изпратят свои официални представители по време на церемонията по откриване на игрите в знак на протест срещу политиките на Китай.
Разбира се, това не е първият случай на подобни политически демонстрации, въпреки изричните разпоредби на Международния олимпийски комитет (МОК) относно неутралитета на игрите и забраната за изразяване на "политическа, религиозна или расова пропаганда."
Както добре знаем обаче, спортът винаги е бил един особено силен инструмент за прокламирането на подобни идеи, а сами по себе си Олимпийските игри представляват една от най-големите трибуни за отправяне на различни послания.
Някои от тях - изписани с кръв.
В следващите редове правим за вас един кратък исторически преглед на най-известните случаи, в които Олимпийските игри са използвани за протест, демонстрация и дори тероризъм.
Първият модерен протест
Ирландецът Питър О'Конър е една от първите големи фигури в леката атлетика, който през 1901 г. поставя първият официално признат световен рекорд в тройния скок с резултат от 7,54 м. - постижение, което ще остане ненадминато в продължение на две десетилетия.
At the 1906 Olympic Games Peter O’Connor scaled the flag pole and tore off the Union Jack, which represented him, replacing it with an Irish flag.
— We, The Irish Podcast (@wetheirishpod) July 27, 2021
At the base of the flag pole the other Irish athletes fought the officials who tried to stop him.
His story is ep6 of our series. pic.twitter.com/nWcblvn8MJ
Така че по време на Олимпиадата в Атина от 1906 г. ирландецът е добре познато име. Все пак за него има един много голям проблем - по това време той технически не е ирландец, тъй като родният му остров все още е част от Великобритания.
В знак на протест, че той представлява Обединеното кралство, и като демонстрация на политическите си убеждения в полза независимост на Ирландия, О'Конър решава да вземе един ирландски флаг и да го развее от пилона, където стои този на Великобритания.
Това, естествено не се случва кога и да е, а по време на награждаването му, след като е спечелил сребърен медал.
Нацистката пропаганда
Когато през 1931 г. МОК избира Мюнхен за домакин на зимните и летните Олимпийски игри през 1936 г., все още никой не си представя какво ще се случи в Германия. Две години след решението на Комитета Адолф Хитлер поема пълната власт в страната, а паралелно с това започва и дебат доколко е морално да се позволи на нацисткия режим да организира Олимпиадите.
Страни като САЩ, Великобритания и Франция призовават за пълен бойкот, но до подобно нещо така и не се стига. От своя страна, самите събития са използвани от нацистката пропаганда като опит за популяризиране на идеологията си за расово превъзходство на арийската раса пред всички останали.
За целта са инвестирани огромни средства в подготовка на спортисти, а в крайна сметка Германия печели най-много медали - 89.
Един от големите провали обаче е в леката атлетика, където американският чернокож спринтьор Джеси Оуенс печели четири златни медала. Чернокожите атлети от САЩ печелят общо 14 медала в различни дисциплини, подкопавайки нацистката пропаганда.
Символ на възстановяване
Първата Олимпиада след края на Втората световна война се провежда чак през 1948 г. в Лондон, където смятат събитието за най-добрия възможен път да се покаже по какъв начин страната се е възстановила.
По това време вече турнирът широко се приема като удобно поле за представяне на различни идеи, най-вече защото е достъпен до широката публика посредством предавания по телевизията.
За много нации това става едно от първите места, където да изразят претенции за независимост в контекста на разпадането на колониалните империи.
СССР от своя страна отказва да участва, докато Германия и Япония изобщо не са поканени. Чехословашката треньорка по гимнастика Мари Провазникова пък става първият спортист, който използва Олимпиадата, за да избяга от комунистическото управление в страната си.
Първите бойкоти
До началото на Олимпиадата в Мелбърн от 1956 г. Желязната завеса вече се е спуснала, а събитието в голяма степен се представя като съревнование между капиталистически и комунистически държави. Тук вече се случват и първите бойкоти.
Китай напуска, тъй като МОК позволява на Тайван да участва в турнирите, докато Нидерландия, Испания и Швейцария бойкотират заради съветското смазване на въстанието в Унгария през същата година. Напрежението по тази линия се покачва до такова ниво, че се стига до масов бой по време на мач между отборите по водна топка на СССР и Унгария.
Същата година се случва и Суецката криза и тя става повод за Египет, Ирак и Ливан да напуснат игрите в знак на протест срещу военната намеса на Франция и Великобритания в отговор на национализацията на Суецкия канал.
This match, dubbed "Blood in the Water match" saw Hungarian player Ervin Zador left with a bloody face due to being punched by a Russian rival. All these left John Ian Wing, a 17-year old carpenter from Melbourne deeply disturbed & agitated (5/n) pic.twitter.com/TEA8bKBmMT
— The Paperclip (@Paperclip_In) January 20, 2022
Тайван отново се появява
На следващите игри в Рим тайванската делегация изразява своето възмущение заради това, че МОК ги принуждава да участват под името Формоза, вместо да използват Република Китай.
Затова по време на откриващата церемония спортистите се явяват без имена на своите костюми, а отпред вместо знаме носят табела с надпис "Протест".
Възстановяването на Япония
Олимпиадата в Токио през 1964 г. е с цел да се докаже изумителното възстановяване на Япония, в което правителство инвестира 4 милиарда долара в подготовка за игрите.
Като изключително силен символ на мир е използван студентът Йошинори Сакаи, роден в деня на пускането на атомната бомба над Хирошима, който носи олимпийския огън в по време на откриващата церемония.
В същото време МОК отказва участие на Южна Африка заради апартейд режима, а страната е изключена от Олимпиадите в следващите 20 години.
"Черната сила"
Следващата олимпиада в Мексико се случва в период на мащабни социални вълнения в САЩ заради войната във Виетнам и движението за правата на чернокожите. В особено силен символ се превръщат лекоатлетите Томи Смит и Джон Карлос, които печелят съответно златен и бронзов медал, а за награждаването решават да изразят своите политически позиции.
Докато звучи химнът те вдигат юмруците си във въздуха, използвайки поздрава на движението "Black power", докато стоят с наведени глави. В отговор Американският олимпийски комитет им налага дисциплинарни наказания, а спортните им кариери практически приключват.
Клането в Мюнхен
През 1972 г. Олимпиадата в Мюнхен става сцена на едно от най-кървавите и ужасяващи събития в цялата история на спорта.
Членове от радикално крило в рамките на Организацията за освобождение на Палестина, известно като "Черния септември", нахлуват в олимпийското село и взимат за заложници 10 души от отбора на Израел по тежка атлетика.
В продължение на часове терористите искат освобождаването на стотици палестински затворници, но желанията им не са удовлетворени. Кулминацията e по време на провалена полицейска операция на летището в града, при която загиват всички заложници и терористи.
Цялата криза се случва на живо по телевизията.
Американският бойкот
В навечерието на олимпиадата в Москва през 1980 г. американският президент Джими Картър призовава за пълен бойкот в отговор на съветската инвазия в Афганистан.
Усилията му в крайна сметка са уважени от 65 държави, които отказват участие, начело със САЩ. Въпреки това обаче важни американски съюзници като Франция, Великобритания, Италия и Швеция решават да не бойкотират.
В крайна сметка на игрите присъства най-малкият брой държави от три десетилетия, а по време на церемонията по откриването 15 делегации използват олимпийското знаме, вместо собствените си флагове в знак на протест.
Съветският отговор
Подобна драма се разиграва четири години по-късно в Лос Анджелис.
Тогава всички държави от Варшавския пакт, заедно с техни съюзници бойкотират Олимпиадата и организират алтернативните международни спортни игри "Дружба". Единствената държава от Източна Европа, която се появява в Лос Анджелис, е Румъния.
Бомбеният атентат в Атланта
Още в началото на Олимпиадата от 1996 г. бомбен атентат помрачава цялото събитие. Двама души загиват, а над 100 са ранени, след като е детонирано взривно устройство в оживен парк в централната част на града. След не много дълга дискусия е решено, че Игрите ще продължат по план.
Едва след седем години е заловен извършителят на бомбената атака - Ерик Рудолф, който през 2005 г. се признава за виновен не само за атентата в Атланта, но и за още няколко подобни атаки в рамките на две години до 1998 г.
Какви са му мотивите? Просто не харесва правителствените политики по отношение на абортите и правата на хомосексуалните малцинства.
Протести в Сочи
Преди зимната олимпиада през 2014 г. различни организации за опазване на човешките права повдигат въпроса за бойкотиране на събитието в руския курорт Сочи. Причините са притеснения относно нови законодателства в страната, които ограничават правата на сексуалните малцинства.
Самата Олимпиада пък се случва в контекста на кризата в Украйна и руската подкрепа за сепаратистите в Донбас. Съвсем скоро след края на игрите пък става и анексията на Крим. Всъщност първите руски войници стъпват на полуострова още докато трае спортното събитие.
В този контекст редица западни лидери решават да пропуснат церемонията по откриване, като сред тях са Барак Обама, Дейвид Камерън и Ангела Меркел, а тогавашният председател на МОК Томас Бах коментира всичко по следния начин:
"Спортът може да допринася за постигането на мир единствено и само, ако не се използва като политическо оръжие."
