През 50-те години на миналия век СССР не е обсебен само от идеята за разработване на колкото се може по-богат ядрен арсенал. Идеята за "мирния атом" също се прокламира широко в обществото, което е приканено да посрещне въпросния мирен атом на драго сърце в дома си.
Посланието е ясно - ядрената енергетика спешно трябва да стане част от съветския бит и благодарение на нея Съветският съюз ще постигне невиждан индустриален напредък и ще бъде едни гърди пред Запада.
Така се появява и един любопитен магазин в центъра на Москва, наречен "Изотопи".
Той се е намирал на елитния булевард "Ленински проспект", а големи букви на руски, френски и дори английски, които гласят "Атом за мир", показвали недвусмислено какъв обект се намира под тях.
Важно е да се отбележи, че по онова време се приема, че радиацията е полезна за редица дейности, включително запазване на картофите за по-дълго време например.
Радиоактивни изотопи в СССР се използвали и за редица други задачи като броене на рибите в даден водоем, да се провери дали торовете се абсорбират добре от почвата, за определяне плътността на различни предмети. В медицината пък те се прилагат за диагностициране на гастрит, на някои видове рак, язва и други.
"У нас атомът сваля военната си униформа и облича работническия гащеризон", пише списание "Огоньок" и допълва, че именно там се корени "величието на съветския атом".
Когато изданието пише тези думи, магазин "Изотопи" вече посреща първите си клиенти.
Вътре, разбира се, не може да си напазарува всеки, решил да прекрачи прага - стоката се предоставя единствено на оторизирани купувачи. Затова, както споделят пред Russia Beyond възрастните московчани, често магазинът е изглеждал повече като музей, отколкото като функциониращ обект.
Продавачите изискват от клиентите удостоверение за работното им място, който служи за доказателство, че имат право да закупуват радиоактивни изотопи. По правило стоката се предоставя най-вече на болници, фабрики и изследователски институти.
Самите изотопи се продават в устойчиви на радиация стоманени контейнери, белязани със знака за засилена радиоактивност. Купувачите са длъжни да върнат контейнерите в рамките на максимум 15 дена от взимането на стоката.
"Изотопи" дори си има собствен научен директор, а всичките му служители са дипломирани научни работници.
Стоката се доставя в магазина директно от Министерството на вътрешните работи от мъже с пагони.
През 50-те години се случва бум в оборудването с изотопи на различни инструменти и машини и обекти като "Изотопи" би трябвало да функционират с пълна пара, но ситуацията в СССР се оказва далеч не толкова проста.
В социализма на Съветския съюз властва плановата икономика, при която дефицитът на определени стоки и материали е постоянен.
Така се стига и до недостиг на материали за опаковането на изотопите, а оттам зачестяват и проблемите с безопасността им. Съветските служби срещат все повече затруднения как да транспортират радиоактивните материали, без никой да пострада.
С течение на времето пропуските в съветската система за доставки започват да засягат не само пренасянето на изотопите, но и наличието на защитни облекла и защитни контейнери, оловни корпуси за съхранение на стоката и инструменти за измерването нивата на радиация.
Недостигът и проблемите в логистиката спомагат и търговията на черно с изотопи да процъфтява.
Един грам силно обогатен радиоактивен изотоп по онова време би могъл да се продаде за няколко хиляди долара и затова съветските учени започват да заобикалят държавния монопол и да изнасят нелегално радиоактивни материали.
Всичко това е прекратено малко преди разпадането на Съветския съюз, когато магазин "Изотопи" окончателно затваря врати, а на него място се появява магазин за продажба на моментни фотоапарати.
