Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шпионски истории: Секс, лъжи и политика в аферата "Профумо"

Секс скандалът, който разтърси политическият свят на Великобритания Снимка: Getty Images
Секс скандалът, който разтърси политическият свят на Великобритания

Военен министър, млада и красива моделка, някои и друг руснак, секс, интриги, клюки - какво повече е нужно за една класическа шпионска история?

Точно това е случаят с аферата "Профумо", която разтърсва Великобритания през 60-те години на миналия век и оказва дълбоко влияние върху цялото общество през следващите десетилетия.

Целият скандал се случва в едно особено деликатно време. Това е периодът в разгара на Студената война и противопоставянето между западните демокрации и Съветския съюз. Малко по-рано британското вътрешно разузнаване МИ-5 е разбило шпионския кръг "Портланд", а в същата година е публично разкрито, че шпионинът Джордж Блейк е работил за КГБ, а той е осъден на 42 години затвор.

През 1962 г. пък става ясно, че служителят на британското Адмиралтейство Джон Восал е бил изнудван да издава тайни на Съветския съюз под заплаха да бъде разкрита неговата хомосексуална ориентация.

Двата скандала наелектризират консервативното британско общество  по линия на шпионаж и секс, във време когато хомосексуализмът все още се счита за криминално престъпление, а изобщо темата за секса е абсолютно табу в публичното пространство.

Това обаче е на път да се промени, а централна роля ще заеме 19-годишната Кристин Килер.

Родена е през 1942 г. в бедно семейство, тя напуска училище още на 15 години, без каквото и да е образование. Кристин обаче е красива и от рано започва да се възползва от своя външнен вид, за да търси късмета си в Лондон.

Започва като сервитьорка, но след това е представена на собственика на кабаре клуб в Сохо, Лондон, където става танцьорка.

Именно там, когато е на 17 години, се запознава известния доктор Стивън Уорд, остеопат и художник, който е популярно име сред висшата класа в столицата. Като артист той често е използван, за да прави потрети (веднъж той дори рисува принц Филип, когото лекува за кратко), а негова мечта е да рисува такива и на съветски лидери.

Като остеопат пък негови клиенти са много популярни личности, включително и членове на аристокрацията, включително фамилия Астор. С подобни връзки, както и заради личното си обаяние, Уорд постига значителен личен успех и завързва много приятелства с влиятелни хора.

Един от тях е съветското военноморско аташе Евгений Иванов, който обаче за МИ-5 е известен като офицер на ГРУ.

Последната ключова фигура от историята е военният министър Джон Профумо. По това време той е един от влиятелните политици на Консервативната партия с обещаващо бъдеще пред себе си.

Свързващото звено между Килер, Иванов и Профумо е Уорд, а четиримата се събират на едно място през лятото на 1961 г.

Това става по време на събитие в чест на пакистанския президент в имение на лорд Астор. по това време Уорд също живее там и се възползва от случая да запознае запознава министъра с младото си протеже Кристин. Те не завързват контакт веднага, като всъщност Килер си тръгва с Иванов и впоследствие преспива с него.

Няколко дни по-късно, впечатлен от красотата на Килер, Профумо се среща с нея и двамата започват любовна афера. Така и не става ясно точно колко дълго продължава тя, но е ясно, че още в началото МИ-5 предупреждава министъра за контакта си със съмнителния кръг около Уорд.

До есента на 1961 г. министърът прекратява отношения със своята млада любовница и вероятно цялата история щеше да бъде заметена под килима, ако в същия период от време Килер нямаше интимни отношения и с Иванов.

В публичното пространство тръгват слухове.

Дали военният министър случайно не е предал държавни тайни на руски шпионин посредством своята любовница? Този въпрос стига и до пресата, разбира се, но в онези години все още се спазва традицията за зачитане на личния живот на британските политици, а темата "секс" е напълно забранена.

Затова и аферата не гръмва като публичен скандал в началото. Животът си продължава, нормално до един почти фатален инцидент в апартамент на Уорд.

След Профумо младото момиче завързва връзки с няколко други мъже. Включително ямайският музикант "Лъки" Гордън и роденият в Антигуа джаз промоутър Джони Еджкомб. Нито един тях няма пряко отношение към Профумо, но токсичните им връзки с Килер - включително два дни, в които Гордън я държи за заложник и я заплашва с брадва, а след това Еджкомб го напада с нож - води до това, че аферата става обществено достояние.

Кулминацията на отношенията в този любовен триъгълник настъпва, когато Килер опитва да се скрие в апартамент на Уорд, но Еджкомб я напада с пистолет и започва да стреля напосоки.

Никой не е наранен, но инцидентът излиза на първа страница във вестниците и става повод за журналистите да започнат да ровят в още по-пикантната история с Профумо и Иванов.

Към началото на 1963 г. вече е ясно, че ще има голям скандал, а усещайки какво се задава, от Москва бързат да изтеглят своя агент обратно. В това време политическите противници на Профумо се опитват да извлекат максимално много дивиденти от ситуацията и атакуват министъра.

Депутатът от лейбъристката опозиция Джон Уиг, вече разговарял подробно с Килер, напада директно министъра, разказвайки подробности за аферата направо от трибуната на Уестминстър. Той твърди, че не става въпрос за личния живот на Профумо, а за националната сигурност на страната. От своя страна министърът категорично отрича да познава лично Килер.

Той е убедителен и за момент успява да успокои положението. Репортерите обаче не се отказват и започват да развързват езици на други хора, запознати със случая. Един от тях е близката приятелка на Килер - Манди Райс-Дейвис.

Тя споделя, че Кристин със сигурност е имала сексуална връзка с Профумо и Иванов. Килер също не се притеснява да разказва в различни платени интервюта за отношенията си с двамата. Цялата медийна буря води до огромен натиск върху Профумо и той накрая е принуден да си признае, че лъгал Парламента.

Това, което започва като безобидна клюка, в крайна сметка се разраства до скандал с потенциал да бутне цяло правителство.

Министърът подава оставка и топката отива в полето на премиера Харолд Макмилън, който някак трябва да спасява управлението. Той все пак осъзнава, че трябва да се направи нещо и назначава специално разследване по "обстоятелствата, довели до оставката на бившия държавен секретар по въпросите на войната, г-н Дж. Д. Профумо".

Финалното заключение е, че пробив в националната сигурност не е имало, а основната отговорност за скандала е прехвърлена към Профумо за даване на фалшиви показания в Камарата на общините. Така правителството си измива ръцете, а Макмилън запазва поста си.

Това е и краят на политическата кариера за Профумо.

Самата Килер също не успява да преуспее в живота, по начина, по който се е надявала. В следващите години има два краткотрайни брака, а всичките пари, изкарани от продадени разкази на вестниците, отиват най-вече за адвокатски хонорари.  

Колкото до Стивън Уорд, срещу него е повдигнато обвинение за сводничество. Само че той никога не е бил такъв. Килер и Райс-Дейвис са били момичета, които не биха отказали подарък от благодарен почитател, но не са били проститутки в тесния смисъл на думата.

Уорд просто ги е използвал като инструменти за осъществяване на контакти с важни хора.

По време на процеса срещу него нито един от високопоставените му приятели не свидетелства в негова защита и всички, с които до преди това е работил и празнувал се дистанцират от името му.

Накрая Уорд остава сам и последното нещо, което прави, е да се нагълта с хапчета в апартамента на свой приятел.

Когато съдът го признава за виновен, той е в кома и умира преди да бъде произнесена присъдата му.

   

Най-четените