За някои това е най-голямата и зловеща международна мрежа за държавен тероризъм. За други пък представлява най-ефективния метод за сътрудничество и удържане на комунизма в Южна Америка в разгара на Студената война.
Операция "Кондор" и днес повдига много въпроси, десетилетия след своя край, а още дълги години ще продължава да бъде източник на разделения и конфликти в редица общества.
В продължение на години се извършва изключително мащабна и координирана дейност за издирване и ликвидиране из цял свят на политически дисиденти, политици и интелектуалци. Оценките са различни, като според така наречените "Архиви на терора", открити в Парагвай през 1992 г., става въпрос за около 50 000 убити, поне 30 000 безследно изчезнали и над 400 000, които са попаднали в затворите.
За какво обаче става въпрос?
Обяснена накратко, операция "Кондор" представлява формализирано сътрудничество между разузнавателните агенции на няколко южноамерикански авторитарни режима с обща цел да противодействат срещу дейността на социалистически, комунистически и всякакви други леви движения.
Това се случва на фона на поредица от военни преврати, които се случват в рамките на 20 години в периода между 1954 г. и 1974 г. Някои от тях се осъществяват със знанието или чрез директна подкрепа на САЩ.
Така се стига до ноември 1975 г., когато ръководителите на разузнавателните служби на Аржентина, Боливия, Чили, Парагвай и Уругвай разширяват досегашните двустранни партньорства и се уговарят за установяване на общо, формално сътрудничество. Малко по-късно към тях се присъединяват Бразилия, Перу и Еквадор.
В писмена покана към началника на прагавайската национална полиция е записано, че идеята на проекта е "промотиране на сътрудничество и създаване на организация, подобна на Интерпол, само че с акцент върху ликвидиране на марксистката подривна дейност."
В контекста на операция "Кондор", координираните действия преминават през няколко фази.
При първата е създадена централизирана база данни за партизански движения, леви партии и групи, синдикалисти, религиозни групи, либерални политици и изобщо всички предполагаеми врагове на авторитарните режими
При втората фаза вече се идентифицират и атакуват конкретни хора на регионално равнище. В третата и последна фаза се извършват операции за проследяване и елиминиране на лица, намиращи се в други страни от Америка и Европа.
Минават десетилетия, преди да се разкрие напълно тази система, която е позволявала на правителства да изпращат отряди на смъртта на територията на други държави, за да отвличат, убиват и измъчват врагове.
"Кондор" ефективно интегрира, формализира и разширява държавния терор, отприщен в Южна Америка по време на Студената война, като представлява най-сложният и усъвършенстван елемент от широко явление, при което десетки хиляди хора са убити или изчезнали завинаги през 70-те и 80-те години.
По този начин управляващата в Аржентина военна хунта успява да води така наречената "Мръсна война", при която се смята, че са загинали или изчезнали безследно между 7000 и 30 000 перонисти, членове на леви политически партии или партизански движения.
На територията на страната пък, с помощта на аржентинската разузнавателна служба SIDE, са ликвидирани чуждестранни политически дисиденти като чилийския генерал Карлос Пратс, уругвайските политици Зелмар Микелини и Ектор Руиз, както и двамата бивши боливийски президенти Луис Гарсия Техада и Хуан Торес.
От своя страна авторитарният режим на Аугусто Пиночет в Чили успява да се отърве от дисидентите Орландо Летелиер и Карлос Пратс, убити съответно във Вашингтон и Буенос Айрес, а пък племенникът на сваления с преврат президент Салвадор Алиенде - Андрес Паскал - оцелява на косъм в Коста Рика. Тежко ранен остава и политикът Фернандо Лейтън, който е прострелян почти фатално в Рим, а жена му остава парализирана за цял живот.
Има и други известни случаи.
През 1974 г. британско-чилийският бизнесмен Уилям Босайър е отвлечен от чилийски агенти насред летището в Буенос Айрес и е отведен към Сантяго, където няколко месеца по-късно изчезва завинаги.
Същото се случва и с близките на аржентинския дисидент и поет Хуан Гелман. Докато той живее в изгнание, неговите син и дъщеря са арестувани и също стават сред хилядите изчезнали. Години по-късно Гелман успява да разбере, че има внучка (родена от дъщеря му в затвора), която е била предадена на приемно семейство в Уругвай.
Десетилетия минават, докато се разкрият подробности.
Един от първите пробиви е през 1992 г., три години след падането на режима на Алфредо Стреснер, когато в полицейско управление в Асунсион, Парагвай са открити така наречените "Архиви на терора" - огромна маса от над 60 000 документа и повече от 590 000 микрофилма. Те представят реалността за отвличания, мъчения, изнасилвания и убийството на най-малко 763 души. Архивите обаче отварят вратата към още хиляди истории.
Впоследствие из Европа, Северна и Южна Америка започват десетки съдебни процеси, а допълнителни доказателства идват от документи на американското разузнаване, които са разсекретени от администрациите на Бил Клинтън и Барак Обама.
През 2019 г. САЩ разкриват още 47 000 страници, които показват колко много са знаели администрациите на пет американски президенти от Линдън Джонсън до Роналд Рейгън и колко малко ги е било грижа.
Всъщност един от големите въпроси е доколко операция "Кондор" се е случвала със знанието и подкрепата на Съединените щати и Европа.
Според много от декласифицираните документи е съществувал съвсем реален интерес от страна на разузнаванията на Западна Германия, Великобритания и Франция към работата на своите южноамерикански колеги. Данни на ЦРУ показват, че през 1977 г. е имало среща в Буенос Айрес за обмяна на опит в контекста на действащите в онзи момент в Европа терористични организации като ИРА, "Червените бригади" и фракцията "Червена армия" (Баадер-Майнхоф).
Колкото до САЩ, нещата може би са доста по-сложни. В онези години във Вашингтон е било далеч по-добре да работят с приятелски диктаторски режими в своята сфера на влияние в Западното полукълбо, отколкото да се рискува с комунистически управления, близки със Съветския съюз, като това в Куба.
Затова и в случая е избрано "по-малкото зло" и сътрудничеството с диктатури, а според ЦРУ "Кондор" е представлявал "съвместни усилия на разузнавателните служби и службите за сигурност на няколко южноамерикански държави за борба с тероризма и подривната дейност."
При всички положения минимум на ниво разузнавателни служби САЩ са знаели подробности за голяма част от операциите.
Съществуват и спекулации, че даже държавният секретар в администрациите на Никсън и Форд - Хенри Кисинджър - не само си е затварял очите, но е поощрявал някои от действията на хунтата в Аржентина и режимът на Пиночет.
Международна кампания на държавен терор, насочена към унищожаване на комунизма в Южна Америка, се превръща и в цената за удържане на Съветския съюз.
