Вече 30 години „Обществото на мъртвите поети" живее в колективното киноманско съзнание като един от най-надъхващите филми за поетичния бунт срещу авторитетите, бюрокрацията, задушаващите правила и очаквания.
Класната драма за неконвенционален преподавател по английски, който вдъхновява момчетата в елитно и строго американско училище излиза по кината в началото на юни, 1989-а година и се превръща в световен хит.
„Обществото на мъртвите поети" надскача най-оптимистичните прогнози за своето представяне и завършва изненадващия си бокс-офис поход като петия най-касов филм за годината с глобални приходи от 235 милиона долара.
Нито жанрът, нито темата, нито бюджетът от 16 милиона долара загатват за комерсиалния блокбастър потенциал на тази история.
„Обществото на мъртвите поети" няма нужда от специални ефекти, фантастични декори и масови сцени, за да ви въведе в режим на покачен адреналин. Историята и играта отприщват емоции като за зрелищни батални сцени и прояви на възвишен героизъм. Сцени с монолози и диалози в класната стая въздействат като епични речи преди съдбовна битка.
В сърцето на филма е великият Робин Уилямс в едновременно най-умереното и вдъхновяващо изпълнение от онзи потентен период на свърхуспешната си кариера.
Уилямс е Джон Кийтинг - новият преподавател по английска литература в измислено елитно американско училище от 1959-а година, което подготвя млади момчета за най-престижните висши колежи в страната. Те са представители на горните социални слоеве, имат привилегирован произход, но са натоварени с огромните очаквания на своите родители и техните приятелски кръгове.
Нийл Пери (Робърт Шон Ленард), Тод Андерсън (Итън Хоук), Нокс Овърстрийт (Джош Чарлс), Чарли Далтън (Гейл Хансен), Ричард Камерон (Дилън Късман), Стивън Мийкс (Алелон Руджеро) и Джералд Пийтс (Джеймс Уотърстън) са седем момчета от „Уелтън Академи", мариновани и тренирани в четирите основни принципа на авторитетната учебна институция: традиция, чест, дисциплина и съвършенство.
На повърхността те играят по правилата, но зад завесата на протоколите и ритуалите бълбука неизразено желание за откривателство и бунт, за романтика и артистична изява.
Смътното им усещане, че животът е повече от правила и дисциплина е уловено от Кийтинг и той го превръща в боен зов, в силен сигнал за себеоткриване. Учителят разчупва протокола и им показва сладостта на свободата. Той игнорира стандартите на академията и призовава младежите да се обръщат към него със заглавието на стихотворението на Уолт Уитман „O Captain! My Captain!"
Кийтинг се обръща към тях, а и към нас от публиката, с горчивата действителност на собствената ни смъртност. И в лицето на този неизбежен факт, Кийтинг промълвява две латински думички - Carpe Diem. Улови Мига! Той иска те да усетят магията на живота в бушуващата си младост, да хванат ценните моменти, които осмислят всичко, да развият сетивата си за поетичното и героичното, за любовното и бунтовното.
Да се опълчат срещу системата и да изградят характер. Речите му са за тях, но и за нас. Кийтинг култивира в своите ученици истинска любов към поезията и литературата, развива интерес към богатството на езика отвъд сухите графики, теории и изчисления на своите предшественици.
За своя бунт всички те ще платят цена, но пътешествието ще си е струвало.
Последното „Капитане, мой Капитане!" е емоционална експлозия, която остава с всеки зрител, оценил „Обществото на мъртвите поети". Това е драма, която се гледа като приключенски филм с митологична атмосфера.
Големият режисьор Питър Уиър извлича максималната филмова стойност от сценария на Том Шулман, вдъхновен от личния му опит като ученик в престижна образователна институция. Персонажът на Кийтинг е повлиян от вдъхновяващия преподавател Самюъл Пикеринг, който подобно на филмовия герой открива хоризонтите на свободата и артистичното вдъхновение за своите ученици.
Повечето елементи тук работят чудесно, но някак си над всичко е образът на Робин Уилямс. Джон Кийтинг остава един от върховете на големия актьор и комик.
30 години по-късно, в „Обществото на мъртвите поети" все още има много мигове за улавяне.
Carpe Diem* - от лат. улови мига (б.р)
