През 2007-а в тъмните кино салони като могъща природна сила нахлува монументалният magnum opus на Пол Томас Андерсън „Ще се лее кръв" и променя пейзажа на седмото изкуство. Десет години по-късно тази грандиозна драма за тъмната и агресивна като гъст нефт душа на мизантропа и петролен предpиемач от началото на XX век Даниъл Плейнвю (Даниъл Дей-Люис) продължава да бъде считана за едно от най-важните и велики екранни произведения на нашето време.
„Ще се лее кръв" редовно и ритмично оглавява всевъзможни класации и селекции за най-добрите филми от началото на новия век. Съществува солиден критически консенсус за значимостта и влиянието на творбата.
Обожествяването тук не е проява на снобария или елитизъм на тесен кръг вглъбени в собствените си вкусове и претенции познавачи и интелектуалци. Малко високи оценки са по-заслужени и закономерни от тези, давани на майсторския шедьовър на Пол Томас Андерсън.
Самата дума „шедьовър" често е насилвана от състезатели по словоблудство, залепяна е там където не трябва, но не в случая на „Ше се лее кръв".
Отдалечени на едно пълно десетилетие от премиерата, сега може да оценим изключителната природа на филма. „Ще се лее кръв" възвести епохата на анти-героя. Днес културният пейзаж е доминиран от морално компрометирани, харизматични индивидуалисти, които правят зло, а публиката не може да отлепи очи и съзнания от техните сложни фигури.
От Breaking bad и House of Cards, през Game of Thrones и True Detective, до Walking Dead - модерната златна ера на телевизията е и епохата, в която „интересните лоши" царуват в колективното въображение на обществото. Династията на антагонистите, поставени в центъра на историята.
Обсесията на публиката към виртуозно изградени и изиграни антигерои може да бъде проследена до „Ще се лее кръв". Образът на Даниъл Плейнвю си остава най-пълнокръвният, впечатляващ, смразяващ, трагичен портрет на силен и целеустремен мъж, едновременно създаден и счупен от средата и собствените си недостатъци.
Плейнвю слиза под земята - метафорично пътешествие до ада - в търсене на богатство. Първо скъпоценни метали, а после и петрол. Той рискува тялото и ума си в свирепи, дивашки условия, преследвайки просперитета. По бруталния път към нефтената независимост и уважението на околните той съдира каквито и да е остатъци от морални импулси и емпатия от организма си.
Плейнвю мрази хората, мрази когато другите успяват, в жилите му тече конкуренция, той диша наситен с петрол и омраза кислород, живее за съревнованието. Той притежава всичко необходимо, за да стане петролен магнат и успява да постигне целта си. Но пътят към дестинацията е оголил най-животинските инстинкти, възбудил е древния гняв, предрешил е мрачната съдба на образа.
Дължите на себе си гледане на „Ще се лее кръв“. Един американски шедьовър на 10 години.
Направете сравнение между леенето на кръв по капиталистически или пролетарски.В името на единици или в името на мнозинството.Сблъсък на егоиста с не егоиста.Четете истерията на егоистите колко са загрижени за човешкото общество.Обогатявайки се Ви дават правото да живеете.Но за да станеш богат трябва задължително някой да обеднее.Да Ви цитирам друга ценност в курвенската демокрация.За да Ви дадем трябва някой да произведе и Ние като вземем ще Ви дадем.А зомбитата кълват ли кълват.Ало цензорите.Кои правила на бон тона нарушавам?Платените?
Гледах го преди 10 години благодарение на Замундата и още тогава имах усещането , че гледам филм ,който има много силни черти .Бях учуден обаче , че попаднах на рецензия , че обещаващия /още тогава филм / се е оказал едно голямо разочарование . Кое е истина ?