Сещам се за онези пичове, осъдили филмово студио, защото трейлърът на филм им обещал участие на Ана де Армас, те взели филма под наем и се оказало, че кубинската актриса не присъства в него. Сцените с нея били отрязани в монтажната, а двамата зрители се почувствали измамени.
Така се чувствам и аз след "Ант-мен и Осата: Квантомания". Тъй като все пак говорим за Ант-мен - най-малкия (по размер и значимост) Отмъстител във филмите на Marvel Studios, очакванията ми поначало не бяха високи.
Тогава дойде финалният трейлър на "Квантомания". С акцента си върху злодея - Канг Завоевателя, и с правилен монтаж, подбор на реплики и епична музика, той създаде представата, че филмът може поне да се опита да се измъкне от еднообразния Marvel-ски калъп на движещи се по инерция истории, в които каквато и да е сериозност или драматичност се срива под тежестта на твърде много и твърде слаби шеги.
И ето че трейлърът изпълни задачата си - събуди любопитството ми. Върна ми малко от надеждата, ако щете, отнета от предни посредствени изпълнения като "Тор: Любов и гръмотевици" и "Черната пантера: Уаканда завинаги".
Но по-добре да си бях останал само с рекламния клип.
"Ант-мен и Осата: Квантомания" повтаря грешките на най-слабите филми от филмовата вселена на Marvel (MCU), за да опропасти целия потенциал, който се предполагаше, че може да има.
Филмът на режисьора Пейтън Рийд се явява начало на новата, пета фаза на MCU и представя за пръв път вече споменатия Канг Завоевателя (Джонатан Мейджърс). Не бърза обаче да го направи, а вместо това повече от час изпитва търпението на зрителя с мудна семейна история около Скот Ланг/Ант-мен (Пол Ръд), дъщеря му Каси (Катрин Нютън), неговата любима Хоуп/Осата (напълно безличната отвъд ужасната си прическа Еванджелин Лили) и нейните родители - Ханк Пим (Майкъл Дъглас) и Джанет Ван Дайн (Мишел Пфайфър).
Нелеп инцидент ги запраща в Квантовата реалност - миниатюрна вселена "под нашата". Там ги очакват неземни ама-вече-сме-ги-виждали гледки; уж невъобразими опасности, за които зрителят знае, че най-много да одраскат някой от персонажите; цивилизация на разнообразни хуманоидни същества, базирани на съдържанието на нечий хладилник; че дори и хора, които изглеждат, говорят и се държат като хора, ама не са хора, защото, нали, са от Квантовата реалност, а не "отгоре".
В първия си един час "Квантомания" прилича на смесица между "Междузвездни войни", само че трилогията на Disney, и епизод на "Рик и Морти", но без сполучливия хумор.
Последното сравнение не бива да е изненада. Сценарист на филма е Джеф Лавнес, който преди това е работил по хитовата анимация за възрастни и в шоуто на Джими Кимъл. Това е първият му сценарий за игрален филм и личи.
В "Квантомания" са сгъчкани множество шарени, но безлични персонажи, за чиято съдба не ти пука, а в устите им са поставени реплики, сякаш извадени от тетрадка със заглавие "Клише до клише" на някой читалищен ръководител на драматичен кръжок.
От дълбокия разговор "Ти колко дупки имаш?" до самомотиваращото "Вече няма да бъда кретен". Да, това е нивото.
Ясно е, че говорим за филм за супергерои, които могат да се смаляват до размерите на мравка, но Marvel Studios вече дори не се опитват да имитират някаква сериозност. От мета закачките, че хората не знаят кой точно супергерой е Скот Ланг, до задължителните тъпи смешки в предполагаемо драматичните моменти, да не вземе на някой от публиката да му прилошее от напрежението.
Около "Ант-мен и Осата: Квантомания" няма как да не си припомним думите на Мартин Скорсезе, който сравни MCU с "увеселителни влакчета". Тогава, все още доволен от изграждането на цялата история с Танос и изненадите във "Отмъстителите: Война без край" и "Отмъстителите: Краят", не бях съгласен с него.
От Marvel Studios обаче сякаш са приели думите на Скорсезе като предизвикателство. През последните години по-често се опитват да докажат, че е бил прав, вместо да го оспорят.
И тук добрите идеи се люлеят на нестабилна основа, като същинска кула от мравки, която в един момент неизбежно ще се срути, а неубедителните визуални ефекти, напомнящи по-скоро на видеоигра, не успяват да замажат очите достатъчно, че да не забележиш.
На теория в състава на филма няма крайно лоши актьори, но сценарият на Лавнес не предполага възможност някой да ви направи впечатление.
Малко изключение е злодеят на филма и може би единствената причина - ама да не се втурнете сега! - да гледате "Квантомания". Канг е любопитен персонаж, дълбоко обвързан с концепцията за мултивселената, която вече доминира сюжетите в MCU. Тук акцентът пада върху една негова версия и, признавам, филмът за кратко го показва като значим противник за който и да е супергерой.
Мейджърс успява да създаде впечатлението за могъщ междувселенски пътешественик, трудно сдържащ емоциите си, макар точната му мотивация да не е добре обяснена и се изчерпва до простичкото "Да спечеля".
Следващият Танос? Макар това да е планът, Канг все още е далеч от това.
Има ли сцени след надписите? Има. Изчакайте за първата, след което се смилете над екипа на киното и прочетете за втората в Wikipedia. Не си струва да висите.
Трейлърът на "Квантомания" подведе зрителите и за това, че ще видят някакво развитие в самия Ант-мен. Че най-накрая той ще излезе от образа на смотаняка, на случайния супергерой, използван основно да разсмива публиката, и че ще открие героя в себе си.
Макар от самото начало да е дадената подобна заявка, възможностите не са оползотворени. След "Квантомания" ще ви пука толкова за Ант-мен, колкото ви е пукало и на влизане в киното: нюню.
Проблемът е, че и на самите създатели на филма сякаш им е все тая за предполагаемо главния герой. През повечето време протагонист сякаш е Джанет Ван Дайн (Пфайфър), която е прекарала десетилетия в Квантовата реалност и е наясно с тайните ѝ.
Фокусът се обръща към Ант-мен във втората половина на "Квантомания", но той си остава симпатичният глупак, на който тук-там "геройстването" му се получава на късмет.
По-добре от Осата, чието име също присъства в заглавието, но която е тотален поддържащ персонаж в 95% от времето.
Има един особено ярък момент между двамата персонажи, в който сценаристът Лавнес сякаш си е спомнил, че са двойка и се е почувствал длъжен да го отбележи някак. Не че отношенията им ще ви трогнат по какъвто и да е начин.
Едно от най-добрите качества на "Ант-мен и Осата: Квантомания" е, че е дълъг само два часа.
Дори те бяха достатъчни, за да се замисля нямаше ли да е по-интересно, ако Marvel Studios просто ни бяха предложили филм-предистория на Канг, но написан от някой кадърен сценарист, по възможност с опит.
А не да се опитват чрез новия си голям злодей да ни привлекат към кината за поредната забравима история за Ант-мен и неговото семейство, която този път изглежда и се усеща като зверски скъпа CGI версия на слаб епизод на "Рик и Морти".
Петата фаза на филмовата вселена на Marvel започва уж с най-малкия герой, а всъщност - с гигантско разочарование.
От оценката долу може да махнете едно "кафенце", ако не се определяте като запален почитател на филмите на Marvel Studios. Оставащото е за Мейджърс и положените усилия на всички, работили по този филм.
Жалко, че сценарият не е позволил да постигнат нещо (по-)добро.
ПРИСЪДАТА ЗА "АНТ-МЕН И ОСАТА: КВАНТОМАНИЯ":
