Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Не!”: Филмът, който се подиграва на опитите ви за разсъждение

Някои филми могат да бъдат омагьосващи, други зловещи, трети - забавни, а четвърти - просто странни.

Когато е седнал да пише сценария за "Не!", Джордан Пийл ("Бягай!", "Нас") очевидно е искал да има по щипка от всяка от тези съставки, миксирайки филмовите жанрове до консистенцията на възможно най-неразбираемата кино алегория.

Още с трейлъра на "Не!" не беше ясно каква ще е посоката на филма. Уестърн? Хорър? Научна фантастика? Социална сатира? А най-интересното е, че и след като го гледате, трудно ще си отговорите на този въпрос.

Структурата на "Не!" е силно фрагментарна, оформена като пъзел. Всяка от отделните части носи определено име, без да е задължително да поема разказа от предходната история, понякога в напълно нова концепция. 

Може да показва експлоататорската страна на филмовата индустрия към животните, може да се присмива на онези себеуважаващи се американци, които се стремят поне веднъж в живота си да направят сносна снимка на НЛО, за да я покажат по телевизията, а може и да се опита да ви уплаши, поне с първата част от сюжета си.

Обединяващият образ в тези теми е Оджей (Даниел Калуя), собственик на ранчо с коне, които доставя като гостуващи звезди за различни кино продукции. В бизнеса му помага сестра му Емералд (Кики Палмър), много по-социална, с лек характер, създаваща мост между дресьорите и режисьорите.

За разлика от нея Оджей гледа изпод вежди хората зад камера, а от езика на тялото му се чете, че не харесва отношението на кино екипа към коня, който ще асистира на актриса, престъпно прекаляваща с лака за коса.

Небрежността обаче е само едно на ръка. За странностите на Оджей има и по-дълбока причина. Баща му е починал заради монета, паднала от небето и приземила се в окото му, а след смъртта му ранчото потъва във финансова дупка и умеещият единствено да дресира животни Оджей не вижда как ще изпълзи от нея.

Но много скоро разбира, че човек може да има и по-големи проблеми от паричните несгоди. Една вечер, докато търси един от избягалите коне, Оджей вижда обект, който прилича на класическите летящи чинии, добре познати на всички ни. Обезумял от гледката, той веднага споделя със сестра си и двамата решават, че логичният им ход е да направят качествен кадър на космическия кораб и да го изпратят в шоуто на Опра.

Снимка: Форум Филм България

Заради чувството за хумор и действията на героите, е възможно да останете с впечатление, че "Не!" е прескочил частта с ужасите, но това не е вярно. Те са там, макар и във функцията си на проблясъци, вместо на основна сюжетна линия.

Звуковият микс е от най-доброто, което хорърите познават, а сцените на напрежение са вдъхновени от майстора в тази работа - Алфред Хичкок. Наслоява се усещането, че нещо отвратително е на път да се случи, а когато наистина се случи, то е по-ужасно, отколкото сте си представяли.

Вижда се, че когато Пийл реши да имитира, той върви по-стъпките на най-добрите и няма никакъв интерес да следва старите си визионерски подходи.

В "Бягай!" например той използваше тясната обстановка (независимо дали става дума за действителна липса на място или за ирационалното чувство, че няма изход), за да създава страх. Уместна и работеща тактика, понеже клаустрофобичният ужас е естествен за почти всеки човек.

Но в "Не!" режисьорът обръща нова страница. Тук това, което трябва да ви плаши, е широкото пространство. Кадрите са просторни и живописни, стандартна рамка за IMAX залата. И въпреки че изглеждат красиво, движението на камерата показва, че прекаленото взиране е опасно за живота.

Обратно на първокласната кинематографична работа, сценарият е концептуална дупка и сякаш това е създадено умишлено от Джордан Пийл. При първата липса на логическа връзка, може да си кажете, че е рутинна грешка, при втората - че някой по веригата е чел текста вертикално, но при третата и четвъртата е ясно, че това е маниер за целия филм.

Снимка: Форум Филм България

Пийл се стреми да обърка посланията, така че никое от тях да не отиде до крайност и в същото време оставя филма си да седи само върху един наративен клон - нещо страшно в небето ме преследва. Без дълбочина и без последователност.

Ако сте гледали "Бягай!" и "Нас", ще разберете, че до тази творческа каша не се е стигнало от липса на талант. По-вероятно е Пийл да отваря вратата за лична критика и разсъждения. Членовете на аудиторията може да търсят послания, всеки от тях воден от личната си житейска призма, и да се аргументират през моменти във филма, защото, както вече стана ясно, в него има от всичко.

В литературната критика за подобен род творения обикновено се казва, че "авторът е черпил от широк спектър на влияние". При книгите смесването на теми с вариация от разновидности е нормално, защото те не се състезават с времето, но във филми тази практика на коктейл от съществени идеи рядко може да се види.

В "Не!" имате малко от "Близки срещи от третия вид", малко от "Челюсти" и малко от "Нас". Имате и Даниел Калуя и Кики Палмър, които изграждат достоверна двойка на брат и сестра, лутайки се между истории, които нямат добре обосновано начало или смислен край.

Лесно е да уважаваш режисьори като Джордан Пийл, защото правят филми за свое собствено удоволствие, а не се водят от жаждата за боксофиси печалби или пък от традиционната композиция за завръзка, кулминация и развръзка. Ето защо харесвам и Дейвид Линч, макар че освен "Туин Пийкс", не съм голям фен на работата му.

Пийл е от рядката холивудска порода, които успяват да жонглират с принципите на изкуството и търговията. Но дали "Не!" ще успее да отговори на зрителските очаквания - погледнете пак заглавието на филма.

Премиерата на "Не!" е на 19 август в кината.

   

Най-четените