Музиката на Ейми Уайнхаус - смесица от шейсетарски поп-соул и уличния сленг на 21-ви век - винаги е била по-безинтересна от хаотичния й живот извън сцената. Името й рядко се появяваше в пресата, ако пред него не стоеше епитетът „проблемна" и не бе придружено с описание на битката й с алкохола и наркотиците, както и на сложните отношения със съпруга й - дребен дилър и наркоман на име Блейк Фийлдър-Сивил.
Отложените концерти, сблъсъците със закона и престоите в клиники за алкохолици даваха на пресата достатъчно материал за писане; коментаторите виждаха паралел между саморазрушителните отношения на Ейми Уайнхаус с Блейк Фийлдър-Сивил и връзката на Сид Вишъс и Нанси Спънджън.
Пропадането на Ейми започва, когато е на 16 години. Напуска училище, за да пее с джаз бенд. Докато навърши 18, вече е подписала договор с Island Records. Изнася се от дома на майка си в апартамент в Камдън. Първият й албум Frank излиза през 2003 година и й носи номинации за множество награди, включително и за Мъркюри. Печели Айвър Новело на следващата година за първия си сингъл Stronger Than Me.
През 2005 година среща Блейк Фийлдър-Сивил в кръчма в Камдън. Той й се представя за „асистент режисьор на музикални клипове". Въпреки че си има сериозна приятелка, започва връзка с Ейми. Татуира си името й зад дясното си ухо, а тя неговото - над сърцето си. Освен това двамата имат подобни белези на ръцете си (причинени на едно от така наречените „партита за самонараняване" на Фийлдър-Сивил.)
Ейми признава, че когато двамата се запознават, тя пуши трева и пие повече, отколкото е полезно за нея. Но с напредване на връзката им певицата става печално известна с пиянски изпълнения на публични места. Дори веднъж слиза от сцената, за да повърне. На наградите Q през 2006 крещи на Боно, докато той благодари за приза си: „Я млъквай! Изобщо не ми пука какво мислиш!"
И от песните й става ясно, че връзката й с Фийлдър-Сивил (когото тя нарича „Бейби") е изпепеляваща. Година след запознанството си с Ейми той се връща при старата си приятелка и през месеците, в които са разделени, певицата потъва в депресия. Така се ражда Back to Black, албум от тъжни песни, който й печели Мъркюри и се продава в повече от милион екземпляра във Великобритания. Влиза директно на 7 място в американската класация - най-високата позиция, заемана някога от британска певица. През февруари 2007 година Ейми печели Брит за най-добра изпълнителка.
По всичко личи, че феновете й съпреживяват напълно автентичното страдание на певицата. Но сингълът Rehab (2006), песен за миналите й откази да се лекува от алкохолизъм, прозвучава направо зловещо. До септември 2006 година тя вече носи три номера по-малки дрехи и пресата започва да спекулира дали това се дължи на наркотиците или на хранително разстройство.
През април 2007 подновява връзката си с Фийлдър-Сивил и през май - пренебрегвайки молбите и увещанията на семейството си - се омъжва за него на церемония, струваща 60 паунда, в Маями. Двамата отпразнуват сватбата с хамбургери и пържени картофки, а после се заключват за 48 часа в хотелската си стая.
И тогава купонджийството на Ейми започва опасно да излиза извън контрол. Веднъж се събужда с одрана ръка и признава: „Нямам представа откъде е това. Мразя загубата на памет. Случва ми се прекалено често." Проблемите й с наркотиците се задълбочават, излагациите зачестяват.
По време на концерт в Корнуол си забравя текста, удря се в лицето с микрофона и се изплюва върху публиката. На фестивала в Гластънбъри се разхожда безпомощно по сцената и феновете я освиркват агресивно. Отлагат появите й пред зрители в последната минута със съобщението, че е прекалено болна, за да излезе да пее.
През август заминава със съпруга си на тридневно пътуване, подгрявано с хероин, екстази, кокаин, конския транквилант кетамин и алкохол. Естествено, поема свръхдоза и е откарана в болница. Промиват й стомаха и й бият адреналин. След това тя постъпва в клиника за лечение на зависимости в Есекс. Въпреки че курсът е осемседмичен, със съпруга й остават там само три дни.
Под натиска на родителите й двамата с Фийлдър-Сивил отново влизат в клиника, и отново си тръгват от там след дни, след като ги хващат да пушат крек. А малко по-късно пресата пише, че двамата са припаднали след смесица от крек и хероин.
И тогава идва среднощното сбиване в Сохо. Ейми и съпругът й са снимани: той - с издрано до кръв лице, а тя - с кървящи физиономия и стъпала. Което навежда на мисълта, че си е инжектирала наркотици между пръстите на краката. Родителите и на двамата се опитват да ги спрат, а вторият баща на Фийлдър-Сивил настоява звукозаписната компания на Ейми да се намеси.
През октомври тя е арестувана по време на турне в Берген, Норвегия. Задържана е в полицията за едно денонощие по подозрение в притежание на наркотици. През ноември Фийлдър-Сивил е прибран и обвинен в нападение над длъжностно лице в Ийст Енд, но след това е вкаран в затвора заради възпрепятстване на правосъдието, защото се опитва да подкупи жертвата си да оттегли жалбата.
Макар родителите и приятелите й да се надяват, че затварянето на съпруга й ще накара Ейми Уайнхаус да се осъзнае, ефектът е точно обратният. На 14 ноември тя е освиркана в Бирмингам по време на нечленоразделно изпълнение, което посвещава на съпруга си. Отлага останалите седем концерта от британското си турне „по съвет на лекарите".
Ейми Джейд Уайнхаус е родена на 14 септември 1983 година в семейството на евреи. Отраства в Саутгейт, Северен Лондон. Майка й се казва Джанис и е фармацефт, а баща й Мич е шофьор на такси. Двамата се разделят, когато Ейми е на девет и тя остава да живее при майка си.
На 12-годишна възраст печели стипендия за театралното училище на Силвия Янг, но заради лош успех и лоша дисциплина майка й я мести в девическо училище в Мил Хил, което Ейми ненавижда. Накрая се озовава в гимназия по изкуствата и технологиите в Кройдън.
На 13-годишна възраст на бар мицва на свой роднина в Америка близките й осъзнават какъв прекрасен глас има. Докато е още ученичка, започва да пише песни и да ги изпълнява през уикендите с джаз бенд и с Националния младежки джазов оркестър. Когато неин приятел от музикалния бизнес, Ник Шимански, я чува да пее, й дава студийно време, за да запише демо. На 17 години тя получава договор с Island Records.
Бивш музикален асистент, пътувал с Ейми Уайнхаус на турнета, си припомня за таланта на певицата още преди да потъне в зависимостите си и преди Фийлдър-Сивил да се върне в живота й.
„Блейк не беше актуален, тя имаше друг приятел. Притежаваше огромен талант, с дълбоки корени в джаза и блуса. Не страдаше от „синдрома на примадоната" и за разлика от другите познаваше добрите и лошите си страни. Много добре разбираше коя е и как иска да звучи, което някои певци научават чак когато си купят оборудване за 40 бона. А Ейми го бе разбрала докато бе стояла до пианото в кръчмата."
Всъщност другият й приятел, готвач и музикант на име Алекс Клеър, не е много по-добър от Фийлдър-Сивил. След като двамата скъсват, Клеър продава историята си на News of the World и тя излиза със заглавие „Обсебената от садо-мазо Ейми просто не може да се държи прилично в леглото".
През лятото на 2007 година обаче певицата започва да отлага толкова много концерти, че списание Heat започва рубрика „Къде е пияницата?", а Sun я нарича Ейми Диклайнхаус (от „decline" - на английски упадък).
По ирония на съдбата надеждите на Ейми Уайнхаус за живота й с Блейк Фийлдър-Сивил са трогателно обикновени и домошарски. „Винаги съм си била домакиня", казва тя в свое интервю. „Знам, че имам талант, но не съм дошла на тази земя, за да пея, а за да бъда съпруга и майка и да се грижа за семейството си. Обичам работата си, но животът не започва и не свършва с нея."
В края на 2007 година се чу, че бащата на Ейми Уайнхаус - Мич, е започнал за всеки случай да й пише некролога, защото се е страхувал, че краят й е близо.
Миналия месец певицата прекъсна европейското си турне след като бе освиркана на първия си концерт в Сърбия, защото излезе да пее пияна. Цели 90 минути тя мънкаше откъси от песни, от време на време излизаше от сцената и оставаше останалите музиканти да пълнят дупките.
Музикалният критик на Daily Telegraph Нийл Макормик си спомня колко съсредоточена е била тя и колко невероятно е пяла наскоро по време на запис на дует с Тони Бенет.
„Толкова е тъжно. Това е най-трагично погубеният талант, за който се сещам", добавя той.
