Този месец Мадона извади нов албум, а Nine Inch Nails пуснаха втора доза нова продукция за последните два месеца. Сигурно се чудите: „Защо не знам за това? Къде е целият шум около премиерата? Къде е рекламната кампания?"
Е, може и да се не чудите чак толкова, но все пак говорим за две от най-големите имена в бранша през последните 30 години, които все още изкарват нова музика: двойният албум на Мадона MDNA: World Tour и краткосвирещият албум на Nine Inch Nails, наречен Live 2013.
Да, и двата са лайв албуми (сглобени от живи участия на изпълнителите) и са само част от поредицата подобни, издадени от сериозни имена в последните месеци: Rolling Stones, Megadeth, Jane's Addiction и първият албум от десетилетия, в който Beach Boys отново са с Браян Уилсън.
Сувенир за феновете
Ако още бяхме в миналия век, това сигурно щяха да бъдат емблематични моменти в кариерата на тези големи изпълнители. Но не и днес. Почти без изключение, тези албуми отминаха и заминаха без да бъдат забелязани от никого, освен от най-върлите фенове на техните автори.
Със сигурност не е защото самите записи не са нищо особено - например двата диска с юбилейното турне на Beach Boys, което обедини Уилсън с бившата му група, са исторически поглед към цялата кариера на „американските Бийтълси". Но не направиха кой знае какво впечатление в класациите и не получиха внимание от критиците.
С което доказаха, че лайв албумите може все още да послужат като сувенири за феновете, но кой в днешно време може да разчита те да придвижат кариерата му напред?
Превръщаха певците в икони
А не толкова отдавна лайв албумите бяха голяма работа. Примерите са достатъчно много, като започнем от 60-те с Live at the Apollo на Джеймс Браун и At Folsom Prison, с който Джони Кеш спечели с музиката си дузина закоравели затворници.
През 70-те те добиха по-комерсиална роля и служеха за колекция с най-големите хитове на съответната група, гарнирана с концертна атмосфера и рев на тълпи.
Именно така някои недооценени изпълнители достигнаха по-широка аудитория: певец като Боб Марли градеше репутацията си с години, но едва с излизането на неговия Live!, събрал най-добрите му песни с The Wailers, той достигна статута на икона.
Други воини от 70-те като Боб Сийгър и Cheap Trick се издигнаха до стадионни хедлайнери именно чрез лайв албуми, комбиниращи най-хубавите им песни с енергията от живите изпълнения.
Например At Budokan на Cheap Trick от 1979 г. просто не остарява - това е върхови момент в кариерата им (с над три милиона продажби) и те вече подготвят юбилейното преиздаване на плочата по случай нейната 35-годишнина.
Последен тласък
През 90-те форматът MTV Unplugged даде нов тласък на лайв албумите и увековечи велики концерти на Ерик Клептън, Nirvana и Джей-Зи с The Roots. Само че оттогава нататък тенденцията е неизменно негативна. Трудно е да се сетиш за лайв албуми от последното десетилетие, който да са имали подобен успех.
В ерата на YouTube, когато всяка песен на всяка група от всяка сцена е на един клик разстояние, те наистина звучат като сирачета. И логично, при тази актуалност и качество на видеоразпространението, няма кой да се заинтересува от колекция с песни от миналогодишно турне.
Вместо обаче да жалим умиращата тенденция, можем просто с кеф да си припомним най-ярките примери от нея - днес все още ни е трудно да си представим Боб Марли, ако не е на живо с The Wailers...
