Стив Албини е уважаван музикант, звукозаписен инженер, продуцент и автор на песни. Той също така не се колебае да изказва спорни и скандални мнения.
52-годишният творец е прекарал близо 40 години в създаване на музика и си е изградил уникална представа за бизнеса, свързан с този процес.
С дълга история в областта на музиката "направи си сам" - като една трета от Shellac, и като звукозаписен инженер за банди като Nirvana, Pixies, Mogwai, Пи Джей Харви, Manic Street Preachers, The Cribs и много други, Албини си е изкарвал прехраната, без да се обвързва с големи корпорации.
Той е прочут с отказа си да взима отчисления даже от мултиплатинени албуми като In Utero на Nirvana, отказвайки се от богатството и вместо това работейки срещу фиксирана сума - просто въпрос на принципи.
През 1993 есето на Албини "Проблемът с музиката" обяснява отношението му към големите лейбъли; той ги атакува, че начело на тях стоят "безлични лакеи от бранша" и държат бандите "заложници" с непрозрачни договори и нечестно разделение на отчисленията.
После по време на реч при откриването на конференцията Face the Music в Мелбърн миналата година, Албини обнови тезата си, заявявайки, че Интернет епохата е създала "базирана на аудиторията музикална дистрибуция", която е "улеснила много ежедневието на това да бъдеш в музикална група".
Речта му в Мелбърн досега е гледана над 57 000 пъти в YouTube.
На 29 май Албини допълнително разясни гледната си точка - и не е особено сдържан в думите си, изобличаващи звукозаписния бранш.
В обръщение пред публиката в Primavera Pro в Барселона, той говори за теми, свързани с авторското право, „администрацията" на музикалния бизнес и бъдещето на стрийминг услугите.
Ето някои от акцентите:
„Музикалната индустрия е паразит"
"Не се чувствам като част от музикалната индустрия, като под музикална индустрия разбирам корпоратизираните бизнес-структури, където има хора на най-ниско ниво, хора на високо ниво, хора в администрацията, и хора, които изграждат юридически взаимоотношения между всички тях"
"Когато се замисля за това, се ядосвам, че тя съществува като паразит върху музикалната сцена, която е феновете, бандите, концертите и хората, които им помагат"
"Тази административна бизнес-структура, която източва пари от цялата тази сцена, винаги ми се е струвала изкуствена и ненужна, и съм прекарал живота си в опити да премахна нейното влияние"
„Шумът, промотирането и популяризацията вече не работят"
"Когато бандите имаха договори със звукозаписните лейбъли преди Интернет ерата, договорите бяха нечестни и лейбълите контролираха популяризацията"
"Сега има толкова много музика, че е трудно да я забележиш. Това обаче означава, че има толкова много достъпна музика, защото е толкова лесно музиката да стане достъпна"
"Ако музиката ви не е специална, вече не е възможно шумът и популяризацията да свършат всичката работа. Винаги ще има няколко мейнстрийм попзвезди, но това вече не е основният акцент на музикалната сцена"
"Основният акцент е в това хората да намират музиката сами, да откриват неща, които харесват конкретно за себе си"
„Стрийминг услугите са само временно решение. Те нямат особено добро качество на звука, но не и затова слушате музика в стрийминг платформата - слушате я, защото е удобно"
„Договорите са пълна заблуда. Идеята, че трябва да имаш договори, за да имаш бизнес споразумения и отношения, че трябва да има формализирано разбиране между хората, за да има дълготрайна връзка, е пълна заблуда"
"Ако ви допада да работите с някого и двамата чувствате, че отношенията ви се получават, естествено продължавате до безкрайност. Това е начинът, по който съм подхождал към всичките си бизнес-начинания - не са нужни договори"
„Копирайтът е нереалистичен начин за третиране на идеите. Идеите, веднъж изразени, стават част от общия манталитет, музиката, веднъж изразена, става част от общата среда"
"Мисля, че идеята за интелектуална собственост в крайна сметка ще се наложи да бъде променена, за да отговори на начина, по който хората обменят идеи, музика и информация"
"Нужно е много, за да навакса бизнесът по отношение на това къде е аудиторията - по същия начин, по който на църквата и законите е нужно време, за да стигнат дотам, където са хората"
"Няма обаче вероятност музиката ексклузивно да се контролира чрез копирайта"
"Мисля, че понятието 'пиратство' е абсурдно. Пиратство е хора, качващи се с насилие на кораб с оръжие в ръка, убиващи хора и физически крадящи материални ценности..."
"Сравняването с някой, който е изтеглил нещо на своя iPhone, звучи най-малкото нелепо"
Всъщност, превърнаха музикалната индустрия от успешен бизнес, в който едни доставят качествена музика на други, които да и се наслаждават, в машина за пари, където рязането на разходи и промиването на мозъците на потребителите е най-важното ( защо ли ми напомня на автомобилната индустрия...). Кой колко албума бил продал - как да продадат много СД-та, като аудиопрестъпниците от Apple набиха в главите на масата, че iTunes е номер едно и да свалят компресирана музика? Преди 20 години СД-тата имаха един много съществен компонент - динамика. Днес, заради борбата за по-силен и "кристален" звук, динамиката не съществува в тях защото са толкова надути, че няма как да стане. СД-то отдавна е мъртво, ще останат два варианта: 1. Музика, или каквото е останало от нея, за масите: силно компресиран вариант на динамично импотентен запис, който е минал през точно 3 обработки за да стане в цифров вариант, само за $0.99 на песен, който след това ще постъпи в потребителския телефон, оборудван с подобие на цифрово-аналогов преобразувател и евтинки слушалки с нахапана ябълка на тях, който ( без да знае потребителя ) обикновено се закупуват на тон от завод в Азия, който няма и циментов под и след това глижливо се поставят в лъскава опаковка с впечатляващи надписи. 2. Малкото, които ценят музиката за това, което е, а именно - емоция - ще си купуват аналогови записи под формата на грамофонни плочи.