Ако следите световните музикални новини, тенденцията вече ви е добре известна. Суперзвезди, легенди и ветерани в музиката масово продават музикалните си каталози на големи компании за баснословни суми.
Стигнали сме до етап, в който най-големите купувачи на музика не са самите слушатели, а са именно компаниите, набавящи си правата за каталози с вечни хитове.
В свят на дигитални медии и социални мрежи, в който вайръл съдържанието е злато, инвестирането в някой отдавна доказан хит е повече от перспективно начинание.
"В момента е направо златна треска, започна се с големите имена и изведнъж всички други изпълнители си помислиха "Може би трябва да продам и аз". Затова сделки се случват постоянно", обяснява Томас Шерер - президент на отдела за репертоар и маркетинг на BMG, един от топ купувачите на каталози в момента.
Бумът в този бизнес е огромен и често сделките са за 8-9-цифрени суми, а имената на песните и изпълнителите са легендарни. Сякаш напоследък не минава и седмица без да бъде анонсирано поредното споразумение за каталога на някоя музикална звезда (по-често с отминала слава).
Още за 2021 г. Music Business Worldwide изчисли, че поне 5.05 милиарда долара са били похарчени за музикални права и придобиване на музикални каталози в общо над 60 големи финансови сделки.
Цифрата включва продажба на индивидуални каталози на конкретни артисти, както и прехвърляне на музикални портфолиа от една компания на друга.
Очевидна е причината гигантите в бранша като Sony и Universal, както и по-малки компании, да се интересуват от придобиването на каталози. Просто инвестициите в нещо такова могат да се върнат многократно.
Бизнесмените вярват, че ако сега платят крупна сума на някой известен изпълнител, с времето ще припечелят много повече от авторските права и от лицензиране на неговата музика за използване в реклами и филми.
За компаниите ще се насъбират отчисления всеки път, когато някоя от притежаваните от тях песни бъде пусната по радиото или телевизията, бъде използвана във филм или видеоигра, или се изпълнява и разпространява където и да е, където се събират авторски права.
Парите са факторът, който прави една такава сделка примамлива и за музикантите.
Вместо да разчитат на неясно количество приходи от правата на песните, идващи откъслечно от различни места, те предпочитат да получат сигурна сума на момента. А обичайно компаниите оцеляват по-дълго от самите музиканти и се грижат за продължаващото разпространение и популяризиране на съответните песни.
Продажбите на цялото творчество улесняват и разпределението на наследството между наследниците на звездите - защото парите винаги се разпределят по-лесно от музикалните активи.
Потвърждава го фронтменът на Simple Minds Джим Кер, който на 63 години продаде каталога си на BMG: "Имаме много хора около нас. Аз мога да остана жив и още 20 години, но нали знаете, на хората им трябват пари веднага - децата, племенниците и племенничките и така нататък. Продажбата ни позволява да им разпределим парите, вместо да ги оставим после да се карат за тях".
Барабанистът на Pink Floyd Ник Мейсън допълва: "Отчитайки собствената ни смъртност... ако продадем каталога, това може да улесни по много начини разпределянето на нашето наследство. Искам парите да отидат за децата ми. Много по-лесно е да оставиш пари, отколкото да оставиш на около 20 човека да спорят какво да правят с каталога".
Някои артисти не продават всичко, а само определена част от каталога си или процент от приходите от него, като така стават партньори с купувачите и запазват известен контрол върху използването на музиката.
Други предпочитат за продадат пълния пакет и тотално да се откажат от отговорността да управляват музикалното си наследство. Дори това да ги вкара в парадоксални ситуации - вдовицата на Рони Джеймс Дио например трябваше да плаща на компанията, на която е продала правата на певеца, за да може да използва неговата музика в новия документален филм за него.
Тенденцията се среща особено често сред по-възрастните музиканти, намиращи се в своя залез или със съвсем приключила активна кариера.
През последните две години легенди като Боб Дилън и Брус Спрингстийн продадоха правата за музикалните си каталози на Sony. Доколкото е известно, свръхуспешният Спрингстийн ще получи между 500 и 550 млн. долара за каталога си.
Притежателите на правата на покойния Дейвид Боуи пък изтъргуваха неговия каталог с Warner за 250 млн. За същата сума Стинг продаде своите песни на гиганта Universal, който вече контролира цялото творчество на британеца, включително и издаденото от него с The Police.
Списъкът е дълъг и включва още Motley Crue (150 млн.), Нийл Йънг (150 млн.), Red Hot Chili Peppers (140 млн.), ZZ Top (50 млн.), Пол Саймън, Genesis и Фил Колинс плюс притежателите на правата на Боб Марли и Джон Ленън.
По-младите обаче вече също го правят и в началото на тази година Джъстин Бийбър изтъргува своя каталог срещу около 200 млн. долара, а купувач стана Hipgnosis Songs Capital.
Зад тази компания стои Мерк Меркуриадис - ветеран в музикалната индустрия, работил дълго време като музикален мениджър и основател на станалата впоследствие легендарна компания Sanctuary Records, свързвана с Мориси, Ози Озбърн, Елтън Джон и Найл Роджърс.
През 2018 г. Меркуриадис се ориентира към новия бизнес с придобиване на авторските права на евъргрийн хитове, които остават изключително популярни и постоянно звучат по радиа и телевизии.
Hipgnosis вече може да се похвали с богат каталог, в който личат имена като Джъстин Тимбърлейк и Ленард Коен, плюс песни на Бионсе, Риана, Марк Ронсън, Бари Манилоу и Blondie.
Компанията на Меркуриадис е една от тези, които не прибират цялата сума от авторски права и оперират като разпределители. Те плащат на музикантите хонорар за 15 години напред, а в замяна притежават правата за песните им завинаги.
За по-млади и все още много активни знаменитости като Джъстин Бийбър продажбата на каталога е по-трудно решение.
Логично е те да искат да прибират отчисленията от своята музика още дълги години, но и за тях получаването на голяма сума накуп може да се окаже изкушаващо.
Сделка за стотици милиони им позволява да направят мащабни инвестиции в собственото си развитие без да застрашават финансовата си стабилност.
Така предпочете да направи рапърката Иги Азалия, която миналата година сключи сделка с Domain Capital Group. Тя обясни, че с получените пари може да си позволи да не работи повече нито ден през целия си живот и направи инвестиция в новия си проект в платформата OnlyFans.
Предприемачи като Мерк Меркуриадис са осъзнали нещо, което е добре известно и на финансовите анализатори от Уолстрийт - че музиката може да се счита за сигурна инвестиция и е нещо гарантирано дори в несигурни финансови времена.
Затова и продажбата на каталози е тенденция, която изглежда тепърва ще се разраства и ще виждаме още повече новини в този дух.
Съществуват и музикални звезди, които запазват в тайна продажбата на каталога си, други все още отказват да го направят, трети са изправени пред проблема да постигнат разбирателство със своите сътрудници и съавтори.
Готвеше се една абсолютно гигантска сделка - за прехвърляне на богатия каталог на Pink Floyd в над 50-годишното творчество на групата срещу 500 милиона долара.
Според източници на Variety обаче, в момента сделката е замразена заради продължаващия конфликт между големите фигури в групата Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс, които имат твърде много различия и си разменят нападки през социалните мрежи.
Ако те някак успеят да се разберат, продажбата на един от най-ценните каталози в музиката история може и да се осъществи.
Членовете на Pink Floyd обаче могат да си позволят да изчакат - защото най-вероятно цената на техния каталог ще се покачва още повече.
Просто стойността на непреходната музика като тази на Floyd едва ли ще пада, а тъкмо напротив. И винаги ще има кой да се възползва финансово от това.
