Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Невероятните кавър албуми, записани от рок легенди

Невероятните кавър албуми, записани от рок легенди

Казват, че няма как копието да надмине оригинала. Но понякога е достатъчно то да предложи нещо различно и отрезвяващо, за да заблести със собствена светлина.

В рок музиката кавър бандите обикновено не се радват на голямо уважение, но да направиш собствена версия на чужда песен и да я превърнеш в хит е умение, присъщо на най-великите.

Същото важи и когато говорим не за една песен, а за цял албум.

Понякога големите имена в музиката се решават да изоставят за малко собствените композиции и да намерят вдъхновение в материала на други, не по-малко велики от тях.

Обикновено при разработката от големи майстори, кавърите стават толкова различни от оригинала, че добиват съвсем нова стойност - макар че феновете невинаги са доволни, когато любимата им група изостави собствените си песни за сметка на чужди.

Албум изцяло с кавъри си остава малко или много риск за големите имена, но съществуват достатъчно примери, че такова начинание може да пожъне голям успех.

Затова днес си припомняме няколко от най-страхотните албуми на същински легенди, съставени изцяло от кавър версии.

Rage Against the Machine - Renegades (2000)

Rage Against the Machine има само четири издадени албума, но това не пречи да бъде една от най-качествените и комерсиално успешни банди от своето поколение.

Четвъртият от тези албуми съдържа изцяло кавъри - и вдъхва нов живот на песни на Боб Дилън (Maggie's Farm), Брус Спрингстийн (The Ghost of Tom Joad), Rolling Stones (Street Fighting Man) и други известни и не толкова известни имена.

Rage Against the Machine боравят максимално фриволно с материала и лесно песните могат да бъдат сбъркани за техни собствени. Албумът достига платинен статут едва около месец след излизането си и до днес си остава последното издание на Rage Against the Machine, които оттогава се събираха и разделяха на няколко пъти.

Джон Ленън - Rock 'n' Roll (1975)

Какво се получава, когато авторът на част от най-великите композиции, които въобще някога ще чуем, реши да заложи изцяло на кавъри?

Последният самостоятелен албум на Ленън (следващите два са заедно със съпругата му Йоко Оно) някак простичко и непретенциозно отдава почит на негови любимци от 50-те и 60-те.

Албумът е записан в Ню Йорк в период, когато той и Оно са разделени и съдържа интерпретации на Чък Бери, Сам Куук, Фатс Домино и други легенди. Ленън влага достатъчно от своя стил в изпълненията, но остава докрай верен на оригиналите, а версията на всеизвестната Stand By Me бързо става фаворит на почитателите му.

Дейвид Боуи - Pin Ups (1973)

Боуи беше феномен във всеки аспект от своя живот и своята музикална работа и няма как да не е вълнуващо да чуем в негова разработка поредица от песни, оказали въздействие върху стила му.

Pin Ups е записан в момент, когато изпълнителят бележи комерсиален връх и е замислен като тотална противоположност на останалите му албуми.

Целта на Боуи е да се прицели повече в американския пазар и да запише песни, които са популярни във Великобритания, но не и в Щатите. Избрани са композиции на The Who (I Can't Explain), на Жак Брел (Port of Amsterdam), две песни на The Yardbirds и един от бисерите в албума - See Emily Play на Pink Floyd.

Боу демонстрира колко комплексен музикант е и успява да отведе всяко от парчетата в някаква собствена посока. Специално внимание заслужава и интерпретацията му на Where Have All The Good Times Gone на The Kinks.

Той записва и White Light/White Heat на Velvet Underground, но за съжаление не я включва във финалната селекция.

Metallica - Garage Inc. (1998)

В трудния период за траш гигантите между Reload (1997) и St Anger (2003), те решават да си вземат почивка от писане на музика и да сътворят нещо съвсем различно.

Може би заради липсата на големи очаквания от страна на феновете и на самите музиканти, като краен резултат се получава един приятен страничен проект с качествени кавъри.

Metallica подхваща песни като Die, Die My Darling, Astronomy, Turn the Page и превърналата се в култова Whiskey in the Jar, за да ги пресъздаде със своя мощен китарен звук.

Garage Inc. става и причина доста фенове на Metallica да открият за пръв път оригиналните изпълнители на въпросните песни.

Rolling Stones - Blue and Lonesome (2016)

Една от най-великите банди в историята отдавна е на етап, в който може просто да се наслаждава на миналите си успехи.

Преди 4 години обаче британците се решиха на нещо ново - първи техен албум изцяло с кавъри, в който да се върнат към най-ранните си блус корени.

Това все още си остава най-новият албум в богатия каталог на Stones и включва песни на блус класици като Уили Диксън и Литъл Уолтър.

Записан през една маратонска студийна сесия само за три дни, Blue and Lonesome спечели "Грами" за най-добър традиционен блус албум.

Робърт Плант и Алисън Краус - Raising Sand (2007)

Случва се същинска икона в някой жанр, на ранна или не толкова ранна възраст, да се хвърли в някой личен проект, който няма нищо общо със създаденото до момента.

Но изглежда колкото по-известен е музикантът, толкова по-трудно е да избяга от сянката на досегашния си успех. За щастие, случаят с Робърт Плант, един от най-великите рок фронтмени, е различен.

Легендата от Led Zeppelin обедини сили с кънтри певицата Алисън Краус, за да запише поредица от блуграс/американа класики и резултатът надмина всякакви предварителни очаквания.

Дуото взе цели пет награди "Грами" за проекта си.

Guns N' Roses - The Spaghetti Incident? (1993)

Последният от деветдесетарските албуми на Guns съдържа интерпретации на пънк и рок класики като Raw Power на The Stooges, Hair of the Dog на Nazareth и Attitude на Misfits.

Бандата успява освен качествена музика да създаде и скандал, като включва бонус песента Look at Your Game, Girl, чийто автор е известният зловещ сериен убиец Чарлз Менсън (който освен всичко друго е и неуспял музикант).

Названието на албума пък идва от случай, в който бившият барабанист на Guns N' Roses Стивън Адлър складира наркотиците си в хладилник с италианска храна и ги нарича "спагетите".

Най-четените