Казват, че няма как копието да надмине оригинала. Но понякога е достатъчно то да предложи нещо различно и отрезвяващо, за да заблести със собствена светлина.
В рок музиката кавър бандите обикновено не се радват на голямо уважение, но да направиш собствена версия на чужда песен и да я превърнеш в хит е умение, присъщо на най-великите.
Същото важи и когато говорим не за една песен, а за цял албум.
Понякога големите имена в музиката се решават да изоставят за малко собствените композиции и да намерят вдъхновение в материала на други, не по-малко велики от тях.
Обикновено при разработката от големи майстори, кавърите стават толкова различни от оригинала, че добиват съвсем нова стойност - макар че феновете невинаги са доволни, когато любимата им група изостави собствените си песни за сметка на чужди.
Албум изцяло с кавъри си остава малко или много риск за големите имена, но съществуват достатъчно примери, че такова начинание може да пожъне голям успех.
Затова днес си припомняме няколко от най-страхотните албуми на същински легенди, съставени изцяло от кавър версии.
Rage Against the Machine - Renegades (2000)
Rage Against the Machine има само четири издадени албума, но това не пречи да бъде една от най-качествените и комерсиално успешни банди от своето поколение.
Четвъртият от тези албуми съдържа изцяло кавъри - и вдъхва нов живот на песни на Боб Дилън (Maggie's Farm), Брус Спрингстийн (The Ghost of Tom Joad), Rolling Stones (Street Fighting Man) и други известни и не толкова известни имена.
Rage Against the Machine боравят максимално фриволно с материала и лесно песните могат да бъдат сбъркани за техни собствени. Албумът достига платинен статут едва около месец след излизането си и до днес си остава последното издание на Rage Against the Machine, които оттогава се събираха и разделяха на няколко пъти.
Джон Ленън - Rock 'n' Roll (1975)
Какво се получава, когато авторът на част от най-великите композиции, които въобще някога ще чуем, реши да заложи изцяло на кавъри?
Последният самостоятелен албум на Ленън (следващите два са заедно със съпругата му Йоко Оно) някак простичко и непретенциозно отдава почит на негови любимци от 50-те и 60-те.
Албумът е записан в Ню Йорк в период, когато той и Оно са разделени и съдържа интерпретации на Чък Бери, Сам Куук, Фатс Домино и други легенди. Ленън влага достатъчно от своя стил в изпълненията, но остава докрай верен на оригиналите, а версията на всеизвестната Stand By Me бързо става фаворит на почитателите му.
Дейвид Боуи - Pin Ups (1973)
Боуи беше феномен във всеки аспект от своя живот и своята музикална работа и няма как да не е вълнуващо да чуем в негова разработка поредица от песни, оказали въздействие върху стила му.
Pin Ups е записан в момент, когато изпълнителят бележи комерсиален връх и е замислен като тотална противоположност на останалите му албуми.
Целта на Боуи е да се прицели повече в американския пазар и да запише песни, които са популярни във Великобритания, но не и в Щатите. Избрани са композиции на The Who (I Can't Explain), на Жак Брел (Port of Amsterdam), две песни на The Yardbirds и един от бисерите в албума - See Emily Play на Pink Floyd.
Боу демонстрира колко комплексен музикант е и успява да отведе всяко от парчетата в някаква собствена посока. Специално внимание заслужава и интерпретацията му на Where Have All The Good Times Gone на The Kinks.
Той записва и White Light/White Heat на Velvet Underground, но за съжаление не я включва във финалната селекция.
Metallica - Garage Inc. (1998)
В трудния период за траш гигантите между Reload (1997) и St Anger (2003), те решават да си вземат почивка от писане на музика и да сътворят нещо съвсем различно.
Може би заради липсата на големи очаквания от страна на феновете и на самите музиканти, като краен резултат се получава един приятен страничен проект с качествени кавъри.
Metallica подхваща песни като Die, Die My Darling, Astronomy, Turn the Page и превърналата се в култова Whiskey in the Jar, за да ги пресъздаде със своя мощен китарен звук.
Garage Inc. става и причина доста фенове на Metallica да открият за пръв път оригиналните изпълнители на въпросните песни.
Rolling Stones - Blue and Lonesome (2016)
Една от най-великите банди в историята отдавна е на етап, в който може просто да се наслаждава на миналите си успехи.
Преди 4 години обаче британците се решиха на нещо ново - първи техен албум изцяло с кавъри, в който да се върнат към най-ранните си блус корени.
Това все още си остава най-новият албум в богатия каталог на Stones и включва песни на блус класици като Уили Диксън и Литъл Уолтър.
Записан през една маратонска студийна сесия само за три дни, Blue and Lonesome спечели "Грами" за най-добър традиционен блус албум.
Робърт Плант и Алисън Краус - Raising Sand (2007)
Случва се същинска икона в някой жанр, на ранна или не толкова ранна възраст, да се хвърли в някой личен проект, който няма нищо общо със създаденото до момента.
Но изглежда колкото по-известен е музикантът, толкова по-трудно е да избяга от сянката на досегашния си успех. За щастие, случаят с Робърт Плант, един от най-великите рок фронтмени, е различен.
Легендата от Led Zeppelin обедини сили с кънтри певицата Алисън Краус, за да запише поредица от блуграс/американа класики и резултатът надмина всякакви предварителни очаквания.
Дуото взе цели пет награди "Грами" за проекта си.
Guns N' Roses - The Spaghetti Incident? (1993)
Последният от деветдесетарските албуми на Guns съдържа интерпретации на пънк и рок класики като Raw Power на The Stooges, Hair of the Dog на Nazareth и Attitude на Misfits.
Бандата успява освен качествена музика да създаде и скандал, като включва бонус песента Look at Your Game, Girl, чийто автор е известният зловещ сериен убиец Чарлз Менсън (който освен всичко друго е и неуспял музикант).
Названието на албума пък идва от случай, в който бившият барабанист на Guns N' Roses Стивън Адлър складира наркотиците си в хладилник с италианска храна и ги нарича "спагетите".
