Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те са People of Maha - три момичета правят рок... и то какъв рок!

"Казват ни, че сме алтърнатив рок, а ние просто свирим, каквото чувстваме" Снимка: Dominique La Grange, Nighthawks
"Казват ни, че сме алтърнатив рок, а ние просто свирим, каквото чувстваме"

Винаги има нещо особено интересно и привлекателно в момичешките рок групи, а People of Maha въобще не правят изключение от това правило.

Може би трябва първо да ги видиш на живо, да чуеш това тяхно специфично леко басово, леко фънки звучене, да видиш как вокалистката Биа подскача боса по сцената, за да усетиш енергията на това момичешко алтърнатив/инди/рок трио.

Не че самите те искат да се определят така. За тях е важно музиката да е истинска, искрена, идваща от душата и от собствените преживявания, а ако се окаже, че е някакъв рок - супер!

"Смятам, че ние сме много честни в музиката си. Каквото чувстваме, това влагаме в музиката. Ние не сме планирали да правим определен стил, не сме се опитвали да бъдем алтърнатив рок. Винаги е било важно да правим музиката, която има значение за нас, която канализира нашите собствени изживявания и това, през което сме преминали. И това очевидно е алтърнатив рок, поне така ни определят. Ние не сме съвсем сигурни, просто правим откровена музика", разказва Биа.

С Биа, с китаристката Мила и с барабанистката Алекс сме седнали в един бар и си говорим - за това какво представлява музиката днес, за това какво е да си млада, проправяща си път на българската сцена банда, за писането на песни и, разбира се, за музиката, която те правят.

На снимката - от ляво надясно: Алекс, Биа и Мила Снимка: Dominique La Grange, Nighthawks
На снимката - от ляво надясно: Алекс, Биа и Мила

Но първо е редно да знаем кои са People of Maha. Какво събира на едно и също място преводачка, дошла преди години в България от далечна Бразилия, графичен дизайнер и художник от българския Северозапад, и още една изучаваща дизайн китаристка?

Освен очевидния и тривиален отговор "любовта към музиката", това е и школата за музикални уроци Rock School.

"Мила и аз се запознахме на концерт на Rock Scool, където имах нужда от някой, който да свири с мен, а учителят ми я препоръча. Аз я потърсих и оттам нататък започнахме да поддържаме контакт. Около година по-късно решихме: "Нека да си направим банда". Тя свиреше на едни и същи концерти като Алекс в Rock Scool и разбра, че Алекс е барабанистка, макар че по това време Алекс свиреше на китара. Поканихме я и тя се присъедини към нас", разказва накратко Биа.

Така от 2018 г. трите формират проекта People Of Maha - първата сериозна група и за трите (макар че Алекс е свирила преди това и с друга формация).

За тези три години вече имат издадени три песни - самостоятелният сингъл Let's Go To War, ударното парче Darling и съвсем прясната Space Girl - втори сингъл от предстоящия им албум, появила се в широкия интернет на 7 май.

Последното парче е и официалният повод да си говорим с момичетата. Space Girl е забавно, пълно с енергия препускане, което може да те накара да подскачаш и тананикаш.

"Донякъде това е песен за търсенето на себе си. За това как човек може да се чувства не на мястото си и не у дома. И за стремежа към това да намериш своя истински дом - мястото, където ще бъдеш истински себе си", обяснява Алекс.

"Това е песен е за амбицията, която имаш като млад човек, който се сблъсква със света. Затова решихме, че това ще е добро начало за албума - преди да минеш през всичко останало, да се заредиш с тази амбиция, с това желание да покориш света и да... направиш нещо със себе си", допълва още Биа.

Space Girl е и откриващото парче в предстоящия им албум, чието име все още се пази в тайна. За него момичетата разказват като за лично откровение и няма нищо чудно в това. За тях музиката действително е средство да излееш душата си, да изразиш себе си и да кажеш нещо на света.

"Песните ни са адски лични, отнасят се до нещата, които са ни се случили. Няма нещо, което да ни е хрумнало просто така", обясняват те.

Идеята на албума е, както обяснява Биа, да те пренесе през пътя на човек - през амбициите, през трудностите по пътя и накрая да те доведе до онова място, което да приемеш като дом след всички досегашни разочарования.

А вътре има много излята болка - от душевни драми, през токсични връзки и неразбиране. Мила споделя, че желанието ѝ е хората да чуят тези песни, да се припознаят в тях и това да им помогне да преглътнат своите проблеми и неприятни моменти. Това е и смисълът да влагаш душата си и емоциите си в песните - да срещнат те някого, който би могъл да ги почувства.

Според нея, ако в момента мейнстрийм музиката въобще има някакъв проблем, то той е тук - да се правят песни, които не идват от сърцето и в тях не е вложена толкова емоция, колкото се правят, само защото някой е казал, че еди какво си ще е модерно и ще се продава.

В техните собствени песни точно това няма как да бъде открито, категорични са и трите, като на няколко пъти в разговора повтарят колко важна за тях е тази искреност на музиката. А People of Maha им дава възможност да експериментират, да изразяват себе си - едно малко, странно и щастливо семейство.

И макар Биа да е човекът, който говори най-много, и да си личи, че е човек, изпипващ нещата докрай, тя е категорична, че все пак групата е демокрация, а не диктатура.

"И трите имаме много силни личности, но за да имаш добра и продуктивна среда, трябва да има взаимно уважение. Работим заедно от 3 години и за това време успяхме да развием себе си като личности. Това изисква демокрация - не правим нищо, освен ако и трите не сме съгласни", обяснява тя.

Този процес се е пренесъл и върху това как създават музиката си.

"Когато някоя от нас има идея, я представя на останалите, а след това всички заедно я развиваме. Това важи и за текста и за музиката", обяснява Алекс.

"Всяка от нас слуша много различна музика, макар че имаме общи точки около класическия рок, алтернативния рок, инди рок. Този различен вкус обаче ни помага да привнасяме различни идеи в музиката, която ние правим. Всичко се получава много естествено и понякога дори не усещаме какви влияния се усещат. Но те са там, вплетени в музиката", допълва още тя.

Когато става въпрос за конкретни групи, тук споменават Red Hot Chili Peppers, Pink Floyd, Arctic Monkeys, The Black Keys, както и редица други. В изпълненията им на живо човек може да чуе още кавър на Адел, а не са за изпускане и бразилските нотки, които Биа оставя - особено осезаемо в беквокалите.

"Бек вокалите например много напомнят на това, което пеех в църквата в родния ми град", обяснява тя.

Това е и големият бял слон в стаята - какво прави една млада бразилка толкова далеч от дома в Дивия Изток на Европата?

Тя казва, че е дошла тук съвсем доброволно, нещо повече - избрала е да живее в България и не съжалява за това.

За пръв път се озовава в България през 2012 г. по проект на студентската организация, в която членува по онова време. Така тя за 6 седмици преподава английски език в дом за деца лишени от родителска грижа във Варна. А година по-късно кандидатства за позиция в същата организация в София, след това за още една, докато в един момент не осъзнава, че голяма част от живота ѝ вече е свързан с България и не решава да се установи тук. Тук намира и своята половинка.

По думите ѝ се опитва да се прибира у дома поне веднъж в годината, но сега коронавирусът е объркал сериозно плановете ѝ. Докато говорим за музиката и за бразилското влияние в песните на People of Maha тя разказва за дома си и за музиката, която свързва с него.

"Отраснала съм в един малък град в Бразилия, около 13 хил. души, за Бразилия това е много малък град. Цялото ми семейство винаги е свирело и пеело в църквата. Така че аз отраснах пеейки в църквата. Всъщност дори не си спомням как съм започнала с пеенето, защото майка ми пееше всяка неделя и ме водеше с нея. В един момент ме поставиха пред микрофон и започнах да пея. Понякога вземах някоя малка перкусия и влизах в ритъм", обяснява Биа.

В едно семейство със седем чичовци, шестима от които свирят на китара, лели, пеещи в църковния хор, и майка, която е дълбоко ангажирана с хора, за нея музиката се превръща в нещо неотменно.

Снимка: Dominique La Grange, Nighthawks

Първият си професионален урок по пеене взима обаче, едва когато е в България, след като през годините си на следване оставя временно музиката.

"Започнах отново вече в България. Беше много тежък момент за мен, не знаех какво да правят с живота си, така че реших да правя нещо, което знам, че ми доставя удоволствие. И започнах да взимам уроци по пеене. А оттам нататък вече нещата тръгнаха по този път", разказва Бия.

Това, което тя харесва изключително много в днешния музикален бизнес, като с това се съгласяват и Алекс, и Мила, е неговата достъпност - възможността само с един компютър и няколко програми да правиш музика.

"За мен, докато растях, това беше невъзможно. Започнах да се занимавам сериозно с музика едва на 23 години - нещо, което сега се смята вече за една късна възраст. Въпреки че аз съм отраснала пеейки, с музика навсякъде около мен, никога не съм смятала, че музиката е сериозна кариера, която мога да преследвам. Винаги сме си мислили, че за такава кариера трябва да бъдеш "открит" от агенти или от някой лейбъл. А аз съм от малко градче в Бразилия и това никога не е било опция. А сега си мисля, че ако имах тези възможности, каквито има сега, вероятно щях да започна да се занимавам с писане на музика много по-рано и да изразявам чрез музиката", споделя тя.

"Харесва ми тази достъпност, която съществува сега. Можеш да създаваш сам музика, без да ти е нужен лейбъл, който да те поддържа. Ако си добър, някой ще те открие, ще сподели песните ти. Това дава на самостоятелния изпълнител много повече сила, особено със социалните медии", допълва Алекс.

Именно по този начин, през социалните мрежи и най-вече през Twitter, трите откриват една общност от инди рок групи и радиа за подобна музика, с които започват да се свързват, за да представят музиката си. И не е особена изненада, че песните се приемат повече от добре.

Ключът обаче се оказва да попиташ, да потърсиш и да пробваш.

"Мисля, че това е една от грешките, които понякога групите правят - че не се осмеляват просто да отидат и да попитат, защото се притесняват, защото си мислят, че ще им бъде отказано, без да имат някой, който да ги пробута", обяснява Мила. Техният подход е доста по-директен - вместо да си казват, че "Не мога", те пишат на радиа, търсят контакти и се опитват да покажат на света собствената си музика.

"Когато питаш на 100 места, дори и само 10 да кажат "Да", това е едно добро начало", добавя Алекс.

И честно казано, светът би бил доволен ако чуе People of Maha. Поне ако харесва лекия, забавен и енергичен рок.

Техният албум се очаква да излезе на 11 юни, а на следващия ден в клуб "Суингинг Хол" ще има и промо концерт за излизането му, така че ще можете да ги чуете и видите на живо.

Най-четените