Програмата "Борисов 2"

Webcafe.bg 06.11.2014, 16:47

Програмната декларация на кабинета "Борисов 2" беше ключовият документ, който забави преговорния процес между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, но в крайна сметка даде облика на новото управление и се превърна в свързващо звено на политическата формула.

Вижте в галерията цялата програма на втория кабинет на Бойко Борисов.

Програмата е разделена на 20 основни политики и включва целите на бъдещото управление - външна политика, правосъдие, икономика и растеж, публични финанси, еврофондове, законодателни промени в обществените поръчки, електронно управление, образование и наука, социална политика, здравеопазване, енергетика, транспорт и инфраструктура, регионална политика, земеделие, екология, контрол на рисковете от бедствия и аварии, култура и духовност, подобряване на публичната среда, отбрана.

Снимка: Getty Images

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

1.1. Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на база на националните интереси на България.

1.2. Защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.

1.3. Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.

1.4. Разработване на културни и образователни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната.

1.5. Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики.

1.6. Политика на подкрепа за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там. Активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.

1.7. Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.

Снимка: В.Е.

2. ПРАВОСЪДИЕ

2.1. Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система, така че да се гарантира нейната независимост и справедливостта в обществото.

2.2. Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата.

2.3. Приемане на промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи упражняване на кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите, въвеждане на ефективни оценки за работата на магистратите и кариерно израстване на базата на тези оценки, ефективно дисциплинарно производство и засилване на ролята на съдийските събрания във вземането на управленски решения.

2.4. Изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.

2.5. Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, включително и по отношение на времевата рамка, в която да бъдат приети конституционните промени, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.

2.6. Оптимизиране на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му.

2.7. Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор.

2.8. Гарантиране на независимостта, подобряване на ефективността и отчетността на съдилищата, прокуратурата, Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, включително и чрез работещи механизми за отговорност и отзоваване при несправяне с работата.

2.9. Създаване на законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт, в която участват Прокуратурата, МВР, КПУКИ, НАП и други.

2.10. Гарантиране на пряк избор на членовете на ВСС и ВПС от квотите на съдиите и прокурорите.

2.11. Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.

2.12. Подобряване на ефективността на правораздавателната дейност чрез въвеждане на периодични оценки на ефективността на институциите и гарантиране на принципа на случайно разпределение на делата.

2.13. Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.

2.14. Въвеждане на електронно правосъдие.

3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ

3.1. Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.

3.2. Определяне на стратегическите приоритети в развитието на икономиката. Бюджетно и икономическо планиране, което съвпада със 7-годишните периоди на финансовата рамка.

3.3. Подкрепа за износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти, развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.

3.4. Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие.

3.5. Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.

3.6. Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.

3.7. Създаване на дългосрочна национална стратегия за туризма с насърчаване на всички туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие.

3.8. Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на работата на администрацията, за прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.

3.9. Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:

3.9.1. Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;

3.9.2. Гарантиране на сигурността на личните данни;

3.9.3. Защита на интелектуалната собственост. Разработване и приемане на национална стратегия за развитие на интелектуалната собственост

3.10. Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес.

3.11. Ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите. Насърчаване на втори шанс за предприемачество.

3.12. Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.

3.13. Намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими в случаите, където е възможно преминаването само към уведомителен режим.

3.14. Ограничаване на вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията.

Снимка: Getty Images

4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

4.1. Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл.

4.2. Ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг, в това число и на общинските дългове (според европейските критерии).

4.3. Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.

4.4. Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.

4.5. Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП.

4.6. Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостна данъчна политика.

4.7. Въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари.

4.8. Законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика.

4.9. Повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ на ефективността на процеса на събираемост.

4.10. Финансова децентрализация на местните власти; въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините.

4.11. Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.

4.12. Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд.

4.13. Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор.

4.14. Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.

4.15. Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.

4.16. Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година.

Снимка: Getty Images

5. ЕВРОФОНДОВЕ

5.1. Възстановяване на доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.

5.2. Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.

5.3. Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване.

5.4. Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма.

5.5. Опростяване на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрение и отчитане на проектите.

Снимка: БГНЕС

6. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

6.1. Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:

6.1.1. Въвеждане на електронни обществени поръчки;

6.1.2. Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители;

6.1.3. Адекватен контрол и механизми за прозрачност.

Снимка: sledobed.obshtestvo.bg

7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

7.1. Въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи.

7.2. Подобряване на функционалността на държавната администрация - повишаване на качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция, въвеждане на срокове за извършването на всяка административна услуга

7.3. Електронизиране на процесите на функциониране и управление в публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие с цел тяхното организационно и функционално оптимизиране, координация и качествено предоставяне на услуги за гражданите.

7.4. Достъп до електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции и прилагане на европейското законодателство за пазарно използване на публичната информация.

7.5. Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.

7.5.1. Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходите и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;

7.5.2. Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване на корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление;

7.5.3. Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.

7.5.4. Утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при постъпването в държавната администрация и усъвършенстване на годишната атестационна система.

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

8.1. Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“.

8.2. Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.

8.3. Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното и училищното образование.

8.4. Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.

8.5. Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.

8.6. Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците и родителите в управлението на училищата.

8.7. По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.

8.8. Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите.

8.9. Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес.

8.10. Връзка между средното образование и пазара на труда - подобряване на качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа.

8.11. Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Възможност за висшите училища да постигат положителни икономическа резултати от разработени от тях научни продукти и иновации.

8.12. Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.

8.13. Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членки на ENQA и EQAR.

8.14. Поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.

8.15. Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.

8.16. Реформа във Фонд „Научни изследвания”, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.

8.17. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.

8.18. Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, висши училища и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.

Снимка: Стоян Георгиев

9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

9.1. Гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания.

9.2. Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите. Съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната.

9.3. Запазване на уредбата за пенсиониране на работещите първа и втора категория до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 г.

9.4. Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.

9.5. Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство.

9.6. Възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане.

9.7. Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.

9.8. Разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.

9.9. Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси” за младежка заетост.

9.10. Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.

9.11. Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.

9.12. Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.

9.13. Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика.

9.14. Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете.

9.15. Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

10.1. Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване чрез:

10.1.1. Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие;

10.1.2. Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ;

10.1.3. Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта;

10.1.4. Електронно здравеопазване.

10.2. Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие.

10.3. Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер.

10.4. Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани - инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване.

10.5. Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.

10.6. Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.

10.7. Ефективно лекарствено лечение и качество на живот на българските граждани.

10.8. Задължаване на НЗОК да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура.

Снимка: Газпром

11. ЕНЕРГЕТИКА

11.1. Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.

11.2. Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.

11.3. Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.

11.4. Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.

11.5. Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

11.6. Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:

11.6.1. Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика;

11.6.2. Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;

11.6.3. Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК.

11.7. Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.

11.8. Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради като до две години обхване 50% от тях.

11.9. Програма за намаляване на енергийната бедност - увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.

11.10. Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.

11.11. Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.

11.12. Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.

11.13. Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:

11.14. Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;

11.15. Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракинг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.

11.16. Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.

11.17. Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

12. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА

12.1. Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаност на страната.

12.2. Приоритети: - АМ “Хемус”, АМ “Марица”, АМ “Струма”; - Изграждане на Тунел под Шипка; - Северна скоростна тангента на софийския - Околовръстен път; - АМ “Калотина – София”; - Скоростен път София – Видин.

12.3. Приоритетни ЖП проекти - реконструкция на ЖП линиите: - София – Септември; - Пловдив – Бургас Фаза II; - Драгоман – София; - Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направления; - закупуване на нов подвижен състав.

12.4. Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.

12.5. Развитие на транспортните мрежи по макрорегионалната стратегия на ЕС - Дунавска и Черноморска стратегии - и търсене на възможност за модернизация на пристанищата в Русе и Варна и свързващата ги инфраструктура.

Снимка: webcafe.bg

13. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

13.1. Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната - целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слабо развити райони.

13.2. Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие.

13.3. Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство.

13.4. Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България

13.5. Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони.

13.6. Изработване на стратегия за българското село.

Снимка: Getty Images

14. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ГОРИ

14.1. Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. Пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението.

14.2. Устойчиво и многофункционално управление на горите.

14.3. Законодателни мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори. Намаляване на обема на търговията със сурова дървесина след оценка на икономическия ефект; при необходимост – налагане на мораториум.

14.4. Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.

14.5. Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.

14.6. Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители.

14.7. Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места.

14.8. Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, включително с акцент върху малкия и среден бизнес.

14.9. Уреждане на поземлените отношения с цел създаване на устойчивост и справедливост чрез защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи.

14.10. Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост.

15. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

15.1. Опазване на природата, смекчаване на неблагоприятните климатични изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.

15.2. Изграждане на екологична инфраструктура.

15.3. Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.

15.4. Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.

15.5. Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ресурсна и енергийна ефективност и постигане на целите, свързани с политиките по изменение на климата.

15.6. Намаляване на броя на населените места, засегнати от воден режим.

15.7. Единен национален регистър на водната инфраструктура и национална информационна система за управление на водите.

Снимка: Варна утре

16. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ

16.1. Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.нар. катастрофичен пул).

16.2. Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи.

16.3. Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.

Снимка: Явор Николов

17. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ

17.1. Насърчаване формирането на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.

17.2. Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет.

17.3. Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност.

17.4. Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г.

17.5. Комплексно развитие на археологическите проучвания. Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.

17.6. Дигитализация на материално и нематериално културно наследство на България.

17.7. Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.

17.8. Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; нов закон за читалищата.

17.9. Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика.

17.10. Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.

17.11. Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.

Снимка: Явор Николов

18. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА

18.1. Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира:

18.1.1. Медийната независимост и медийния плурализъм;

18.1.2. Прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите. Премахване на възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии.

18.2. Политика на прозрачност:

18.2.1. Механизъм за гражданско участие при важни за страната въпроси с възможност за влияние върху управленските решения;

18.2.2. Задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове;

18.2.3. Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.

18.3. Демократизация на изборния процес чрез: промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система: изчистване на изборните списъци от „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация; ограничаване на корпоративния и купен вот; въвеждане на машинното гласуване; създаване на преброителни центрове, провеждане на референдум за задължително гласуване; засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони.

18.4. Разпределение на публичен ресурс за медии по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние.

18.5. Ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи.

18.6. Въвеждане на механизъм за провеждане на национална и европейска гражданска инициатива – 10 хиляди български граждани да могат да предлагат законопроект на Министерския съвет или Народното събрание.

18.7. Облекчаване на възможността за провеждането на местни референдуми.

18.8. Подкрепа на доброволчеството чрез приемане на Закон за доброволчеството.

19. ОТБРАНА

19.1. Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси.

19.2. Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.

19.3. Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.

19.4. Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.

19.5. Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.

19.6. Запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.

19.7. Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.

19.8. Развитие на способностите в рамките на Национална програма приета от Народното събрание. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС.

19.9. Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

Снимка: Impact Press Group

20. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

20.1. Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.

20.2. Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на корупцията, злоупотребата с власт и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите, и вливане на ГДБОП в МВР.

20.3. Възстановяване на премахнатото конкурсно начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, проверки за лоялност и проверки на имуществото на полицаите и инспекторите. Недопускане на политически натиск и намеса в кадровата политика.

20.4. Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция.

20.5. Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.

20.6. Мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на престъпления. Видеонаблюдение в критичните райони.

20.7. Политически усилия за приемане в Шенген.

20.8. Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

Програмата е разделена на 20 основни политики и включва целите на бъдещото управление - от разделянето на прокурорски и съдийски Висш съдебен съвет до въвеждане на обществен контрол върху работата на Главния прокурор, от запазване на Валутния борд до кадровите промени в БНБ, от стратегията за сектор "Сигурност" до подготовката за българското председателство на ЕС, от разчета на мегаенергийните проекти до създаването на "катастрофичен пул" за справяне с бедствията, от регулирането на медийната собственост до въвеждането на активна регистрация за гласоподавателите.

Вижте в галерията цялата програма на втория кабинет на Бойко Борисов.