Европейският парламент (ЕП) прие препоръка без законодателна стойност за спирането на европейските фондове за България, предаде БТА.
С документа се призовава Европейската комисия (ЕК) "да възприеме решителна позиция по отношение на България и сериозно да разгледа въпроса дали (. . .) изобщо е възможно използването на средства на Общността съгласно правилата".
"Препоръката няма законодателна стойност", уточни наскоро председателят на ЕП - социалистът Мартин Шулц, номиниран от ПЕС за кандидат за председател на Европейската комисия.
В доклада за освобождаването от отговорност по изпълнението на общия бюджет на ЕС за финансовата 2012 г. докладчикът Маркус Пипер (ЕНП, Германия) предложи въпросния текст, който бе утвърден днес след предварителното одобрение на парламентарната комисия по бюджетен контрол.
В т. 296 от доклада под заглавието "Липса на напредък в България" пише, че в последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, комисията отчита "липсата на напредък (. . . ), продължаващото силно разпространение на корупцията и наблюдаваното в страната принципно затруднение за разпределяне на отговорности и поправяне на грешки" в България.
С днешната резолюция евродепутатите изразяват дълбока загриженост от оценките на ЕК за нашата страна.
"Ако няма реформи и няма напредък, е възможно да се стигне до спиране на европейските фондове", каза на пресконференция Ингеборг Гресле, координатор на Групата на ЕНП в Комисията по бюджетен контрол.
Според нея проблемът е, че в България липсва политическа култура, което е пряко следствие на 50 г. комунизъм. Тя добави, че има много възможности и потенциал.
"Явно политическата ситуация е в тежест и съм учудена как дори нови лица в политиката изключително бързо губят доверие. Нямате прогрес, имате регрес - нещата стават по-зле, отколкото отпреди. ЕС има много финансови проблеми и съществува дебат по какъв начин да се разпределят средствата. България рискува да изгуби пари, защото други ще ги вземат", добави Гресле.
Тя обяснява, че е критикувала и ще продължава да критикува българските правителства, независимо кой е на власт.
Гресле намекна, че след промените в Закона за Сметната палата е възможен "гръцки сценарий" за България. Според нея промените в закона са знак, че България снема доверието от себе си. По думите й бюджетният контрол не трябва да бъде политически контрол, предаде БНР.
Промените в текстовете предвиждат Сметната палата да стане колективен орган, а членовете й да бъдат избирани от парламента на партийно-квотен принцип.
Гресле изрази и притеснението си, че много от медиите, включително и в България, се ръководят от олигарси. Тя каза, че на европейско равнище ще бъде предложено да се поиска информация колко европари са отишли при тях.
