Украйна и Молдова би трябвало да подпишат серия търговски споразумения с Европейския съюз следващия месец, които ще бъдат сериозна стъпка по пътя към интеграцията им в съюза. Това никак не се нрави на Русия, която заплаши с ответни мерки срещу бившите съветски републики, ако не се включат във водения от Москва митнически съюз.
Не оставайте с грешно впечатление - Брюксел не търси никакви нови страни-членки в скоро време.
Програмата „Източно партньорство", която включва и Украйна, и Молдова, има за цел да изгради „стратегически мостове" с двете бивши съветски републики, но не им предлага никакви бъдещи обещания за пълноправно членство в съюза на 28-те държави, който вече страда от „умората на разширяването".
Някои вярват, че офертата на ЕС за „политическо и икономическо партньорство" - под формата на асоциация за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA) - показва бъдещото намерение на Брюксел да превъзмогне липсата на стратегия в този чувствителен по отношение на геополитиката регион.
„Докато ЕС няма ясно определена стратегия за тази част от картата на света, това ще бъде проблем. Те на практика предлагат на тези държави билет без дестинация", казва Аманда Пол от Европейския център за политики, базиран в Брюксел.
Започнала през 2009 година, програмата „Източно партньорство" се фокусира върху институционално изграждане и укрепване, икономическа помощ и разпространение на демокрацията в западния фланг на бившия СССР - и точно заради това бе подложена на критики за неефективност и инертност.
Украйна се очертава като най-голям и видим кандидат за членство, а очакванията са през ноември Киев да подпише повратно споразумение с ЕС на среща във Вилнюс. Спогодбата ще отвори европейските пазари за украинския износ.
Молдова пък е най-впечатляващият играч в региона - държавата, населявана от едва 3.5 милиона души, успя да извърши серия от реформи, които вдъхват доверие на наблюдателите, че също ще се стигне до сключване на споразумение с Европейския съюз.
Всичко си има цена
Докато двете държави се приближават към евродоговорките, те си спечелват и презрението на Русия, която се опитва да ги интегрира отново в своята сфера на влияние - чрез водения от Москва митнически съюз, където са включени Беларус и Казахстан.
Твърдейки, че бъдещ режим на свободна търговия между ЕС, Украйна и Молдова ще застраши руския пазар, Кремъл вече спря вноса на украински шоколад и молдовско вино, изпращайки високопоставени свои представители да говорят срещу европейките аспирации на двете държави.
През август Москва стигна още по-далеч, затваряйки границата си за една седмица за целия украински внос - ход, който украинските власти изчислиха на 2.5 млрд. евро, ако Русия го бе удържала до края на годината.
Тази конфронтация изостри и без това нелеките отношения между ЕС и Русия, чиито критици обвиняват Кремъл, че води своята външна политика като игра с нулев резултат - полезното за едни е винаги във вреда на други - и обратно.
Европейски представители порицаха руския „натиск" върху Украйна и Молдова, а комисарят по разширяването Щефан Фюле заклейми действията на Русия като „недопустими". Грубата тактика на Москва обаче постига точно обратен ефект, помагайки на ЕС.
„Парадоксално, но руският натиск изведе „Източно партньорство" на по-високо ниво на политическа видимост и решителност. Без да иска, Кремъл даде нов тласък на цялата програма", коментира полският евродепутат Яцек Сариуш-Волски.
ЕС все пак е в дилема, а Украйна е особено голям проблем
Под властта на Виктор Янукович Украйна даде заден за много от демократичните постижения на Оранжевата революция от 2004 година. Присъдата на бившия премиер Юлия Тимошенко, основен опонент на президента и героиня от Оранжевата революция, където силно прозират злоупотреба с власт и погазване на законите, заплашваше повече от всеки друг проблем да извади извън релси отношенията с Брюксел.
ЕС остро критикува осъждането й на лишаване от свобода заради сключване на неизгодни енергийни договори, докато нейните привърженици твърдят, че става дума за политическа поръчка.
Изглежда, че Янукович е размислил да я помилва, което ще означава победа за европейската дипломация. Още повече, че самата Тимошенко се съгласи на подобен вариант, като в замяна на свободата напусне родината си.
ЕС настоява за реформа на недъгавото изборно законодателство и на прокуратурата на Украйна, като част от дългия списък с изисквания.
Янукович обаче реши смело да прегърне каузата на европейската интеграция, матирайки Брюксел с дилемата или да приеме Украйна с нейните несъвършенства, или да рискува страната да се завърти отново в руската орбита.
„Няма план Б. Европейският съюз прави всичко, което може, за да постигне споразумението за асоцииране с Украйна, както на няколко пъти беше казано", коментира Петер Стано, говорител на Щефан Фюле.
Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно
Дори Молдова и Украйна да подпишат споразуменията, никой не говори за евентуалното им пълноправно членство. Почти десетилетие след „голямото разширяване" от 2004 година, Европейският съюз е разединен по въпроса за ползите и вредите от включването на нови попълнения.
Мнозина виждат присъединяването на България и Румъния през 2007 г. като незрял и преждевременен ход заради забавящата ги политическа нестабилност и корупция по високите етажи на властта.
Въпреки че Хърватия се включи в блока през юли, а преговорите с останалите малки балкански държави продължават, старите и по-западни страни-членки имат скромен апетит към по-нататъшно разширяване.
И все пак, търговските споразумения с ЕС продължават да бъдат примамливи поощрения, които биха разкрили много по-голям отворен пазар, отколкото всичко, което Евразийският съюз на Москва може да предложи.
