Когато се споменават авторитети с цел да се защити смисълът и ползата от по-кратката работна седмица, това обикновено се прави, като се цитира британският икономист Джон Мейнард Кейнс.
Той именно е предвидил, че до 2030-та ще се радваме на 15-часова работна седмица, че в останалата част от времето си гражданите ще се обучават, ще надграждат знанията, или просто ще си "живеят живота".
В САЩ още през 50-те години на миналия век започват първите опити за въвеждането на четиридневната работната седмица.
Естествено, първите опити се случват в държавната администрация, но гражданите започват да се оплакват, че не могат да ползват услугите на държавните служители.
Така петъчният ден отново се връща на "работа".
Ако направим една груба сметка за това колко се работи у нас, в България, излиза, че като се вземат празниците, почивните дни, отпуските и болничните, не работим над 130 дни в годината, а се подразбира, че около 232 дни би трябвало да сме на работа.
Тази сметка е направена при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден.
Е - около 4 месеца сме в почивка, не е никак зле.
Феновете на четиридневната работна седмица не вземат предвид и факта, че подобно разпределение на труда би увеличило разходите на работодателите и намалило възможността им да наемат нови служители.
Ангажиментът за четиридневна работна седмица обаче е мечтата на ограничена група хора, високо образовани и високо платени, които по цял ден седят в бюрата си и манипулират символи. Но това не е мечтата на работниците.
Според Дан Хамермеш, професор по икономика в Университета Тексас в Остин, ако всички започнат да работят по-малко часове, тогава и икономиката ще създава по-малко, а работодателят няма да плаща на наетите същата сума, както при 40 часова работна седмица.
Според статистиката, американският работник прекарва на работното си място около 41 часа всяка седмица (служителите в офис работят много по-дълго от това).
Сред тях със сигурност има такива, които биха се съгласили да им бъде плащано по-малко, за да не работят в петък.
Но също така има много хора, които, обратно, биха искали да работят повече часове, за да получат повече пари.
И според Лари Пейдж от Google проблемът с безработицата може да се реши чрез съкращаване на работната седмица. Доста хора обичат да ходят на работа, но искат и да прекарват време със семейството си.
Има обаче и друг проблем: много хора не са щастливи, когато няма какво да правят.
Петте работни дни са стандартни за американците, а и за по-голямата част от света. Така е през последните 100 години, но с оглед на това, че всяка компания има свои собствени нужди, е трудно да се каже, че е това е оптималният график за всички.
Може би някои фирми, които могат да си го позволят, трябва да започнат да предлагат 32-часови работни седмици.
Но ако наложено това като норма за цялата икономика, би довело до спад на приходите на работещите.
Поради това, в близко бъдеще, 32-часовата работна седмица ще остане само фантазия. Въпреки това, намаленото работно време е силен коз за малките, авантюристични компании и възможност за тях да се конкурират с мощните съперници за талантливи служители.
Някои фирми вече работят с намалено работно време и отчитат положителни резултати. Basecamp, софтуерна компания, предлага четиридневна работна седмица през лятото, а служителите могат да работят в петък докато са на ваканция. Сайтът elMejorTrato.com обещава, че заплащането ви ще се увеличи, дори и да работите по-малко.
И в двата примера доходите на работещите се увеличават въпреки намаления брой часове.
Но независимо от динамиката на американската индустрия, бизнес лидерите са доста консервативни относно тази приумица.
В други компании дори 40 часа са малко - наложи се Goldman Sachs да създаде наскоро вътрешно правило, според което младите служители трябва да са напуснали офиса до полунощ и да не се връщат до седем сутринта на следващия ден (плюс да не идват в събота).
Желанието на някои хора да работят извънредни часове е невероятно днес, с оглед на факта, че преди 100 години в САЩ работниците едва се пребориха да не се работи в събота.
Американската мания с големия брой на работните часове обаче разкрива и една важна истина за характера на труда: понеже отделният принос към благосъстоянието на компанията е трудно да бъде измерен, всеки получава толкова, колкото време е прекарал в офиса.
И това се прави само защото е лесно, а не защото в това има някаква по-дълбок смисъл.
Дали ще са 40 или 32 работни часа, пет или четири дни, това не е толкова важно, стига да има реален резултат и работниците да са щастливи.
Темата е много интересна. Там където работя, минахме на 4 дневка за първи път през 2008. Кризата ни удари направо през кръста. 1/3 от персонала беше съкратена и въпреки това се наложи да минем на 32 часова работна седмица. Заплатите не бяха засегнати. Работодателят е чужда компания, изключително коректна и спазваща собствени високи стандарти за безопасност, подобряване на квалификацията на персонала и др. Когато пазарите започнаха да се възстаномяват през пролетта на 2009 се върна нормалното работно време. После нещата пак се повториха. Периодично го правим, бизнесът е с ясно изразена сезонност, като търсенето в южното полукълбо не успява да компенсира спада във северното през зимните месеци. Често си мисля че 4 дневната работна седмица е резонно решение. Иначе светът, поне развитата част от него, ще се изправи пред хронично високи нива на безработица и социални проблеми от всякакво естество - криминална престъпност и нисък стандарт на живот. На практика това би трябвало да се остави на икономическите агенти. Някои ще ги устрои, други не. Всъщност някаква гъвкавост в работното време е най-доброто решение. В свободното си време хората биха могли да посещават културни събития, също част от икономиката, или да намират възможности за получаване на допълнителни знания и квалификация.