Преконструкция

Авторе, че си забъркал компот от няколко системи, е ясно. Няма да си напъвам суроватката за търсене слабите страни на предложената система. Твоя работа е да ме убедиш, че ще бъде функционираща, като сам посочиш и елиминираш с аргументи възможните и слаби страни. Аз само една фундаментална ще ти дам - президента назначава съдиите. При условие, че те са главата на съдебната власт, ти директно я подчиняваш на изпълнителната, демек ликвидираш я като самостоятелна власт. Две други груби грешки намерих в текста ти: 1. Дето няма значение вида на вота. Няколко пъти вече го казвам, мажоритарния вот вменява лична отговорност на депутата пред избирателите му. Прави невъзможни партийните решения на парламента. Щото партиите в очите на избирателя вече не са на първо място, той ще следи личността на избраника си. Ако партията е вкарала депутата, то преизбирането, зависи от действията му. Първия парламент по тази система ще е партиен, после кой каквото лично си заслужи. За гласове в щатско при избори за "депутати" не се борят партии, а личности, ако не си забелязал. Партиите се борят за президентските избори и пак личността решава крайния победител. 2. Авторството на нещо се именува на първосъздателя му. Не бъркаш компот от американската система, а от една друга създадена 2,5к лета назад във времето. Щото американската едно към едно я копира.

Определено някой се е опитал да изкопира в немалка степен моделът на САЩ - просто променете думичката премиер с президент (което между другото си значи председател) и забележете приликите. Обаче има няколко разлики, които са притеснителни - каквото е смесването на властите до степен изпълнителната да заеме централно място и най-малкото да може да контролира съдебната. За сравнение - в САЩ пък е проведен принцип на стриктно разделение на властите, който не рядко застрашава държавата с неразрешими политически кризи, когато законодателната и изпълнителната власт не си сътрудничат (какъвто пример имаше с така наречения financial cliff). Но преди да се заемем с критика на идеите, аз лично оспорвам базата, на която са формирани. По -точно - концепцията за силата на парламента. Последните 4 години ни демонстрираха една тенденция, характерна за парламентарната демокрация въобще - изместването на центъра на властта от законодателния орган към органа, който осъществява политиката. Обърнете внимание на факта, че парламентът беше напълно безличен точно при управлението на правителство на малцинството - то можеше да бъде свалено с минимално координирано усилие. Такова не видяхме - винаги имаше партньор, който да позволи танцът да продължи. Но това е само черешката на тортата - много ясно на всички ни бе показано, че решенията се вземат от премиера и по негов каприз дадени закони могат да бъдат отхвърлени (един даже някак си изчезна след като бе приет на второ четене...). Затова аз никак не съчувствам на "безсилното" българско правителство, нито смятам, че са му нужни по-големи правомощия. Особено пък да един от министрите да може да обвинява когото си пожелае - така една институция, която и без това е явно зависима, ще стане напълно подчинена на изпълнителната власт - ако не на книга, то фактически. Твърдението, че при прякото избиране на премиера от народа, това ще направи министъра на правосъдието отговорен е забавно и безотговорно - общественото мнение се манипулира с лекота, особено при равнището на правна култура у народа и у повечето журналисти, особено след политическата шега "ние ги хващаме те ги пускат". А проблеми с местене на прокуратурата не се решават, както не се решават и с местене на протфейла от един джоб в друг. И на последно място - Конституцията... Това ли е най-големият враг на българския народ, че така я охулва всеки чел и недочел? С тия хора отпред, какъвто и закон да напишеш - резултатът няма да се промени, особено ако всички ние поотделно се опитваме да им подръжаваме. А Конституцията ни - е, нека я прилагаме известно време и тогава да я съдим наистина. Защото в много случай тя си остава номинална. И докато отношението към конституционализма е такова, колкото и да я сменяме, нищо няма да се промени.

Тюрлю гювеч си направил човече! Много по-лесно ще ти е да констроираш проект за система не като копираш от тук и там и после гледаш до какво ще доведе, а като си анализираш процесите и отношенията, какви да запазиш, добавиш и промениш и после да създадеш един или повече проекти, които да следват идеята. Няма чак толкова голяма разлика между проектирането на механизми, сгради, софтуер и държавно устройство. Процесите в обществото въобще не са безбожно сложни в достатъчно голяма държава, а в малка функционират успешно и по-прости директно демократични методи - ние сме достатъчно много, ако и да намаляваме. Както и да е, понеже и аз това работя - софтуерни архитектури, редовно с есблъсквам с дебели глави - някои титуловани, други не, които правят същите грешки - поставят пристрастия към елементи преди да осъзнаят системата като цяло. Не казвам, че аз бих се справил с държавно управление, но със сигурност мога да видя много от липсите. За съжаление политиката включва и други елементи - приемливост за населението например и добрите решения често трябва да се продават индиректно, дори с откровени лъжи. Преди да продължа бих казал, че не само не съм против лъжата в политката, напротив - считам я за необходимост, която трябва да се владее професионално. Аз по професионални причини мога да позволя да ми обясняват индиректни връзки и влияния и да обосновават мерки с тях, но мнозинството ще се закотви около идеята за добри, лоши и мислещи и немислещи за народа и ще се уреди със собствени сили тотален провал. (ако някой пита - не страдам от скромност). Сега, авторе, ти имаш ли идея какво искаш да промениш във функционирането на обществото или поставяш като цели разнородни позиции вариращи от харесване през икономически политики до стратегическо планиране? Според мен не си се замислял, а освен да съм нескромен, много пъти съм казвал - тъпите хора са рядкост, но хората научени да мислят повърхностно са 99% от населението. Това значи, че можеш, но си възпитан така, че нямаш желание да разнищиш нещата. Това дето го описваш е някаква объркана президенска република с омешани съдебна и изпълнителна власт, погрешно подценяваш типа на изборната система като не съществен, приемаш априори, че народния избор на длъжности изискващи квалификация ще донесе приемлив и прогресивен ред, странно комбинираш желание за разделение и мисли за капацитета на парламента - на един строго специализиран в законодателство парламент едва ли му трябва толкова голям капацитет... да не продължавам с непродуктивни критики. Колкото и да е странно на пръв поглед добра политическа програма наистина може да се изложи схематично в нещо, което доближава лозунг. Например ако искаш да осигуриш предвидимост за бизнеса, трябва да осигуриш консерватизъм в законодателството - бавна и подложена на инспекции процедура на промяна и създаване на закони и подзаконови актове. Колкото и да ти се иска да минеш с това следва да не гледаш на закона като на абсолют, защото той комуникира с нас през институциите, които го прилагат и те много лесно могат да го докарат до състояние на "гонка по устав" в условия, в които той се прилага само за притискане на определени (не говорим за причиние) субекти за сметка на други. Т.е. наложително е прилагането на закона за всички наистина да се доведе до някакво задоволително ниво, за да можеш да говориш за ефект на закона - иначе ефекта от начините на прилгане е много по-голям от конкретните правила на самия закон. Илюстрация може да се намери във всеки случай, когато различни закони или наредби могат да се използват за едни и същи ефекти върху отделни хора или група хора - примери в мамковината ни има безкрай. Така че в примера с предвидимостта трябва да планираш мерки от а до я и ще ти се отели вола да измислиш как да промениш и функциите на администрацията, общините, редица служби и т.н. Тук веднага опираш до проблема с големите промени - големите промени предизвикват промяна на препитанието на много хора, дори и когато то е на практика престъпно според закона и дори морала, то все пак е препитание и навици, промяната им ще предизвика съпротива, саботажи с бесдействие или действие, ще наран косвено други хора, които може да са полезни, ако приемем директно засегнатите за вредни и т.н. Т.е. освен да планираш какъв баланс искаш и дори да имаш идея, която добре го поддръжа ти не можеш да превключиш изведнъж страната в такъв режим - това направиха комунистите някога и за целта трябваше сила, трябваше сянката на великия Съветски съюз и над две десетилетия (прабаба ми е държала верига частни магазини до началото на 60-те, например). Тъй като очевидно имаш и проблема с прехода, трябва да прецениш кой и как ще ти се съпротивлява - от естествената съпротива на групи и слеве, до организираната съпротива на кръгове виждащи своя интерес нарушен. Без да се заровиш достатъчно цялата работа става детинщина, мечтание на дете, играещо си на държава. За съжаление някакво поне забележимо ниво на експертност може да се види само в think-tanks и аналитиците на някои служби, но и там проспектите рядко са дългосрочни и често са в служба на цели на хора без съответната експертиза. Казано иначе ситуацията в политиката е много подобна на ситуацията в корпорация - например софтуерна, каквито добре познавам. В повечето такива, продукта се създава успешно не благодарение на мениджмънта, а въпреки него - въпрос на шанс да има достатъчно и правилно луди хора в техническия екип. Мениджърите във всички области по принцип пробиват пътя си през социални взаимодействия и докато се докопат до достатъчно висока позиция вече са необратимо вградени в социалната игра и нито могат, а най-често и не искат да я променят.

Драга Елисавета, не се впечатлявайте толкова от ГЕРБ. Това не е партия, а планирана процедура по промяна на нашата психика - промяна на готовността ни да приемем определени промени в начина, по който живеем. За съжаление ГЕРБ не е само творение на тия, които са го замислили, но и в последствие добива право на живот чак когато други заинтересовани са видели в проекта ползи, които оригиналните му създатели не са. Въпреки, че и аз говоря на безумния език на псевдо-политиката днес не съм в такова настроение и не ми се говори за банди и олигарси. За някои ГЕРБ беше средство да изолират отговорността си, за други беше средство за настройване на част от народа към желание за повече строга законност. Просто имайте пред вид, че също като мен има хора с неимоверно повече опит от моя, които не мислят в очевидни рамки и са способни да създадат редица проекти за цели, които никога дори не влизат в полезрението Ви. Сега ГЕРБ трябва да се разгради контролируемо, за да се избегне опасността да се роди ново младо БСП от него - избори или не ГЕРБ е минало. Това, което следва за съжаление засяга силно кръгове свързани с ония, на които мнозина викат комуняги и няма да се приеме добре от тях, ако дойде прекалено от вън. Следва БСП да направи онова, което би прилягало да речем на Костов, в което разбира се има и уловка. Това не е наша работа - вършат я хора, над които нямаме никакъв шанс за контрол, ние трябва пътьом да се опитаме да запазим, колкото можем повече от свободата си, за да не станем като американците - роби, без да го разбират.