Преконструкция

Тюрлю гювеч си направил човече! Много по-лесно ще ти е да констроираш проект за система не като копираш от тук и там и после гледаш до какво ще доведе, а като си анализираш процесите и отношенията, какви да запазиш, добавиш и промениш и после да създадеш един или повече проекти, които да следват идеята. Няма чак толкова голяма разлика между проектирането на механизми, сгради, софтуер и държавно устройство. Процесите в обществото въобще не са безбожно сложни в достатъчно голяма държава, а в малка функционират успешно и по-прости директно демократични методи - ние сме достатъчно много, ако и да намаляваме. Както и да е, понеже и аз това работя - софтуерни архитектури, редовно с есблъсквам с дебели глави - някои титуловани, други не, които правят същите грешки - поставят пристрастия към елементи преди да осъзнаят системата като цяло. Не казвам, че аз бих се справил с държавно управление, но със сигурност мога да видя много от липсите. За съжаление политиката включва и други елементи - приемливост за населението например и добрите решения често трябва да се продават индиректно, дори с откровени лъжи. Преди да продължа бих казал, че не само не съм против лъжата в политката, напротив - считам я за необходимост, която трябва да се владее професионално. Аз по професионални причини мога да позволя да ми обясняват индиректни връзки и влияния и да обосновават мерки с тях, но мнозинството ще се закотви около идеята за добри, лоши и мислещи и немислещи за народа и ще се уреди със собствени сили тотален провал. (ако някой пита - не страдам от скромност). Сега, авторе, ти имаш ли идея какво искаш да промениш във функционирането на обществото или поставяш като цели разнородни позиции вариращи от харесване през икономически политики до стратегическо планиране? Според мен не си се замислял, а освен да съм нескромен, много пъти съм казвал - тъпите хора са рядкост, но хората научени да мислят повърхностно са 99% от населението. Това значи, че можеш, но си възпитан така, че нямаш желание да разнищиш нещата. Това дето го описваш е някаква объркана президенска република с омешани съдебна и изпълнителна власт, погрешно подценяваш типа на изборната система като не съществен, приемаш априори, че народния избор на длъжности изискващи квалификация ще донесе приемлив и прогресивен ред, странно комбинираш желание за разделение и мисли за капацитета на парламента - на един строго специализиран в законодателство парламент едва ли му трябва толкова голям капацитет... да не продължавам с непродуктивни критики. Колкото и да е странно на пръв поглед добра политическа програма наистина може да се изложи схематично в нещо, което доближава лозунг. Например ако искаш да осигуриш предвидимост за бизнеса, трябва да осигуриш консерватизъм в законодателството - бавна и подложена на инспекции процедура на промяна и създаване на закони и подзаконови актове. Колкото и да ти се иска да минеш с това следва да не гледаш на закона като на абсолют, защото той комуникира с нас през институциите, които го прилагат и те много лесно могат да го докарат до състояние на "гонка по устав" в условия, в които той се прилага само за притискане на определени (не говорим за причиние) субекти за сметка на други. Т.е. наложително е прилагането на закона за всички наистина да се доведе до някакво задоволително ниво, за да можеш да говориш за ефект на закона - иначе ефекта от начините на прилгане е много по-голям от конкретните правила на самия закон. Илюстрация може да се намери във всеки случай, когато различни закони или наредби могат да се използват за едни и същи ефекти върху отделни хора или група хора - примери в мамковината ни има безкрай. Така че в примера с предвидимостта трябва да планираш мерки от а до я и ще ти се отели вола да измислиш как да промениш и функциите на администрацията, общините, редица служби и т.н. Тук веднага опираш до проблема с големите промени - големите промени предизвикват промяна на препитанието на много хора, дори и когато то е на практика престъпно според закона и дори морала, то все пак е препитание и навици, промяната им ще предизвика съпротива, саботажи с бесдействие или действие, ще наран косвено други хора, които може да са полезни, ако приемем директно засегнатите за вредни и т.н. Т.е. освен да планираш какъв баланс искаш и дори да имаш идея, която добре го поддръжа ти не можеш да превключиш изведнъж страната в такъв режим - това направиха комунистите някога и за целта трябваше сила, трябваше сянката на великия Съветски съюз и над две десетилетия (прабаба ми е държала верига частни магазини до началото на 60-те, например). Тъй като очевидно имаш и проблема с прехода, трябва да прецениш кой и как ще ти се съпротивлява - от естествената съпротива на групи и слеве, до организираната съпротива на кръгове виждащи своя интерес нарушен. Без да се заровиш достатъчно цялата работа става детинщина, мечтание на дете, играещо си на държава. За съжаление някакво поне забележимо ниво на експертност може да се види само в think-tanks и аналитиците на някои служби, но и там проспектите рядко са дългосрочни и често са в служба на цели на хора без съответната експертиза. Казано иначе ситуацията в политиката е много подобна на ситуацията в корпорация - например софтуерна, каквито добре познавам. В повечето такива, продукта се създава успешно не благодарение на мениджмънта, а въпреки него - въпрос на шанс да има достатъчно и правилно луди хора в техническия екип. Мениджърите във всички области по принцип пробиват пътя си през социални взаимодействия и докато се докопат до достатъчно висока позиция вече са необратимо вградени в социалната игра и нито могат, а най-често и не искат да я променят.

Драга Елисавета, не се впечатлявайте толкова от ГЕРБ. Това не е партия, а планирана процедура по промяна на нашата психика - промяна на готовността ни да приемем определени промени в начина, по който живеем. За съжаление ГЕРБ не е само творение на тия, които са го замислили, но и в последствие добива право на живот чак когато други заинтересовани са видели в проекта ползи, които оригиналните му създатели не са. Въпреки, че и аз говоря на безумния език на псевдо-политиката днес не съм в такова настроение и не ми се говори за банди и олигарси. За някои ГЕРБ беше средство да изолират отговорността си, за други беше средство за настройване на част от народа към желание за повече строга законност. Просто имайте пред вид, че също като мен има хора с неимоверно повече опит от моя, които не мислят в очевидни рамки и са способни да създадат редица проекти за цели, които никога дори не влизат в полезрението Ви. Сега ГЕРБ трябва да се разгради контролируемо, за да се избегне опасността да се роди ново младо БСП от него - избори или не ГЕРБ е минало. Това, което следва за съжаление засяга силно кръгове свързани с ония, на които мнозина викат комуняги и няма да се приеме добре от тях, ако дойде прекалено от вън. Следва БСП да направи онова, което би прилягало да речем на Костов, в което разбира се има и уловка. Това не е наша работа - вършат я хора, над които нямаме никакъв шанс за контрол, ние трябва пътьом да се опитаме да запазим, колкото можем повече от свободата си, за да не станем като американците - роби, без да го разбират.