Свободата е на върха на селфи стика

Ако тази новина не е достигнала до вас, защото бичите айляк на морето, или просто защото не ви интересува, което всъщност май си е нормално - една млада жена беше убита от брат си, тъй като имаше навика да се снима в оскъдни дрехи и да си прави провокативни селфита в компанията на мъже.

Кандил Балоч беше от Пакистан и беше известна като модел, актриса и онлайн знаменитост. Тя стана поредната жертва на така наречените "убийства в името на семейната чест".

Подобни случаи там изобщо не са прецедент, просто тази жена беше популярна и за нея се разшумя малко повече, та чак и ние разбрахме за момент какво се случва извън Instagram профила на Галена.

Наричаха я "пакистанската Ким Кардашиян". Но разликата между двете, на пръв поглед сходни по ценностна система жени, е че едната манифестира свободата си, а другата - свободния си задник.

За едната чупките в кръста по бельо са нещо нормално като игра на покемони, а за другата те са протест и в крайна сметка - причина за смъртта й.

В настоящата тукашна действителност семейството, Слава Богу, не те убива, защото си показала малко цици. Напротив - тук баща ти тегли кредит, купува ти цици за бала и дори ти осигурява възможност да бъдеш плеймейт звезда, ако това е твоето "истинско аз".

Всъщност, ако аз си кача циците в мрежата, брат ми може и да се притесни какво се случва с мен, но със сигурност няма да ме убие. Нали?

Да можеш да си качиш еротични снимки в нета се приема за даденост. Свободата обаче не е даденост.

Това да приличаш на долнопробна чалгарка съответно също не е даденост. Това да се направиш на животно в петък вечер или да си сложиш за профилна снимка националното знаме на поредната свободна страна, където някой е избил невинни хора, не е даденост. Това да живееш в свободна Европа или да си секси студентка по медицина в Истанбул (или София) не е даденост.

Ние сме децата на свободния избор.

Чудим се в Макдоналдс ли да ходим, на референдум ли да гласуваме, пилатес ли да тренираме, домашно порно ли да снимаме, да напсуваме властта във Facebook ли, да посадим дърво, или да дремнем.

Западното човечеството е извървяло огромен и ужасно труден път, напоен с кръвта на много хора, за да постигне тази свобода. И с всеки следващ малоумен избор изглежда сякаш по този стръмен път връщане има. А надолу се върви много по-бързо.

И в Пакистан, и тук, и преди, и сега, свободата е ценност, която се отстоява всеки ден. Или се губи.

Ценност, която, колкото и да се бием в гърдите, че защитаваме, всъщност отдавна сякаш ни минава през кардашиянения гъз, защото не можеш да цениш нещо, в което не инвестираш, а просто използваш като парцал за баня.

Свободата е отговорност. Лична и ежедневна.

Отговорност спрямо това за какво и кого гласуваш, каква литература четеш, откъде се информираш, как си изкарваш и харчиш парите, за какво влизаш в мрежата, къде си изхвърляш боклука, на какво учиш децата си, от какво се страхуваш, в какви стереотипи се поставяш, как се забавляваш, какво обичаш, в какво вярваш, как живееш...

А светът е село, в което има две-три заможни семейства с големи къщи и коли и стотина бедни семейства, които работят за чорбаджиите срещу мизерна надница.

Децата на богатите са свикнали да имат всичко и са зверски отегчени. Децата на бедните са свикнали да нямат нищо и са гневни. И ако отегчението се храни от комфорта, гневът по стара традиция го разрушава, докато той стане немислим.

Кандил Балоч се снимаше разголена в Инстаграм и беше убита в името на честта. А ние ежедневно се самоубиваме като цивилизация в блатата на този илюзорен комфорт, бъркайки демократичните ценности с бразилско дупе в собствен сос по Instagram.

Няма други като нас.