"Лудите, лудите, те да са живи!" Предполагам, че цитатът ви е познат. Дори да не сте чели скоро българска литература (иначе е на чорбаджи Марко от "Под игото" от Иван Вазов - бел.р.).
Миналата седмица едно момиче ни изправи на нокти, защото е издало книга, в която под името му се четат стихотворения на известни и обичани български автори. Между тях - на Давид Овадия, на Дамян Дамянов. Хубаво е, че това се случи.
Така излязоха наяве резултатите от един дълъг и подмолен процес. Преписването на стихове е само върхът на айсберга. Никой не знае до каква дълбочина стига той, но с отворени очи сме се устремили право към него. Може пък това да ни накара да сменим курса в посока образование, възпитание, умение да поемаме отговорност.
Успокоителното е, че все още успяваме да реагираме. Макар че след дни скандалът ще бъде забравен и ефектът ще е никакъв.
Притеснителното е, че реагираме само на видимата част на айсберга.
Мария Димитрова не чете поезия. Само я преписва. Ако вярваш, че си талантлив, никога няма да ти хрумне, че можеш да си сложиш името под чужда творба. Ако си решен да го направиш, но си малко грамотен и съобразителен, поне ще се досетиш, че бързо ще те разкрият. Постъпката на мнимата поетеса за мен първо е глупава и наивна - и после възмутителна.
Действията на издателството обаче са тотално безхаберни и безотговорни. (Да ви приличат на някого?) Те би трябвало да ни плашат и скандализират повече. Редакторката се извини, че петнадесет години не била чела българска поезия. Ако лекар ни каже, че петнадесет години не е практикувал, дали ще му се доверим?
Издателката твърди, че вината е изцяло на Мария. Тя подписала, че стиховете са нейни. Тези договори се подписват обикновено доста след като ръкописът е влязал в издателството и е прочетен. Дали редакторката и издателката са прочели какво пише в тетрадките на Мария или просто са приели поръчката?
Може да ви звучи сантиментално-старомодно, но аз все още вярвам, че редакторът, издателят, журналистът, учителят носят огромна отговорност за действията си. Те са тези, които възпитават и учат. Тяхното отношение, отговорност или безотговорност са в началото на всеки проблем или на всяко решение.
Да, предполагам, че 950 лева са доста във време на криза за издателство "Божич". Сигурно и за всяко друго. Но ако издават само защото им плащат, читателите дотолкова ще загубят интерес и ще оглупеят, че няма дори да си присвояват стихове. Ще предпочетат да си припяват римуваните реклами, които са гледали по телевизията. Може някой продуцент да ги срещне на улицата и да ги направи звезди.
Много е хубаво, че всичко това се случи.
В стремежа си да изгазим сега - сега да ни е лесно и сигурно - създаваме не-светлото си бъдеще под формата на неграмотни хора. Те нямат ясно съзнание какво всъщност вършат. Понятията им за "редно" и "нередно" са така омешани, че се е получила шизофренична каша. Ако се случи обществото да се възмути от тях, те се радват, че са станали известни.
Тази редакторка и издателка подготвят всъщност своите достойни заместници. Нали се сещате - ние ще остареем и след нас ще дойдат други. Ще заемат местата ни и ще се грижат за културата, икономиката, политиката. За нас. Защото ние ще сме още живи и доста зависими от тези, които сами сме възпитали и отгледали.
Мислете си за това винаги, когато искате да претупате нещата. Независимо дали сте редактор, продавач, художник или водопроводчик. Мислете си за това, когато решите просто да приберете едни пари. Да подминете някоя нередност с мисълта, че друг ще я оправи. Да си кажете: "Това не ме засяга". Сещайте се за това. Моля ви.
И после правете каквото трябва.
Е, това младо девойче, още с акне, си е направо света вода ненапита пред г-н Сиромахов, да речем.
Ами ако не можем? Ако си мислим, че сме върхът, пък сме посредствени и ограничени? И най-вече, ако не ни пука? Ако единственото, което искаме са парите?
тъжно
Издавал съм собствени произведения - романи и съм ги продал в тираж над 120 хиляди/самиздат/ и имам огромен опит. Голяма глупост е да се пише против издателството, което фактически срещу заплащане е издало стиховете и нищо повече - то не прави оценка, а съдейства - редактиране, стилистика, художник, оформление и още трудоемки неща. Ясно е, че ако някой не си плати отвън няма да излезе и една книга. Издателството е само в ролята на пекарна, в която се носи хляб отвън, за да се пече, а няма собствена продукция. Културата е на колене, а вие се правите на разбирачи... Малцина луди ентусиасти са направили издателство, за да разберат, че не всичко, което хвърчи се яде...
До 10 Скапаняк Моите адмирации за романа, разпространен в такъв тираж Но изказването ти е доста противоречиво, за човек с такъв опит. В едно изречение "Голяма глупост е да се пише против издателството, което фактически срещу заплащане е издало стиховете и нищо повече - то не прави оценка, а съдейства - редактиране, стилистика, художник, оформление и още трудоемки неща." ти изказваш две взаимоизключващи се твърдения - имам предвид - "не прави оценка" и "редактиране, стилистика". Да "редактираш" означава да поправиш нещо, да го направиш по-добро. Явно и ти си използвал думата тук в този смисъл. Е, за да се опитваш да направиш нещо по-добро, означава, че си го ОЦЕНИЛ като не достатъчно добро, или най-малкото - хванал си дребни грешки, които поправяш и го правиш безгрешно. Но и това си е ОЦЕНКА - нещо не е правилно, погрешно е. Иначе си прав - точно изброените от теб дейности е призвано и длъжно да извършва всяко издателство - независимо дали за външен поръчител, или за книга, която издава със собствени средства. И в конкретния случай точно това не е направило конкретното издателство. Не си е направило труда да извърши една от основните дейност, които га правят издателсто - да редактира, което както вече написах - означава и да оцени - издавания продукт. И като го оцени като плагиатство, просто да откаже поръчката - въпреки предлаганите има няма 1000 сребърника.
Не може и да се очаква друго. Преписването и плагиатстването са така дълбоко вградени в съзнанието на българите още от училищния чин. Когато "госпожата" ти пише отличен за копирано от интернет литературно съчинение, а със собствени сили го докарваш най-много до мн.добър 4.50, как да се научиш да правиш разлика между редно и нередно? Единственият начин е да отидеш после в чужд университет и там да ти избият порочните практики от главата и да те научат как се прави в развитите държави - с много труд.
Хора, хора, издателството прави редакция и стилистика срещу заплащане, не прави никаква литературна оценка, защото, ако имаше оценка, изобщо нямаше да издаде книгата, а на всичко отгоре на пазара стихоплетците не вървят и от тях няма парична полза. И не съм издал един роман, а четири и ги има във всички световни библиотеки. Всичко свърши за мен през 1992 г. - тогава се срина пазарът на книгите у нас и спрях да пиша, зашото съм професионалист, а не графоман - трудът винаги трябва да се заплаща. А сега се хванах да обяснявам, защото съм дърт пенсионер без работа.
Плагиатите са си проблем да , но истинския проблем са графоманите , които страдат от идеята че имат да споделят със света уникално важни неща, и съвременните технологии направиха това много лесно за съжаление
баси ташака.
не стига, че грозна, не стига, че пъпчива, ами на това отгоре и тъпа като гъз.