Както знаете от фолклора, с бъклица се кани особено важен и значим човек, а в днешната ситуация - всеки студент е важен и значим...
Хора, които разбират от математика и статистика забелязаха, че броят на студентските места надвишава броя на завършилите зрелостници. Всеки, които иска, може да се запише. Нищо, че "яйце да хвърлиш - върху висшист ще падне."
Кандидатстудентската кампания вече е лишена от истерията на миналите години. Напрежението около изпитите не е така сгъстено.
Майките, бащите, бабите, дядовците и лелите не страдат така болезнено от безсънни нощи, защото вече е ясно, че за всеки пътник има влак. И по-точно - всеки, решил да е студент, ще намери своя университет.
Университети много, специалности - безкрай, приложение на знанията - точно никакво... Всички новооткрити учебни заведения все са „висши", все са „международни" и здраво свързани с „бизнеса".
Не виждам кой ще се учуди на Международно висше бизнес училище в село Дебелец.
В опит за поява, направиха нови развъдници на знанието, гръмко наречени Държавен университет „Патриарх Евтимий" или Пернишки университет за технологии, комуникации и автоматизация, прекръстен на Европейски политехнически университет заради ужаса от абревиатурата.
И ако по-рано бабите мечтаеха детето да учи „вишо", за да не работи или се гордееха, че внукът е приет за кандидат-студент, сегашните не се кахърят - все нещо ще го приемат. Да учи там, пък... Родителите надигат изтерзана глава от финансовите водовъртежи, в които са се завихрили с частните уроци, абитуриентските тоалети, пищните сбирки за бала. Да го приемат там нещо, че вече не се издържа...
Пък после детето, като изучи „Управление на качеството", „Управление на персонала", „Управление на проекти", „Управление на програми", „Управление на риска", „Управление на промяната", „Управление на конфликти", „Управление на .....", ще може да управлява...автомобила си.
Нещата се случват горе-долу като във вица.
Един младеж поискал от майка си пари за татуировка - надписът бил: "Всичко в този живот съм постигнал сам". Майката ще прегледа в интернет къде има незаети места и все нещо ще намери за детето. Както каза една позната - „В краен случай - педагогика."
За да се откликне пълноценно на все по-нарастващите потребности от знания, много специалности се разделят на подспециалности, раждат се нови наименования, роят се преподавателски екипи. Ако ще опазваме културното и историческо наследство - нека го направим по видове. Да има „Опазване на паметници", „Опазване на сгради", „Опазване на картини", „Опазване на пластики"....Господ да ни пази!
Когато имаше висши и полувисши училища, нещата бяха ясни - лекарят завършваше едното, медицинската сестра - другото, инженерът беше с висше, техникът с полувисше. Работеха в екип, разбираха от работата си и се допълваха.
Не може всички да изучим публична администрация, маркетинг и връзки с обществеността. Кой ще работи? Кой ще произвежда?
Смяна в концепцията винаги може да има, ако има концепция...Един познат завърши „Философия на съзнанието" и ...стана хижар. Сигурно нещо е научил.
Много млади хора ще попаднат в ласкавите обятия на гаражните университети, ще сглобят някакви курсови и дипломни работи и...ще избутат. После ще станат продавач-консултанти в МОЛ-овете.
Разбира се, изключения има! Но те вече не са тук.
