Днес се представя един европейски доклад. Какво толкоз, ще кажете - европейската бюрокрация трябва да работи. Дори и да е така, в него се констатират сериозни изоставания. Накратко - България е "оставач" в три области, най-съществената от които е енергийната политика - поради бързината, с която се стреми да реализира стъпките по проекта "Южен поток", докато останалите страни от ЕС, включени в газопровода, все още са на ниво споразумения.
Докладът за България е на Европейския съвет по външнa политика (European council for foreign relations - ECFR) с автор Димитър Бечев. Той се публикува заедно с т.нар. Бележник на европейската външна политика (European Foreign Policy Scorecard), където България е в групата на т.нар. изостанали страни, където компания ни правят Гърция и Германия.
В изследването България е определена като "лентяй" по външнополитическите въпроси, важни за ЕС през изминалата година. Тя не е отбелязала никакви точки и в другата таблица от изследването, където се класират лидерите в европейската външна политика.
Основните изводи за нас, така както ги прочетоха в Европейския съвет по външна политика:
1. Властта е в международна изолация - протестите и политическата поляризация ограничават възможностите за действие на "технократа" Пламен Орешарски на равнище ЕС. Освен Брюксел, до момента той е посетил само Букурещ. Румънският му колега Виктор Понта пък е единственият, който го е посещавал в София.
2. Властта е във вътрешна изолация. В желанието си да останат на власт на всяка цена, БСП и ДПС използват приятелски настроени медии и публични фигури, за да представят протестиращите и критично настроените към властта НПО-та със западно финансиране като маши на външни сили
3. Скатаване. Популизмът и ксенофобията са във възход, а в същото време страната ни се въздържа от категорична позиция по всички ключови за ЕС дебати в това число - и този, предизвикан от кампанията за ограничаване на свободното придвижване в евросъюза, водена от консерваторите във Великобритания. Влизането в Шенген също е на заден план както за Брюксел, така и за властта в София
4. "Южен поток". Един от аспектите, в които премиерът Орешарски показва желание за развитие, са енергийните отношения с Русия. Страната ни е единственият член на ЕС, където е започнала реализацията на проекта за газопровод "Южен поток".
Решението на правителството да упълномощи еврокомисар Гюнтер Йотингер да преговаря с "Газпром" за привеждане на проекта до съвместимост с европейските регулации се смята за обрат, тъй като руската газова компания очаквала София да лобира пред Брюксел за това за газопровода да бъде направено изключени що се отнася до достъпа на трети страни.
5. АЕЦ. Кабинетът "Орешарски" дава индикации за рестарт на проекта "Белене". "Освен че утежняват зависимостта от Русия, подобни планове създават значителни разногласия, защото производството на ток надвишава потреблението в България, разходите са много високи (и непрекъснато нарастват) и има голяма корупция в енергийния сектор". БСП се опитват да балансират ситуацията, като привлекат и САЩ в българската ядрена индустрия.
6. Бежанците. Правителството е било хванато неподготвено от идването на над 6000 сирийци. Макар бройката да е относително скромна, тя се оказа предизвикателство за България, която няма почти никакъв опит в работата с бежанци и търсещи убежище.
"Доказа се ниският капацитет на институциите, условията в лагерите бяха в най-добрия случай под стандарта, а заради мигрантите се надигна ксенофобска вълна в медиите и даже се появиха граждански патрули по улиците на София". Позицията на правителството беше пасивна, отчасти поради страх да не загуби подкрепата на описваната като ксенофобска партия "Атака".
7. Накъде гледа външната ни политика. Правителството на Орешарски отстъпи от амбициозните инициативи на Николай Младенов за установяване на добри отношения със страните от Близкия Изток. По отношение на Македония също се наблюдава забавяне на преговорите по Договора за добросъседство, почти готов по времето на ГЕРБ. През октомври 2013 г. министърът на външните работи Кристиан Вигенин даде съвместна пресконференция с гръцкия си колега Елефтериос Венезелос в Атина, където нарече Македония FYROM, макар страната ни да я е признала с конституционното й име
Извод: "Страната не е направила кой знае какво, за да запълни политическата пропаст, която я дели от останалите страни в ЕС. Вътрешнополитическото напрежение намали и без това скромния потенциал на България да допринася за външната политика на Европа. По ключови въпроси като енергийната сигурност, България се е отклонила в посока към Русия".
Като цяло докладът показва ограничените възможности на ЕС да влияе в областта на външната политика - по отношение на Сирия например ЕС продължава да е разединен и няма капацитет за намеса, както и в ситуацията в Египет, коментира по-късно Бечев.
