Иван Родионов седи в офиса си на берлинския площад "Потсдам" и изглежда се радва на ролята си на злодей. Той говори на почти лишен от акцент немски, с тих, но рязък глас пред германските медии, които според него "сляпо маршируват по команда", когато отразяват украинската криза.
При скорошните си изяви в две основни германски токшоута, Родионов оспорва твърденията, че руски войски са проникнали в Крим преди спорния референдум и анексирането му от Русия. Според него "радикалните крайнодесни възгледи" на правителството в Киев, а не Русия, са реалната заплаха.
"Западните политици," казва той, "или помагат пряко, или поне наблюдават, без да се месят"
Родионов защитава Путин толкова усърдно, че е лесно да бъде сбъркан с говорител на Кремъл. Самият Родионов обаче се самоопределя като журналист. Той е ръководител на агенцията за видео новини Ruptly, основана преди година и финансирана от руското правителство.
Офисът на агенцията е луксозен, с изглед към Райхстага, и Кремъл изглежда няма нищо пратив да харчи доста пари, за да разпространява гледната си точка за света оттам. Около 110 души от Испания, Великобритания, Русия и Полша работят денонощно в триетажния офис по видеа, които се продават на международните медии.
На пръв поглед не изглежда очевидно, че Ruptly е всъщност кремълска телевизия. Освен речи на Путин, тя предлага архив от много други видеоклипове, от "Пуси Райът" до арести на руски опозиционери. Когато обаче става дума за Източна Украйна, агенцията предлага единствено видеа, които подкрепят проруските поддръжници на "Донецката народна република", създадена от сепаратистите.
За цвят присъстват и крайнодесни радикали като британеца Ник Грифин или немския крайнодесен екстремист Олаф Розе, идеолог на неонацистката Национална демократическа партия (NPD), леещи омраза срещу Европейския съюз и политиката му за Украйна.
Родионов казва, че от основаването си Ruptly имат 14 абонати и над 200 клиенти, включително "обществени и частни" ефирни телевизии. Субсидиите от Москва позволяват на Ruptly да предлага видеа с професионално качество на по-ниски цени от частните й конкуренти.
Пропагандиране на каквото каже Кремъл
Войната за Украйна се води с разнообразни средства - с остри думи и мека дипломация, природен газ, оръжие и разузнавателни организации. Но вероятно най-важният инструмент, използван от Москва, са медиите и Интернет, включително привидно "неутрални" журналисти и анализатори, разпратени по цял свят да разпространяват позицията на Кремъл.
"Намираме се на фронта на неуморна пропагандна война," казва Ендрю Уайс, вицепрезидент по научните проекти във Фонда за международен мир "Карнеги", влиятелен вашингтонски мозъчен тръст. Уайс описва тази пропаганда като основен инструмент, използван от Русия във външната й политика.
Москва гледа отвъд краткосрочните цели, стремейки се да насочва общественото мнение в дългосрочен мащаб, за да създава "алтернативен дискурс в запазните държави," казва Маргарита Симонян, главен редактор на излъчващата на чужди езици кремълска телевизия RT, доскоро известна като Russia Today, която е реалният собственик на Ruptly.
Кремъл инвестира около €100 млн. годишно в руски медии в чужбина, за да влияе на общественото мнение на Запада. Тази стратегия обяснява и защо Путин се обърна директно към германците в речта си за анексирането на Крим.
Отбелязвайки, че Кремъл е подкрепил обединението на Германия, той призова германците да подкрепят обединението на Крим с Руската федерация. Популярността на Путин в Германия стабилно спадаше през годините на управлението му, но възгледите му за света все пак остава популярна.
Триумфален медиен щурм
Източници от Кремъл говорят със задоволство в наши дни, обсъждайки московската информационна политика. "Може и да спечелихме войната в Грузия през 2008, но изгубихме пропагандната война срещу Америка и Запада," казва един от тях. "Благодарение на RT и Интернет, все пак наваксваме."
Докато Ruptly се опитва да се утвърди като алтернатива на Reuters и Associated Press в осигуряването на видео-съдържание, RT вече са се наложили за 9-те години от създаването си, като наскоро изпревариха дори CNN по гледания в YouTube. С близо 1.2 милиарда гледания, само BBC засега успяват да запазват преднина пред RT.
Във Великобритания RT имат повече зрители от паневропейската новинарска телевизия Euronews, а в някои основни американски градове RT е най-гледаният чуждестранен канал. 2500-те служители на RT предават и излъчват на руски, английски, испански и арабски, като скоро ще добавят към езиците и немски.
Триумфалният поход на путиновата телевизия започва в бивша фабрика в североизточна Москва. Задачата, поставена на главната редакторка Симонян още при назначението й през 2005, е ясна: да "разчупи монопола на англосаксонските масмедии."
И тя успешно се бори за тази кауза до този момент
"Има голямо търсене на медийно съдържание, което не повтаря като папагал тезите на западната преса," казва тя. "Дори и в западните страни." RT дава на проруските сепаратисти от източна Украйна много повече ефир, отколкото на поддръжниците на правителството в Киев, и Симонян не оспорва този факт. "Ние сме нещо като информационно министерство на отбраната на Русия," казват колегите й не без чувство за гордост.
Ruptly и RT са само най-видимите инструменти, използвани от Кремъл. Другите пропагандни методи са не чак толкова биещи на очи.
Например когато токшоу програми канят руски журналисти да коментират украинската криза, те почти винаги са експерти, взети директно от пропагандния отдел на Кремъл. Медиите естествено харесват такива гости, защото предизвикват ожесточена и провокативна дискусия. Но донякъде това допринася за факта, че критичните към руските власти експерти или не желаят да говорят, или биват възпрепятствани да го правят.
Примерно Сергей Сумленний, който до януари беше кореспондент в Германия на руското бизнес издание "Експерт" и първоначално беше чест гост в германски токшоута, като интелигентно и аргументирано критикуваше политиката на Путин. Впоследствие обаче той бе уволнен от изданието и съответно изпадна и от германския ТВ ефир.
На негово място, руската перспектива сега бива представяна от хора като Ана Роуз, която обикновено бива представяна като кореспондент на "Росийская газета". Името звучи невинно, но тази "сериозна" руска журналистка предизвиква откровено недоумение с твърденията си, че украинската армия стреля "по жени и деца" и че руските войници трябва да им осигурят защита.
Позицията й обаче изведнъж става много по-разбираема, когато научите, че "Росийская газета" е официоз на руското правителство.
Манипулация и в социалните медии
Тези, които четат коментари, публикувани под статии за Украйна в новинарските уеб сайтове, са забелязали в последно време, че те са пълни със съобщения с еднотипна аргументация.
Независимото руско бизнес издание "Ведомости" наскоро съобщи, че от началото на украинската криза президентската администрация в Москва проучва как общественото мнение в САЩ и Европа може да бъде манипулирано чрез Интернет и социалните мрежи.
Вестникът съобщава, че повечето от "професионалните коментатори" в Германия, Великобритания и САЩ са руски емигранти, които активно работят за руската кауза във Facebook и в новинарските сайтове.
Освен това журналисти и редактори в западни уеб сайтове и издания почти ежедневно получават писма и имейли, предлагащи "сензационна информация за украинската криза". "Източниците" често споменават, че разполагат с "доказателства" за крайнодесните убеждения на правителството в Киев, които искат да споделят с журналистите. Писмата са писани на немски и английски, но съдържат на места буквален превод на руски изрази и изглеждат като писани от рускоговорящи пропагандисти.
В последните месеци бяха задействани и други форми на пропаганда. Например често има "прихванати разговори" между западни дипломати или украински политици, представени по начин, обслужващ руските интереси.
От изказването "Майната им на ЕС" на главния американски дипломат в Европа Виктория Нюланд, та чак до изказвания на външния министър на Естония, които според публикувалите ги доказват кой е отговорен за смъртта на протестиращите на площад "Независимост" в Киев. Руските медии също очевидно с особено удоволствие съобщиха през април, че ръководителят на ЦРУ Джон Бренън е пътувал до Киев.
Има голяма вероятност тази конфиденциална информация и съдържанието на прихванатите разговори да се разпространяват от руското разузнаване. От западни разузнавания приемат, че дори кодирани комуникации на украинската армия се прихващат от руснаците.
Кремъл също така умело използва антиамериканските нагласи сред много западноевропейци, като твърди например, че американски наемници и консултанти са били изпратени в източна Украйна. Дори и сега все още няма доказателства, подкрепящи тези твърдения.
И все пак Америка не звучи твърде безпристрастно, тъй като Вашингтон не се колебае да разпространява собствена антируска пропаганда
Под овациите на консервативни медии като Fox News, сенаторът-републиканец Джон Маккейн шумно призовава американското правителство да осигури на прозападните сили в Украйна помощ, включително под формата на оръжие.
Междувременно Forbes пита: "Дали Путин е новият Хитлер?" Агенцията за международно развитие на Вашингтон USAID пък оповести в началото на май, че ще осигури $1.25 млн. помощи за украински медии, докато те се подготвяха за президентските избори. Вашингтон отдавна подкрепя опозиционни групи, активни през Оранжевата революция, и сега борещи се срещу Москва.
Донякъде компрометиращ е и фактът, че пресцентърът, създаден от новото правителство в киевския хотел "Украйна", е частично финансиран от т.нар. Международна фондация "Възраждане", свързвана с името на Джордж Сорос. Репортери там почти ежедневно излъчват интервюта с министри и лоялни политолози, тълкуващи събитията в източна Украйна по желания за правителството в Киев начин. И все пак, може да се спори, че на насочената руска пропаганда е наложително да се отговаря с контрапропаганда.
Кампанията на Москва доста контрастира с дейността на независимите европейски медии. Много вестници и телевизии намалиха капацитета на кореспондентските си бюра в Москва или изобщо ги закриха в последните години. Това създаде недостиг на експерти, които да проникнат през пропагандата от всички страни и да осигурят обективен анализ какво реално се случва.
Фактът, че промиването на мозъци изглежда работи, пролича и по факта, че когато миналия понеделник германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се появи на берлинския площад "Александерплац" в навечерието на изборите за Европейския парламент, леви активисти го освиркваха и размахваха плакати с надписи "Спрете нацистите в Украйна!". Москва самодоволно отрази протеста, а свързаните с Кремъл медии показаха изчерпателни репортажи за него.
Най-големият пропаганден успех
Целта на тази глобална битка за общественото мнение не е само превръщането на европейците и американците в почитатели на Путин. Руският президент си е поставил за цел да си гарантира стабилност и непоколебими позиции в самата Русия.
Най-големият пропаганден успех на Путин е фактът, че мнозинството руснаци вече вярват, че Киев наистина се управлява от фашисти. Изваждането от гардероба на призрака на Втората световна война II по този начин се оказа много ефективно сред руснаците. Един от членовете на руския парламент дори стигна дотам да нарече пожара в Одеса, при който загинаха 30 проруски активисти "новият Аушвиц".
Междувременно председателят на руската Дума говори за "геноцида в Украйна". С пропагандната машина, задействана с пълна сила, вероятно не е твърде изненадващо, че анкета наскоро установи, че 89% от аудиторията на руско радио са съгласни с тезата, че "участниците в масовото убийство в Одеса трябва да бъдат заловени и екзекутирани без съдебен процес."
Журналистите в руските държавни медии често обичат да цитират западни политици и експерти, но селективно подбират едни и същи лица, говорещи в тяхна полза. Сред тях е и авторът на биография на Путин Александер Рар, бивш специалист по Русия в Германския съвет по международни отношения (DGAP) и понастоящем консултант в газовата компания Wintershall, която има тесни връзки с Русия.
"Западът така и не успя да преглътне завръщането на Путин," казва Рар. Той също така твърди, че реалните убеждения на западните политици са различни от публичните им изявления - и те се изказват открито за Русия едва когато напуснат избираемите си постове.
Кремъл затяга контрола
В последните месеци Кремъл затяга контрола над рускоезичните онлайн медии, за да удържи "правилната идеологическа линия" в Русия. Повечето електронни медии и вестници вече са под контрола на Кремъл. Към 94% от руснаците се информират преди всичко от държавната телевизия. Проблемът е, че тя не се колебае безсрамно да манипалира и фабрикува новини.
Преди две седмици например във вечерните новини бе показан видеоклип, за който се твърдеше, че показва убийството от националисти на проруски боец в Източна Украйна. Всъщност въпросното видео е отпреди година и половина и показваше бунтовници в Северен Кавказ.
Малцина са изследвали ефектите от подобен тип пропаганда повече от Лев Гудков, ръководител на независимата социологическа агенция "Левада Център". Институцията наскоро бе разследвана от властите. "Прокуратурата открито призна, че единствената причина, поради която още не са ни закрили, е че Кремъл не е издал окончателно нареждане да ни затворят," казва Гудков. "Но определено ни следят под лупа."
67-годишният социолог показва развитието на промяната в общественото мнение на база досегашните изследвания. Когато многобройните протестиращи срещу украинския президент Виктор Янукович излязоха по улиците, само 30% от руснаците са вярвали, че подписването на споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС е "предателство на славянското единство".
През февруари, в пика на протестите на Площада на независимостта, 73% все още са смятали този въпрос за вътрешен за Украйна. За изминалото оттогава време около 58% от руснаците вече подкрепят евентуално анексиране на Източна Украйна от Русия.
"Успешната пропагандна кампания, която наблюдаваме около украинската криза, е уникална и изключително комплексна, дори по съветските стандарти," казва Гудков. "Кремъл успя да събуди емоции, дълбоко вкопани в руската народопсихология: жаждата за имперско величие, усещането за антиамериканизъм и гордостта от победата на Русия над хитлерова Германия."
В крайна сметка анексията на Крим запуши устата на критиците
Преди анексията, недоволството срещу Путин нарастваше стабилно. Социологическите проучвания показват, че нарастващ брой руснаци са искали той да бъде свален от президентския пост. През ноември 2013, 53% са заявили, че биха гласували за друг кандидат на следващи избори. Имиджът на Путин обаче се изстреля до рекордни нива след анексията, като 86% от руснаците вече казват, че биха го преизбрали за поне още един мандат.
"..Тези, които четат коментари, публикувани под статии за Украйна в новинарските уеб сайтове, са забелязали в последно време, че те са пълни със съобщения с еднотипна аргументация..." А тези, които четат Уебкафето какво са забелязали? Най-вероятно, че се напълни с безброй Бойчевци с еднотипна аргументация по въпросите с Украина.... Добре че минаха изборите, та другите тролове малко понамаляха
Във всяка една НЕдемократична страна идивида ЛаФорсе щеше да бъде пратен незабавно да чука камъни до края на живота си. Тук обаче има правата и свободите да бълва тъпотии със завидно старание по цял ден. Почвам да вярвам, че демокрацията е нещо лошо в такъв случай. Някои хора наистина трябва да бъдат пратени да чукат камъни в някоя каторга
Брее днес цели 2 антируски статии. И все срещу пропагандата, троловете и т.н. Бах тез руснаци.
Всъщност, в тази статия западът като че ли критикува /а статията несъмнено е критична/ не Русия, а себе си. Всички прийоми, които са приписвани на руската "пропаганда" са си запазена марка именно на запада. Поне у нас това го гледаме вече 25 години. Докато течеше Майдана в Украйна, аз поне не чух нито едно официално изявление на руски държавник. Не видях един път там да отиде висш руски представител или дипломат. Русия през цялото време си траеше. Докато разните му Катрин Аштън-ки Нюланд-ки и още сума ти знайни и незнайни западни борци за демокрация си ходеха там, все едно са у дома си. То не бяха "подкрепи", бисквитки" "закуски", а в същото време неонацистки и фашистки банди завземаха властта. Изгориха живи хора не само в Одеса, но и преди това в Киев /и ... моля, не наричайте и това пропаганда/. Срещнаха съвсем закономерен отпор от местното население, но за това не се обелва и дума, освен, че това били "сепаратисти", че едва ли не сами са се изгорили /Господи, какъв цинизъм, но и каква отчайваща липса на въображение в пропагандата!/ Всички медии /и нашите, естествено/ продължават да говорят за "анексия" на Крим. Явно не са на ясно какво е това - анексия. Говорят за "режима" на Путин. Какъв режим, бе? Ако две разглезени мръхли влязат в църква и започнат да се лигавят и да скандализират останалите това какво е - право на свободно изразяване ли или просто проява на ниска интелигентност. И ако ги нашамарят - край, ето, това е "режима" на Путин. Значи някакви си пикли могат да правят каквото си искат и да стресират други хора, но ако им се попречи - е, това вече е "режим". Преди време наивно си мислех, че след като падна комунизма, западът ще има коренно различно отношение към Русия. Оказа се, че я мрази още повече. Защо ли?
LaForce (3): Правилен ти е цитатът. Аз обаче много разчитам на този открит сблъсък между пропагандите. Колкото по-остър е, толкова по-добре. Първо, защото когато човек е непрекъснато облъчван от явно противоположни внушения (не просто различаващи се, а направо взаимно отричащи се), дори за неособено интелигентните става очевидно, че истината най-вероятно е някъде по средата. И че медия, каквато и да е тя, в никакъв случай не може да се приема за източник на истина. Още по-малко пък – на Истина с главна буква. Което от своя страна значи, че всяка информация трябва да се премисля, преди да й се повярва. Колкото и да е затруднително за тия, които не щат да мислят, щото им е по-лесно само да вярват. Особено валидно е това за родните изкопаеми, които по останал от соца навик все търсят съвременния еквивалент на „Работническо дело“. И въздишат по времената, когато партийната линия беше една, разясняваше се от едно място, и всичко беше ясно. И второ, колкото по-агресивна става пропагандата, толкова е по-дразнеща. Съответно се увеличава вероятността народонаселението да се ядоса. Което (дай боже да се случи) би било изключително здравословно. Винаги съм твърдял, че един от основните проблеми на обществата (не само на нашето в България, а и по света) е, че много трудно се ядосват. Защото високият праг на търпение е сигнал за един куп овластени психопати, престъпници и обикновени шмекери, че могат да правят каквото си искат. Тъй че путиновата пропагандна кампания е може би единственият все пак полезен детайл от всичките идиотщини, които в момента идват от Кремъл. И то точно такава, каквато се оформя – нагла и безогледна, като номинация на Пеевски за председател на ДАНС.
Казвам го пак - в случващото се не е толкова важно колко е лоша Русия, а доколко Западът следва ценностите си. За повечето хора пропагандната война на Русия идва като реакция и те приемат и крайностите й, но самото единодушие на Западните медии вече е проблем, който човек не може да приеме лесно. Различни мнения имаше и има, но намаляват, налага се език на обвинение без аргументи, най-често дори без дефиниция - направо се преминава към съвети какво трябва да направи Русия. Както и да е, твърденията за фашизъм са наистина безпочвени - в Украйна кървавия хаос и бандитщината е измислена преди възникването на фашизма и почвата е достатъчно благодатна, за да се повторят. Никой не ебава на Запад да натърти на проблемите с неотговорените въпроси - кой кого уби на Майдана, в Одеса, защо се иска демократично разпознаване на хора, които до един са забогатели бандити от 90-те - точно като руските. Пропаганда на заобикалянето на въпроса за истината - е, тя не заслужава ли достоен отговор? В крайна сметка май е прав бетона - нека лъжат, така сами ще потънат, но бетонът показва ясни пристрастия насочени на запад, а ситуацията е такава, че всеки очаква Русия да лъже, но някак си е неприемливо Западните ценности да се налагат с лъжа и премълчаване. При такова поведение остава съмнение и то расте у много хора, при призиви за санкции за война, в която Русия официално не участва човек почва да се пита - добре де ама не трябват ли доказателства, не трябва ли да слагаме човека над формалната идея за неприкосновеност на територията. И след като години наред Украйна и Русия бяха представяни като едно днес опитите да се изкара Украйна неруска, само предизвикват недоумение към публичното отхвърляне на правото на живот на руснаците в тая страна изразявано от хора като Обама. Накрая остава факта, че Русия предложи военни наблюдатели да влязат в Украйна, Западът отказва дори да забележи предложението и постулира олигарси за избраници на народа (добри олигарси) и за носители на всички Европейски добродетели и съответно им дава кард бланш да очистят страната си. Остават въпроси и ако говорим за свободни медии, поне една част от тях щяха да са ги заразнищвали, но това не се случва. Аз лично се питам как станаха несвободни медиите на свободния свят - не може всички да са под директен натиск, щеше да се забележи, тук има пръст някакъв продължителен процес и има белези на някаква грешка, чиито последствия може би са унищожителни за Западните ценности по невидим, но страшен начин.
Проблемите, които има да решава Русия /Путин/ със запада, не се различават съществено от вътрешните и проблеми - на първо място - олигарсите. В момента се наблюдава войната между настъпващата власт на глобалните корпорации и държавите. Неолибералният пазарен фундаментализъм, който е основната идеология на световните мега-корпорации /и който, по същество, е чалгата в съвременната икономическа наука/ вижда като основен свой враг не кой да е, а именно държавата. До скоро държавата беше силна и именно за това срещу нея се хвърля такъв огън и жупел. Никой не плюе и не критикува врага си, ако той е слаб. Нашата държава, уви, май окончателно изгуби тая битка. Тя вече съществува - така, само проформа - за представителни цели. Че какво е държава без пари? Срещу Путин се плюе така яростно, именно защото се опитва да запази държавността. И за сега, донякъде, успява. Сега, както казва "Зелен Бетон" нека се опитаме да помислим - кое е за предпочитане - компанията или държавата? Трябва да е ясно, обаче, че в най-скоро време двете няма да съществуват равнопоставено. Ако изберем компанията и приветстваме властта на корпорациите и изчезването на държавите - тогава ще говорим ли още за "демокрация". Не знам до сега някъде частна компания да е структурирана на демократични принципи. Напротив - точно обратното - там структурата е строго йерархична, пирамидална. Право на мнение имат само тези на върха - онези надолу имат единственото право да изпълняват. На теория изглежда, че изходът би бил в някакъв разумен баланс между едното и другото - между държавата и компанията. Само че има една подробност. Става дума за пари. Става дума за това, че компанията е продукт на капитализма, а основната движеща сила в такава обществено-икономическа система не е конкуренцията. Тя е следствие на нещо друго, което е "хардуерно" вградено в капитализма и е движеща сила, а именно - стремежът към монополизъм. Компаниите не се конкурират по между си от някаква страст към състезателността, а защото всяка се надява в някакъв момент да съсипе всички останали и най-сетне да се успокои. До сега не знам случай някой да е завладял мажоритарен пазарен дял и в един момент да се е провикнал: "Ей, елате и други, бе! Елате, че умрях от скука!" И така, ако си представим, че в един момент възтържествува властта на мега-корпорациите, /защото по-голямата част от парите вече са в тях, а не в държавите/ тогава, най-вероятно религията ни би станала политеистична. Богът на енергията ще е "Шеврон". Богът на плодородието "Монсанто" и т.н. и т.н. А като си помисля само, колко демократична би била такава религия .... .