Въпреки известната неяснота по отношение на разликите между отделните исторически форми на фашизма, мисля, че е възможно да се очертае един списък от отличителни черти, типични за онова, което бих желал да наричам първичен фашизъм, или вечен фашизъм.
Тези черти не могат да бъдат организирани в система; много от тях си противоречат, а освен това те са типични и за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно да присъства само една от тях, за да стане възможно фашизмът да започне да набъбва около нея.
1. Първата черта на първичния фашизъм е култът към традицията.
Традиционализмът, разбира се, е много по-стар от фашизма. Той е типичен не само за контрареволюционната мисъл след Френската революция; той е роден в късната елинистка епоха като реакция срещу класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския район хората от различни религии (повечето от вярванията, снизходително приети от римския Пантеон) започват да мечтаят за някакво откровение, получено в зората на човешката история. Това откровение, според традиционалистката мистика, в продължение на много дълго време е останало скрито под покритието на забравени езици - в египетски йероглифи, в келтски руни, в скрижалите на слабо познати религии от Азия.
Тази нова култура е трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът е не само, както ни подсказва речникът, "комбинация от различни форми на вярвания или религиозни практики"; една такава комбинация трябва и да толерира противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа някакъв отломък от мъдрост, и макар да изглежда, че казват несъвместими едно с друго неща, всички те насочват по алегоричен начин към една и съща първична истина.
Като следствие от това не може да има никакъв напредък на познанието. Истината вече е била произнесена веднъж завинаги и единственото, което можем да направим, е да подпомогнем разясняването на нейното неясно послание.
Ако поровите малко в лавиците, които в американските книжарници са обозначени като New Age, можете да откриете там дори Свети Августин, който, доколкото ми е известно, не е бил фашист. Но комбинацията от Свети Августин и Стоунхендж - това вече е симптом за първичен фашизъм.
2. Традиционализмът предполага отричане на модернизма.
Както фашистите, така и нацистите се прекланяха пред технологията, докато традиционалистките мислители обикновено я отричат като нещо несъвместимо с традиционните духовни ценности. И макар че нацизмът се гордееше с индустриалните си постижения, неговата възхвала на модернизма беше само повърхност на една идеология, основаваща се на кръвта и земята (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят беше маскирано като отхвърляне на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Векът на разума, се разглеждаше като начало на модерната поквара. В този смисъл първичният фашизъм може да бъде дефиниран като ирационализъм.
3. Ирационализмът зависи и от култа към действието заради самото действие.
Действието, бидейки красиво само по себе си, трябва да бъде прието преди, или без, размисъл. Мисленето е форма на автокастрация. Ето защо културата е нещо подозрително, доколкото тя бива идентифицирана с критическо отношение към света. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на първичния фашизъм, от привързаността на Херман Гьоринг към една фраза, заимствана от пиеса на Ханс Йост ("Когато чуя думата култура, се хващам за кобура"), до честото използване на изрази като "изродени интелектуалци", "яйцеглави", "изхабени сноби" и "университетите са гнезда на червените". Официалните фашистки интелектуалци бяха ангажирани предимно с атаки срещу модерната култура и либералната интелигенция, защото били предали традиционните ценности.
4. Критичният дух прави разграничения, а способността за разграничение е признак на модернизъм.
В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния фашизъм несъгласието е предателство.
5. Освен това несъгласието е признак на разнообразие.
Първичният фашизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното - и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно фашистко или незряло фашистко движение е апелът срещу чуждите. По този начин първичният фашизъм е расистки по самата си природа.
6. Първичният фашизъм има в корените си индивидуалното и социално разочарование.
Това е причината, поради която една от най-типичните черти на историческия фашизъм е апелът към разочарованата средна класа - една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи. В наше време, когато старите "пролетарии" се превръщат в дребни буржоа (а лумпените биват до голяма степен изключени от политическата сцена), фашизмът от утрешния ден ще намери публиката си в това ново мнозинство.
7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, първичният фашизъм казва, че единствената им привилегия е най-общата - това, че са родени в една и съща страна.
Това е произходът на национализма. В един много прост смисъл, единствените, които могат да дадат идентификация на една нация, са нейните врагове. Ето защо в корена на първично-фашистката психология винаги се открива обсебеността с някаква форма на заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се чувстват обкръжени. И най-лесният начин да се разреши заговорът е апелът към ксенофобията, омразата към чуждите. Но заговорът може да идва и отвътре: обикновено евреите са най-добрата мишена, защото те притежават предимството да бъдат едновременно и вътре, и вън. В Съединените щати един много ясен пример за обсебеността от заговора е книгата "Новият световен ред" на телевизионния проповедник Пат Робертсън, но освен него има множество други.
8. Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си.
Когато бях момче, ме учеха, че англичаните са хора на петте ежедневни яденета. Те ядели по-често от бедните, но сдържани италианци. Евреите са богати и си помагат едни на други чрез секретна мрежа за взаимопомощ. Освен това обаче последователите на първичния фашизъм трябва да бъдат убедени, че могат да надвият враговете. Ето защо, чрез едно постоянно изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са осъдени да губят войните, които водят, защото са по природа неспособни да оценят обективно силата на противника.
9. За първичния фашизъм няма борба за живот. По-скоро животът се води заради борбата.
По този начин пацифизмът се превръща в пазарлък с враговете. Той е нещо лошо, защото животът е постоянна война. Но това влече със себе си един комплекс за Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, трябва да има някаква последна битка, след която движението ще получи окончателен контрол над света. Но такива "окончателни решения" предполагат една последваща ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципите на постоянната война. Никой фашистки лидер не е успявал да разреши това противоречие.
10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология, доколкото той е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военен елитизъм предпоставя грубо презрение към слабите.
Първичният фашизъм може само да защитава един популярен елитизъм. Всеки гражданин принадлежи към най-добрия народ в света, членовете на партията са най-добрите сред гражданите, а всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи. Всъщност Водачът, знаейки, че властта му не е извоювана по демократичен път, а получена чрез сила, знае същевременно, че силата му се основава на слабостта на масите; те са толкова слаби, че се нуждаят от някого, който да ги управлява.
11. В една такава обстановка всеки бива възпитаван така, че да стане герой.
Във всяка митология героят е изключително същество, но в първично-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ към героизма е стриктно свързан с култа към смъртта. Не е случаен фактът, че един от лозунгите на испанските фалангисти е бил Viva la Muerte (Да живее смъртта!). В нефашистките общества на обществото се заявява, че смъртта е нещо неприятно, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите се казва, че това е болезненият път към достигането на свръхестествено щастие. В противоположност на това, първично-фашисткият герой не просто приема героичната смърт, той се стреми към нея, тъй като тя се възхвалява като най-добрата награда за героичния живот. Първично-фашисткият герой няма търпение да умре. В нетърпението си той нерядко изпраща на смърт и други хора.
12. Тъй като и постоянната война, и героизмът са игри, трудни за играене, първичният фашизъм прехвърля своята воля за власт и върху сексуалните въпроси.
Това е произходът на мачизма (който включва както презрение към жените, така и нетърпимост, и осъждане на нестандартните сексуални практики - от целомъдрието до хомосексуалността). Но тъй като дори сексът е игра, трудна за играене, първичният фашизъм е склонен да си играе с оръжия - при което това се превръща във фалистично упражнение.
13. Първичният фашизъм се основава на избирателен популизъм, един вид "качествен" популизъм.
При една демокрация гражданите имат индивидуални права, но като цяло те имат политическо въздействие само от количествена гледна точка - следват се само решенията на мнозинството. За първичния фашизъм обаче индивидите като такива нямат права, а Народът се възприема като количество, една монолитна единица, изразяваща Общата воля. Но тъй като никое голямо количество хора не може да притежава обща воля, Водачът претендира да бъде неин тълкувател. Изгубили властта си да упълномощават, гражданите не действат; на тях се позовават само когато играят ролята на Народа. По този начин Народът се превръща в театрална измислица. В нашето бъдеще може да се появи някакъв вид телевизионен или интернетски популизъм, при който емоционалната реакция на избрана група граждани бива представена и приета като Глас на народа.
Поради качествения си популизъм, първичният фашизъм трябва да бъде против "гнили" парламентарни правителства. Винаги, когато някоя политическа каста се съмнява в легитимността на парламента, защото той вече не представлявал Глас на народа, ние можем да подушим първичен фашизъм.
14. Първичните фашисти говорят Новговор.
Новговорът беше измислен от Оруел в "1984" като официален език на онова, което той наричаше Ангсоц, Английски социализъм. Но елементи на първичния фашизъм са общи за различни форми на диктатури. Всички нацистки и фашистки учебници използват беден речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите на сложното и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме и други видове Новговор, дори и ако те приемат привидно невинната форма на популярно телевизионно токшоу.
А защо да не потърсим допирни точки И с настоящия "антиправителствен" дискурс? "[Хората] мечтаят за някакво откровение, получено в зората на човешката история. Това откровение, според традиционалистката мистика, в продължение на много дълго време е останало скрито под покритието на забравени езици. [...] Истината вече е била произнесена веднъж завинаги и единственото, което можем да направим, е да подпомогнем разясняването на нейното неясно послание." Според много хора, всичко случило се до сега и случващо се в момента е плод на един "първичен заговор" на комунистическите тайни служби. Всяко действие, всяко решение е по някакъв начин предопределено от предварително начертан план. Този план е забулен в тайни и скрит от очите на обикновения гражданин. Всеки играч в политическия процес е по някакъв начин свързан с този план и по някакъв начин бива възнаграден за неговата лоялност. Съответно приоритет номер едно е да излезне тази истина наяве, да се отговори на въпроса "КОЙ?". "В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния фашизъм несъгласието е предателство." Прекрасно олицетворение на това е печално известният списък с "враговете на протеста", заклеймяващ всеки, който е посмял отблизо или отдалече да критикува някой аспект от случващото се. "[Е]дна от най-типичните черти на историческия фашизъм е апелът към разочарованата средна класа - една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи." Чувството на политическо унижение е безспорно един от двигателите на недоволството на народа. То е даденост но и предстажлява почва за зараждане на "първичен фашизъм" "Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си." "Евреите са богати и си помагат едни на други чрез секретна мрежа за взаимопомощ." Постоянно чуваме за секретната мрежа на влияние на бившите тайни служби и как тя е пуснала пипала във всички сфери на обществото. Протестираме срещу силен враг, с огромни средства натрупани през годините. "Поради качествения си популизъм, първичният фашизъм трябва да бъде против "гнили" парламентарни правителства. Винаги, когато някоя политическа каста се съмнява в легитимността на парламента, защото той вече не представлявал Глас на народа, ние можем да подушим първичен фашизъм." Има ли нужда от коментар?
Тази статия има за цел да създаде някаква измислица, че недай си боже фашизмът е нещо като идиотизъм. .
Bulharia Nad Vsichko KLETA MAJKA BALGARIQ Някой хора просто не осъзнават колко са тъпи и смешни
@deowin Статията се отнася специфично до белезите и моят коментар бе също за тях. Не съм правил извод и в никакъв случай не мисля че е правилно да се правят изводи и да се лепят етикети.... Но все пак, имайки уши, слонът повече наподобява мечка стръвница отколкото да кажем папагала @Frida О да. Списъкът с долни реторични фокусчета е дълъг. Но аз все пак мисля, че конспиративната теория как Сорос и Иво П. дърпат конците на протеста е толкова наивна колкото и тази, че ДС управлява...
@BnV Тази статия я е писал Умберто Еко, приятелю. Ако искаше да каже, че фашизмът е форма на идиотизъм (той не че не е...), щеше да го каже, повярвай ми.
@deowin Метафората с животното се получи добре. Аз за разлика от теб чета статията като наръчник да разпознаем възможно най-рано кога животното започва да се изражда, а не когато вече се е изродило.... То може би днес или утр еняма да ни нападне, но има извсетна (малка) вероятност някой ден да се изроди. Затова се говори за първични признаци, белези и т.н... Но мисля че се разбрахме @Frida Вие си имате ваше мнение, аз си имам мое. Моето е, че този буламач с ролята на ДС е прах в очите на хората за да не си дадат сметка че държават е клекнала пред капитала... Сервира се един вид първична конспирация, така че хората вместо да се питат какво конкретно може да се направи, за да се онеме властта от капитала, се нарамват с вили и факли и тръгват да гонят вещици.... Пак казвам, това е изцяло мое мнение. И ми е много интересно, защо решихте да започнете коментара си с лична нападка към мен. Това да не би по-някакъв начин допринася за тежестта на Вашия аргумент?
@deowin ...един вид, да видим кога първото зъбче израства а не да чакаме животното да се извиси над нас с отворена паст...
@Frida "извинявам се, ако сте го приели лично индивидуално" Ставаше въпрос за "собствена пустота". Доста индивидуално звучи, признайте! Няма значение, извинението е прието. "отнася се за всички като Вас, които групово упорито налагат фашизоидни белези и признаци върху антиправителствените активисти." Аз лично не познавам никой друг, "като мен". Не съм част от група. Седя си пред компютъра и расъждавам на глас, това е. Просто е.... "чудя се кое дава повод и основание за подобна тенденция. и си обяснявам. ако ви е интересно, мога да го споделя." Интересно ми е вашето мнение, споделете! "ако смятате методите и действията на додесетиноеврийското десе за законни и морални, твърдението Ви може да се приеме за мнение." Първо, да отговоря на въпроса. Няма значение дали АЗ смятам методите на ДС за законни. Точно по този въпрос не може някой да има мнение. Те или са били законни (спрямо додесотоноемвриискито законодателство, разбира се) или не са били законни. Предполагам че по-голямата част са били законни но е имало и действия които дори и по тогавашния закон не са били.... А що се отнася до тяхния морален характер, не мога да отговоря. Не знам какво значи морални и неморални методи. Смисълът на думата "морал", в този контекст ми избягва. Чувам че нпоследък тя се използва много, но Ви моля да ми дадете един два примера какво според Вас са морални методи. Има ли и имало ли е някога, според Вас един репресивен апарат, някъде по света, чиито методи бихте окачествили като "морални"? Може би шведските тайни служби, знам ли? И, малко по-общо, как възприемате исканията за "морал в политиката". Какво значи това? "иначе, капитализмът в беге е дело на десе и затова е такъв, какъвто е. довчерашните активни борци против него станаха първи капиталисти, а децата и внуците им - го наследиха." Точно за този простоват наратив говоря. Вие сериозно ли си мислите че една оррганизация може собственоръчно да "създаде" капитализъм. Как се създава капитализъм, точно? Както го представяте ми напомня за началото на "Шменти Капели" ( http://youtu.be/gLW7uOucCtA ) Така ли го виждате, наистина? "обаче все още им липсва нещо. кое - също мога да споделя при желание мои подозрения." Да интересно ми е какво, според вас, им липсва, споделете!
@Frida Благодаря за съвета и за изчерпателния отговор.