Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Имам пъпка на носа! Коментирайте го...

Ако скрижалите бяха писани в наши дни, вероятно щяха да съдържат нещо от типа на: "Ако имаш линк за две клюки в социалната мрежа, прати едната на ближния си" Снимка: Getty Images
Ако скрижалите бяха писани в наши дни, вероятно щяха да съдържат нещо от типа на: "Ако имаш линк за две клюки в социалната мрежа, прати едната на ближния си"

Днес все повече хора все по-активно ползват социалните мрежи. Благодарение на платформата за споделяне и съдържанието, генерирано от собствените му потребители, уеб-пространството по-бързо и по-сигурно от произлязлаотпореднияекспериментнаCERNчернадупка смалява размерите на планетата.

Имаме достъп до все повече факти. Коментари. Анализи. Материали. Творчество. Преживявания. Потърси ли достатъчно прецизно, в Интернет човек може да намери всичко. Стига да имаше желание. Но няма.

Трябва да призная, впечатлен съм от научно-технологичния прогрес в наши дни. Телефоните стават все по-малки. Невероятно! Можехме да сме открили лекарство против рака, можехме да сме пратили експедиция изследователи на Марс, можехме всяка сутрин да си хващаме редовната "подземка" до Мумбай.

Можехме, обаче ... такова... прекалено сме заети

Да си правим компютрите все по-бързи и удобни. За да ни вървят по-добре игрите на тях и да можем да ги играем съвсем навсякъде. И порното да е с още по-висока разделителна способност. Почти все едно си там!

Почти все едно си там... И защо не? Нито една възможна секунда за комуникация не трябва да се изпуска. Потенциално рекламно време, знаете как е. След 10 години ще можем да комуникираме с приятелите си и да възприемаме информация дори насън. Ще можем да кажем и споделим всичко, с всеки, по всяко време.

Жалко само, че дотогава вече няма да е останало какво. "The most disappointing thing about learning telepathy is finding out how boring people really are".

Все още си спомням времето, в което информация се намираше трудно. Ако искаш да прочетеш нещо - тичай до библиотеката да ксерокопираш. Ако искаш да се обадиш, че ще закъснееш за срещата - нямаш късмет, братле. По-добре побързай. Мацката вече е излязла от тях и няма как да й звъннеш.

Достъпът до света се осъществяваше чрез телевизионният екран - и то само в определени часове. В другите - приятна музика и рандъм WS Teleshop програми в 4 сутринта. Искаш информация, трябва ти информация, любознателен си нещо? Чудесно. Чети вестници.

Преди векове са се убивали заради...

Сега имаме достъп до безценни ресурси (google? anyone? anyone?!) почти безплатно. Преди векове хората са се убивали за мизерната възможност да ползват не повече от половин процент от тези неща.

На свой ред ние имаме лесен достъп до кажи-речи цялото човешко познание и чрез него до цялата красота на човешкото изкуство, предадено чрез развитата концепция за човешкия талант и изразяващо красотата на човешкия дух.

Какво правим ние с всичко това? Сядаме пред монитора и си чекваме мейла, пускаме си музика или порно и предъвкваме жълтата преса. По някое време, след като се отегчим много, може дори да изтеглим да си гледаме сериала. Или пък лежерно хващаме слушалката на телефона.

Не повече от 30 секунди разсеяно натискаме клавишите - пускаме SMS на любимия човек. В миналото хората които са били разделени са писали писмата си с часове и са чакали отговорите с месеци. Днес ние просто пускаме SMS.

500 г. пр. Хр.:

- Върна ли се вече вестоносецът?!

- Да, Цезаре! Носи ужасни новини!

- Лично ще говоря с него! Доведи го!

(2 минути по-късно)

- Изпратете вестоносци до всички легиони! Ханибал идва от север!

- Цезаре, това ще отнеме седмици! А после и придвижването обратно...

- Тогава не губете нито минутка! Съдбата на Рим е във вашите ръце. Препускайте!

2010 г. сл. Хр.:

- Ало-у, Пешо, ти ли си бре? Кажи сега к'во правим.

- Нищо бе, браточка, аз след 1 час си хващам рейса и след 3 часа ще съм при вас.

...

myspfacelinkdyoutwitbooker...

Да знаете - нищо по-важно няма от това дали 100 или 200 души са харесали новите ви снимки от купона снощи. Освен това фактът, че сте се разделили с гаджето си, трябва да стане достояние на минимум още толкова. Хора, които не познавате. Хора, които никога няма да срещнете. Освен случайно на улицата. Без да ги познаете.

Или на някоя единвидсоциалнамрежа-другвидсоциалнамрежа-beer среща. Веднъж. За 2 минути. Но няма да ги запомните. Защото даже няма да се опитате. Те също да знаят. Напълно естествено е най-хубавото нещо, което сте способни да споделите с тези непознати хора е, че ви е излязла огромна пъпка на носа.

И че онзи ден сте имали махмурлук. Ако скрижалите бяха писани в наши дни, вероятно щяха да съдържат нещо от типа на: "Ако имаш линк за две клюки в социалната мрежа, прати едната на ближния си".

Естествено, каквото и да говорим, всички много добре си знаем, че нещата никога не са само черни. Дори в най-мрачните моменти, курсорът на мишката винаги си остава бял!

Най-четените