Записките на един реалист

Уважаеми оптимисте, представител на 3-те процента вярващи, че след 5 години ще живеем по-добре.

Предварително искам да Ви кажа, че Ви пише един от онези, които здраво се трудят. Това е моя лична философия. Но въпреки това се учудвам на оптимизма Ви. Започвате своето изложение с 2002 година - аз ще разширя малко този период, като започна от 1989 г. и свърша с 2010 г.

Въпросът за членството в НАТО на България се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г. Соломон Паси внася предложение в парламента за присъединяване към Североатлантическия договор.

България е приета в НАТО през 2004 г. - едва след 14 години. Години на "ние сме за, ние пък напук сме против". Е, приеха ни - за добро или за зло - още не се знае. (А иначе - горките момчета от контингента в Афганистан: всички са там да изкарат някой долар, та като се върнат да купят някое апартаментче за семейството... Ако се върнат живи...)

От 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз, но се оказва, че сме приети в общността въпреки че има доста забележки по отношение на главите по присъединяването. ЕС все още сериозно ни критикува за правосъдната ни система и постоянно напомня, че трябва да бъде реформирана. За корупцията в държавната администрация да не говорим. Ние си знаем за какво иде реч, нали...?

Новото летище в София още при построяването му започва да се руши - отново е строено по нашенската бърза процедура: да изпълним срока, пък после - потоп. Та това модерно летище изглежда толкова архаично и грозно, че когато човек попадне в него, е сериозно объркан какво да прави и към кого да се обърне за помощ. А имайте предвид, че нашето летище като размер е може би 1/10 от това на Милано или Мюнхен, например. Но карай да върви... ние си знаем за какво иде реч, нали...?

Магистрала "Тракия"? Тук даже не поставяме въпроса за "Хемус". Понятието магистрала в Европа е такава висока категория, че нашите т.нар. магистрали са като междуградски второкласни пътища за европейците. Последният напън за строеж не оправдава двадесетгодишното бездействие. Реално, хубавите пътища, построени в България, започнатите магистрали, мостовете, тунелите са дело на социализма на Тодор Живков. Неприятно, но факт.

Банско и курортите по морето наистина са ужасяващо грозни. И какво от това, че осигуриха работа на хората. Когато услугата се изчерпи като такава, същите тези хора отново ще останат без работа. На кого му трябва скъпа услуга, която рекламира едно, а дава друго. Веднъж можеш да се излъжеш, но два пъти - едва ли. Защото туризмът не е просто сгради и дране на клиента, а на първо място почтително отношение към клиента, който в крайна сметка ти плаща, за да се чувства добре, а и ти да изкараш някой лев за услугата.

Но защо ли при нас не е така? Клиентът е онзи богат глупак, когото трябва да оберем, пък какво ни пука, че догодина няма да дойде пак - нали други ще се изръсят. Затова ми е по-приятно да почивам в Гърция и да бъда обслужен от така наречените „мързеливи" гърци вместо от нашите „трудолюбиви" българи.

За шарените контейнери за разделно събиране на отпадъци - без коментар. Всички разбрахме, че работата е проформа за пред чужденците, които отпуснаха пари по европейските програми, а ние просто ги прибрахме. И наредихме едни напълно нефункциониращи шарени контейнери. Но... ние си знаем за какво иде реч...

По повод метрото - това е истинска трагедия. Няма столица в Европа, която да е така зверски разкопана заради метрото. Още преди 20 години се знаеше, че в София има много подпочвени води, че метрото трябва да е надземно, а не подземно, че София стои върху множество археологически обекти и това забавя с години работите по строежа. Но не, има някаква тъпа упоритост да правиш нещо, което не бива, пък дори и то да излезе многократно по-скъпо. Но... на кой му пука? Ние си знаем за какво иде реч...

А животът си минава...